Екстремното време по официална статистика е причинило между 85 хил. и 145 хил. смъртни случая за последните четири десетилетия в ЕС, като 85% от тях са заради горещи вълни. Сега всички прогнози сочат, че ни очаква много по-сериозно зачестяване на такива събития. И засегнати ще са не само уязвимите групи. Неподходящите условия за работа, невъзможността тялото да се охлади през нощта за почивка, резките температурни разлики и други атмосферни фактори могат да изложат на риск и здрави хора и със сигурност да ги направят по-непродуктивни, което да доведе до значителни икономически загуби.

Освен вредно въздействие върху нашето тяло климатичните промени влияят отрицателно и върху нашия устойчив психичен статус, казва д-р Светослав Тодоров, неврохирург, член на лекарската мрежа „Въздух за здраве“ и зам.-директор на УМБАЛ – Бургас.

Д-р Тодоров, влияе ли променящият се климат на човешкото здраве?

Безспорен и доказуем в последните години факт е неблагоприятното влияние на климатичните промени и по-конкретно глобалното затопляне върху човешкия организъм и популация като цяло. Акцентът е най-вече свързан както с топенето на полярните ледове и повишаване на морското равнище, така и с рязкото покачване на температурите и засушаването и съответно риск от възникване на пожари. Освен конкретно вредно въздействие върху повечето органи и системи в нашето тяло влошеното състояние на климата влияе отрицателно и върху нашия устойчив психичен статус. Засегнати са всички възрастови групи, особено хората с придружаващи хронични заболявания. Особено засегнати са и хората с нисък социален и икономически статус.

Може ли да очакваме по-проблемни периоди от годината?

Всеки един от четирите сезона, ако все още успяваме да имаме четири по нашите географски ширини, носи със себе си определен риск за здравето, като най-опасен може би остава летният. Прекомерно високите стойности на температурите са предпоставка за възникване на множество болестни състояния – слънчев или топлинен удар, повишаване на артериалното налягане и пропорционално риск от инсулт, рак на кожата, дехидратация и вредно влияние върху бъбреците и тяхната функция, алергии, дихателни смущения поради увеличение на праховите частици и др. Отрицателно въздействие създават както резките промени в температурите поради наложителната бърза адаптация на организма, така и продължително високите температури поради изчерпване и на компенсаторните механизми на организма за борбата с топлината.

За предстоящи проблеми ли говорим, или вече виждате влиянието на промените като практикуващ лекар?

Вече са налице вредните влияния на климата – определено се наблюдава зачестяване на алергичните състояния, на мозъчно-съдовите заболявания – инсулт, деменция, на сърдечносъдовите – инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност, на заболяванията на кожата, на дихателната система – астма, ХОББ.

Как ще се промени начинът ни на работа в условията на по-променливи и екстремни температури?

За да бъде човек работоспособен и продуктивен, безспорно е необходимо да бъде физически и психически здрав. В бъдеще може би ще е необходимо да разполагаме с утвърден алгоритъм на работа поради влошените климатични условия. Например работодателите да изчислят правилно времето за работа и почивка на работещите и съответно освен създаването на благоприятни условия на труд, които да не позволяват възникването на топлинен удар от прекомерно високи температури, да се осигурят подходящо работно облекло и защитни средства, да се увеличи и времето за почивка с цел по-добра продуктивност, да се осигури достатъчен прием на течности, които да не допуснат дехидратация на организма.

Какви са оптималните условия за продуктивна работа на човека?

Оптималната температура на въздуха за работа варира в зависимост от годишния период, мястото на работа, както и степента на натоварване за организма. Обобщена стойност на „зона на комфорт“, в която да сме дееспособни и да няма риск от влошаване на здравословното ни състояние, бих могъл да определя като стойности между 21 и 25 градуса по Целзий. Разбира се, тук трябва да се имат предвид и индивидуалните особености на всеки човек – такa както например за „идеална стойност“ на артериалното налягане, ако се приема 125/80 mm/Hg, то за някой, обикновено жена, която е живяла със стойности 90/60, „идеалните“ биха могли да предизвикат хипертонична криза. За повечето хора е известно, че ниските температури предизвикват спазъм на кръвоносните съдове и това се явява съществен рисков фактор за възникване на сърдечносъдови и мозъчно-съдови инциденти. От друга страна, високите температури действат неблагоприятно освен на предходните две системи, така и на отделителната поради дехидратацията и биха могли да доведат до топлинен и слънчев удар.

Човек може ли да се приспособи? Подлежат ли на адаптация сегашните изисквания за топлинен комфорт на работните места в България?

Адаптацията би била сложен и продължителен процес, но не невъзможен. С общи усилия бихме могли да въздействаме например върху прекомерно високите температури, като намалим застрояването, движим се повече пеша или с велосипед, осигурим повече зелени площи, работим за подобряване на качество на въздуха.