Business Signature БРОЙ /// Мениджър 05/24

Г-н Миланов, Инвестбанк навършва 30 години през 2024 г. Какви трансформации се случиха в банката през годините и къде я заварваме днес?

Самият факт, че 30 години сме на пазара, означава, че сме извървели своя еволюционен път. Малко играчи могат да се похвалят с такова постижение от българските банки, особено на фона на тенденцията на постоянни изкупувания. Това само по себе си говори, че през годините сме устояли и винаги сме били на правия път и сме следвали нашите клиенти в продуктите и услугите, които сме предлагали. Днес мога да кажа, че сме една модерна, дигитална банка, която задава технологичните тенденции и същевременно има физическо присъствие на клонове и офиси в цялата страна, където всеки клиент може да се срещне със своя банкер, с когото да вземат най-доброто решение за даден финансов казус. В крайна сметка нормалната човешка комуникация не бива да става жертва на дигитализацията.

Какво е бъдещето на банкирането? Има ли съревнование между традиционните и необанките и накъде ни води то?

Това е все едно да сравняваме ябълки и круши. Основната функция на банката е да дава кредити. За да предоставяш услуги като банка, ти трябва голям капитал, ние сме под наблюдение във всеки един момент за капиталова адекватност, за ликвидност, това са тежки регулации, които в крайна сметка целят да защитят интереса на обществото, и няма място за конкуренция с финтех компаниите. Тук говорим чисто и просто за технологична надпревара. Необанките имат такива решения – те са предимно в сферата на разплащанията и потребителските кредити. Традиционните банки могат или да влязат в партньорство с тях, или в дадени случаи да ги изкупят, за да предложат опциите им и на своите клиенти. Няма как банките да изчезнат, защото технологиите се развиват. Говорим за партньорство. Съвсем нормално е една по-малка компания да се стреми да се развива технологично и да бъде адаптивна, а ние да сме последователи. Индустрията ни е по-консервативна, но в някои случаи и банките започнаха да сформират мощни развойни отдели и да правят неща, които дори изпреварват финтех сектора.

Как процесът на дигитализация се отразява на физическите ви офиси? Къде и как клиентът ще може да срещне своя доверен банкер?

Далеч сме от модела на 100-процентово дистанционно обслужване. Не мисля, че той е подходящ за България. Чувал съм, че в други страни, например Япония, има офиси, които са само с машини. В България също има опити за подобно нещо. Вече има зони за 24/7 обслужване, което се случва само чрез машини и клиентът може да прави всякакви операции по всяко време, без да има необходимост от съдействието на банков служител до него. Това обаче е приложимо за определен тип банки, ориентирани към конкретна таргет група. За масовите финансови институции, които имат клиенти в цялата страна, не е особено приложимо. Знаем каква е демографската структурата на населението в България, знаем потребителските нагласи, тенденциите и предпочитанията на клиентите си. Не смятам, че в даден момент физическият офис ще изчезне. Дори аз като клиент на банковата индустрия обичам понякога да вляза в офис, да си поговоря с човек, да видя тенденциите, да усетя пулса на системата – нещо, което не може да се случи чрез машина или изкуствен интелект. Още повече че по места е важно хората да те виждат, да знаят, че съществуваш, а не да си някъде в облака.

Какво означава да си иновационен лидер в една толкова силно регулирана среда?

Има много фактори, които определят дали едно решение ще бъде успешно или не. Самата дигитализация не е самоцел – има много решения, които е рано да бъдат внедрени или не са успешни. Идеята е да се направи за по-голяма продуктивност, за по-голяма яснота, за по-голямо удобство и изцяло в полза на човека. В процеса на роботизация навлизат машини, които изпълняват еднотипни задачи по цял ден. Това дава възможност на служител, който преди това е правил изморителни и еднотипни, лишени от въображение операции, да насочи вниманието си към нещо, което е по-творческо, по-продуктивно. Това е смисълът на дигитализацията, а не просто някакви неща да се движат по електронна поща.

Признание През миналата година „Инвестбанк“ АД спечели редица награди за усилията си в сферата на дигитализацията и иновациите. Част от тях са:

• Отличие за дигитална банка на 2023 г. в конкурса „Мистър и Мисис Икономика“, организиран от сп. „Икономика“ и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България;

• Награди в категориите „Бизнес лидер на годината“ и „Динамично развитие“ на годишните бизнес награди B2B Media awards;

• Награди в категориите „Лидер в дигиталните трансформации“ и „Иновации“ по време на деветото издание на годишните награди „Компания на годината“, организирани от списание и клуб Business Lady. Финансовата институция получи отличията за услугата „Мултибанкинг“;

• „Мултибанкинг“ спечели и отличие за иновация в конкурса Digitalk&A1 Awards.

Изпитват ли потребителите опасения относно сигурността?

Сигурността винаги е предизвикателство. Нормално е тази тема да е вечна. Има хора, които ще се опитват да намират слабости в системата. От другата страна обаче има армия от специалисти, които споделят знания и ноу-хау и се борят с това. Неминуемо е, това не важи само за дигитализацията. Това важи и за чисто физическата сигурност, и за парите, които човек държи в брой. Знаете, ако държиш пари в къщата си и се похвалиш, винаги ще има някой, който ще се огледа и ще дойде да те „провери“ или ще се опита да го направи. Доброто и лошото са в постоянна битка, ние правим всичко възможно доброто да е с няколко крачки напред и това работи при нас, получава се.

Какви са очакванията ви за присъединяването на България към еврозоната и на какъв етап е подготовката на Инвестбанк?

Ясно е, че ще се присъединим към еврозоната. Това е приет и осъзнат път, независимо какво е говоренето понякога в публичното пространство. Мнозинството от хората в България отдавна са приели и осмислили това, то е част от цивилизационния избор, който сме направили. В тази връзка не само Инвестбанк, а цялата индустрия в момента е на крак – нещо, което не се вижда от клиентите. Прави ми впечатление, че се коментира особено финансовият резултат на банките, но не се говори за това какъв огромен труд тече в момента и на какъв огромен стрес са подложени всички наши служители. Беше ни казано, че влизаме в еврозоната от 1 януари 2024 г. Когато дадеш една такава ориентировъчна дата, това означава, че се задействат хиляди хора, хиляди процеси и милиони инвестиции. Колеги от по-големите банки бяха пресметнали, че може би около 300–400 млн. лв. ще са необходими на цялата банкова система да може да се нагоди чисто технически и технологично. Има много неща, които касаят и сигурността на всички нови банкноти, които ще бъдат пуснати в обращение. В момента правим абсолютно всичко възможно да сме готови за 1 януари 2025 г. Вероятно датата ще се забави с няколко месеца, както бе обявено, но това не е от значение. Полагат се много усилия и се реализират много проекти, за да може маневрата, която трябва да се случи с едно кликване, да действа безотказно. Това са огромни технически предизвикателства – да се запазят базите данни, да се знае какви са трансакциите, които преди са се случвали с левове, да има проследяемост. Всичко това представлява огромен ресурс за менажиране, нещо, което, за съжаление, не се вижда в момента от огромната публика, но е факт. Подготовката продължава да тече, тя не е спирала – става по-интензивна. Всичко в момента като IT ресурс, като организация, като хора е насочено в това направление.

Очаквате ли промяна на лихвите по ипотечните и потребителските кредити у нас и в каква посока?

Аз очаквах по-значително повишение на лихвите тази година – в рамките на 1–1,5% от средните пазарни нива. У нас традиционно големите играчи определят темпото и това в момента не се случва. Смятам, че ако нещата продължават в същия дух, може би няма да се стигне до някакво увеличаване – по-скоро говорим за колебания от порядъка на 0,5–0,7%, след това може да има и понижение в зависимост от решенията, които ще вземе Европейската централна банка. Говорим за пазар, който ще бъде устойчив без резки колебания. Особено в България виждаме, че решенията на ЕЦБ по отношение на лихвите се пренасят доста по-бавно, дори не се пренасят въобще. Смятам, че пазарът до края на годината ще се запази такъв, какъвто е – може би с леко повишение на лихвените проценти по депозитите, което по-скоро може да се причисли като колебание. Има лека тенденция към повишаване на лихвите, но още е прекалено малка, за да я определим като значима. По-скоро е тестване на пазара. Някои играчи леко повишават лихвите, за да видят дали ще привлекат ликвидност или не.

Как вплитате ESG приоритетите във вашата дейност?

Въпросът е интересен, тъй като той касае самата организация като процеси и като въглероден отпечатък. От нас се искат доклади за напредъка по темата. Тече вътрешен реинженеринг на процесите в банката. Това намира отражение в рейтинговите модели, които ние използваме за кредитиране. Оценката на даден кредитополучател вече трябва да включва и оценка на ESG рисковете. Усилията в момента са насочени към прецизиране на параметрите, за да може да се калибрират и подобрят моделите. Това е постоянен процес, а в случая говорим за тенденция, която ще намира своето отражение във все повече и повече бази данни и информация. Например ние иновативно стартирахме проект със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в частта за скоринг моделите – да получим данни и да можем да започнем да оценяваме геоложките зони в България. Това има пряко отношение към ипотечните кредити – трябва да знаем какви са рисковете, кои зони са рискови, да оценяваме влиянието на климатичните промени. Целта е, от една страна, да можем да минимизираме рисковете, а от друга страна, да можем да ги управляваме.

Банките в България генерираха рекордна печалба от 3,4 млрд. лв. за 2023 г. На какво се дължат тези резултати и виждате ли рискове пред запазването на добрите показатели и през настоящата година?

Не мисля, че ще има резки промени през тази година. Дали тя ще е по-добра от миналата – предстои да видим, възможно е. Получава се акцент върху рекордната печалба, но трябва да се каже и какво банките правят с нея. Това са пари, които не са разпределени като дивиденти, те отиват директно в капитала на банките, така че това е една допълнителна гаранция за сигурността на цялото общество и за привлечените средства, които системата генерира. Това може само да ни радва от гледна точка на сигурност и на стабилност. Колкото по-сигурна е системата, колкото по-голям е капиталът, който служи като буфер за всякакви непредвидени рискове, толкова повече ние като общество можем да се чувстваме спокойни. Всички тези дигитални иновации също се финансират от тази печалба – т.е. това се връща обратно в обществото под формата на добавена стойност, на услуги, на леснота, на удобство. Знам, че определени политически среди се изкушават да приберат тази печалба като допълнителен данък, което е интересно да видим дали и как ще се случи. За мен не трябва да се стига до там, при положение че тази печалба е катализирана и служи като буфер в системата.

Светослав Миланов е изпълнителен директор и председател на УС на „Инвестбанк“ АД от септември 2021 г. Той е с богат опит в банковата сфера. Кариерното му развитие минава през ръководни позиции в няколко банкови институции: Fibank България, Алфа банк и TBI, бил е изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка в Албания. Завършил е магистратура в Югозападния университет „Неофит Рилски“, а бакалавър – в УНСС. Придобива и сертификат по бизнес счетоводство от The Chartered Institude of Management Accountants в Лондон.

„Инвестбанк“ АД е динамично развиваща се българска банка, която непрекъснато разширява присъствието си на финансовите пазари, като предлага на своите клиенти и партньори иновативни продукти, модерни услуги и индивидуален подход на обслужване. „Инвестбанк“ АД е член на Българската фондова борса (БФБ), БОРИКА АД и „Централен депозитар“ АД. Банката членува и в две браншови организации – Асоциация на банките в България (АББ) и Български форум на бизнес лидерите (БФБЛ).