„Ако Русия продължи с пълномащабната си война в Украйна, не можем да гарантираме, че в един момент тя няма да срещне натовски войски на терен.“ Освен очакваните крясъци от страна на Кремъл тези думи на френския президент Еманюел Макрон предизвикаха групова истерия и отричане във всички столици на Атлантическия пакт освен в прибалтийските, в Прага, Варшава и Стокхолм. Приспивната мантра „не сме във война“, упоявала западното обществено мнение, е проникнала толкова дълбоко за две години, че изглежда, е завладяла и умовете на управляващите държавите на същите тези общества. Първоначалната здравословна реакция на огромното мнозинство от хората в Европа – на гняв и жертвоготовност (според всички тогавашни проучвания) в защита на нападнатата страна, беше целенасочено оставена да се размие до голяма степен благодарение на това „не сме във война с Русия“. Теза, повтаряна ежедневно от всички европейски и американски публични фигури. Ние съчувстваме на украинците, ще им помагаме в легитимното им право да се защитят, ще санкционираме режима в Кремъл и няма да правим нищо друго, продължава мантрата. Тук трябва да отбележим, че президентът Макрон и правителството му бяха сред авторите на това...