Господин Махда, очевидно Тръмп си представя снимка със Си Дзинпин и Путин по аналогия с прословутата снимка от Ялта. Какво се чертае на масата?

Не изключвам Доналд Тръмп да се вижда редом до двамата най-могъщи диктатори – Путин и Си Цзинпин, – но не мисля, че се възприема като техен равностоен партньор. Той се смята за лидер на света и завръщането му в Белия дом само засилва тази негова представа. Желанието за подялба на света по подобен начин обаче издава липса на разбиране за днешната многополюсна реалност.

Приемате ли тезата, че крайната цел на американския президент – отвъд сдържането на Китай – е да постигне споразумение с председателя Си, тъй като знае, че със стратегически отслабена Русия не може ефективно да изиграе „руската карта“ срещу Пекин?

Въпреки че Доналд Тръмп е на власт по-малко от 100 дни, вече могат да се направят някои изводи: политиката му няма солидна основа. Ще му бъде трудно да се конкурира с Китай, където изкуството на стратегическото планиране е основно предимство. Но това не е най-важното — просто не разбирам как Тръмп възнамерява да откъсне руската автокрация от Китай.

Как разчитате поведението на новата американска администрация спрямо Украйна? Действията на Тръмп тактически ли са (както твърдят някои анализатори), или наблюдаваме реално сближаване с Москва?

При президента Тръмп САЩ се преориентираха от стратегически партньор на Украйна към опит да действат като посредник за прекратяването на руско-украинската война – и очакват предварително заплащане за това посредничество. Дали това е тактика или дългосрочна стратегия, предстои да видим. Засега Тръмп и екипът му ефективно позволяват на Русия да избегне наказание за агресията си, която се превърна в най-голямата война на съвременната епоха.

Новият вариант на американското споразумение за металите, ресурсите и инфраструктурата на Украйна, представен на Киев, беше не по-малко шокиращ от заявките за „придобиване“ на Гренландия, Канада и за контрол над Панамския канал. Какви са възможните ходове пред Украйна в тази ситуация?

Трябва да се признае, че през есента на 2024 г. самата Украйна предложи участие на САЩ в разработването на минерални ресурси като част от своя „план за победа“. Но подходът на администрацията на Тръмп е изключително агресивен, така че сега Украйна трябва да печели време и да маневрира внимателно. За съжаление, нямам по-добри предложения. Само бих напомнил, че Украйна все още получава военна помощ, отпусната от администрацията на Байдън – администрацията на Тръмп не е вземала подобни решения.

Вярвате ли, че Путин наистина иска да спре войната? Упорито се налага тезата, че той просто трябва да получи „нещо“, което да продаде като победа у дома?

Не. Целта на Путин е пълното унищожение на Украйна като независима държава и подчиняването ѝ на интересите на Русия. Постигането на тази цел ще отвори пътя на Кремъл към страните от ЕС, а войната в Европа ще избухне с нова сила.

Виждате ли признаци и условия за постигането на споразумение за прекратяване на огъня и на каква цена може да бъде постигнато подобно споразумение?

Единственото, което със сигурност знам, е, че Доналд Тръмп НЯМА план – и никога не е имал – за прекратяване на войната между Русия и Украйна. Не можеш да спреш боевете по фронт с дължина над 1000 километра с магическа пръчка. Путин не иска край на войната и нямам представа защо Тръмп си е въобразил обратното.

Мнозина се надяват, че при липса на бързи резултати – Тръмп ще се ядоса. Допускате ли сценарий за радикална преоценка на американската позиция, или твърде много фактори пречат за това?

След като Доналд Тръмп нарече варварския руски ракетен удар по Суми на Цветница „грешка“, е трудно да очакваме рационални действия от Вашингтон. Това е нещо, което и европейските съюзници в НАТО трябва да имат предвид.

Защо отстраняването на Зеленски се превърна в основен приоритет за Москва и каква е целта зад изявлението му, че Украйна е готова да преговаря с всеки освен с Путин?

Зеленски официално забрани преговори с Путин с президентски указ през есента на 2022 г. след незаконния „референдум“ за анексирането на четири украински региона към Руската федерация. Нека ви напомня, че през март 2024 г. в окупираните територии на Украйна Владимир Путин беше „преизбран“ за президент на Русия, а международната общност реагира изненадващо вяло. Сега Путин иска САЩ да инициират избори в държава, която е жертва на руската агресия. Убеден съм, че Кремъл вече има кандидат за тези избори: този кандидат е хаосът – хаос, който руските специални служби могат да отприщят по време на кампанията.

Вярна ли е информацията, че в Украйна се подготвят сценарии за провеждането на избори преди края на войната? Ще получат ли те подкрепа и легитимност от обществото?

Украинското законодателство забранява провеждането на избори по време на военно положение. Да, политическите партии правят предварителни подготовки, но военното положение е в сила поне до 9 май. Провеждането на избори веднага след отмяната му – когато и да е това – би застрашило легитимността на вота. Проблемът с възстановяването на избирателните списъци остава нерешен, а милиони украински граждани се намират в чужбина. Всичко това означава, че следващите избори ще бъдат едни от най-предизвикателните в съвременната история на Украйна.

Евролидерите вече проведоха няколко кризисни срещи след демонстративната промяна в американската външна политика. Как определяте резултатите от тях? Можем ли да кажем, че ако войната в Украйна не беше достатъчна, то завръщането на Тръмп в Белия дом най-сетне разтърси Европа и сложи край на летаргията и половинчатите мерки?

Европейските лидери започнаха да обсъждат сериозно стратегическата автономия на ЕС след речта на Дж. Д. Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2025 г. Тъжно е, че изгубиха три години – години, за които Украйна плати скъпо, – но по-добре късно, отколкото никога. Така че да, ще бъдат положени усилия и инерцията ще се увеличава. Но един меморандум за намерения за реализиране на програмата ReArm Europe не е панацея за всички проблеми, свързани с европейската сигурност.

Засега Франция и Великобритания лидират процеса в коалицията на желаещите. Очаквате ли по-активна германска позиция по този въпрос с новото правителство?

Франция и Великобритания имат ядрени оръжия; Германия – не. Франция и Великобритания са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН; Германия – не. Германия промени конституцията си, за да ускори процеса на превъоръжаване. Програмата ReArm Europe обхваща страните от ЕС, докато Обединеното кралство трябва активно да доказва ангажираността си. Надявам се, не ви обърквам – ключовото тук е следното: очаквам европейските лидери да осъзнаят, че Украйна е последният рицар на Европа, който се сражава в нейно име – и този рицар има нужда от надеждни оръженосци. Това е истинската формула за европейски успех.

Да допуснем, че се стигне до споразумение за прекратяване на огъня, трябва ли бъдещи многонационални сили в Украйна да чакат одобрение от някого – Русия, международните организации, дори от Европейския съвет? Кои трети страни логично биха участвали в подобна мисия?

Към днешна дата по редица причини идеята за европейски мироопазващи сили е мит. Последната версия на коалицията на желаещите е политически симулакрум – и не бива да се страхуваме да го кажем. Мащабът на руско-украинската война не ни позволява да разчитаме на формален подход, а Европа просто няма военния капацитет да установи сигурна среда в Украйна.

Тогава, какви гаранции за сигурност могат да бъдат предложени на Украйна? Имате богат опит със споразумения, които трябваше да гарантират сигурността ви и досега.

Украйна изненада света през февруари 2022 г., нали? Загубихме около 20% от територията си, но продължаваме да се сражаваме. Разбирам, че членството в НАТО вече не изглежда като сигурна гаранция, особено с оглед позицията на Тръмп. Именно затова призовавам европейските страни да се съсредоточат върху подкрепата за Украйна и изграждането на мощен отбранителен индустриален комплекс.

Ще издържи ли обаче Украйна? Има ли времето да чака – още по-решителни европейски действия, изграждането на собствен отбранителен капацитет?

Украйна вече издържа – и още се бие. След Буча, Мариупол, Изюм и екзекуциите на военнопленници нашата съпротива стана още по-решителна. Да, много хора са уморени, но за разлика от европейците, ние нямаме избор. Русия няма да ни пусне. Но вие все още имате шанс да укрепите собствената си сигурност и да спечелите ценно време, като подкрепяте Украйна. Не разчитаме на революция в областта на сигурността в Европа – политическите реалности няма да го позволят. В този случай демокрацията и бюрокрацията работят срещу европейците.

Трябва ли Европа да се готви за война? Ще тества ли Путин единството по Чл. 5, или ще продължи с изпитаната рецепта – хибридна война и саботажи в Европа, докато продължава войната с вас?

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро каза, че Европа вече не е в мир – но още не е във война. Вярвам в думите му – и всички ние трябва да ги приемем сериозно. Но също така разбирам, че европейските политици не могат да подготвят обществата си за война, защото това би означавало да напуснат зоната си на комфорт. Това е много трудна дилема.

При какви условия може да постигнат траен мир с Русия? Путин настоява върху отстраняването на „първопричините“ за войната, а знаем, че според Москва те надхвърлят рамките на Украйна?

Мир с Русия? Не виждам такава възможност. Възможна е пауза във войната, но не си струва да я обсъждаме като дълготрайна. Руската империя – която се представя за федерация – трябва да бъде демонтирана. Без това нито един европеец няма да може да спи спокойно.

Доц. д-р Йевхен Махда е украински политолог и историк. Директор е на Института за световна политика в Киев. Автор е на книгите „Хибридна война: да оцелееш и да победиш“ (2015), „Хибридната агресия на Русия: уроци за Европа“ (2017), „Игри на образи: как Европа възприема Украйна“ (2016, в съавторство с Тетяна Водотика), както и на изследването за украинските президенти „Шестият. Спомени от бъдещето“ (2017). Член е на Обществения съвет към Министерството на външните работи на Украйна и на Обществения съвет към Министерството на информационната политика. Експерт е към Международната мрежа за стратегически действия в областта на сигурността (iSANS). Преподава в Киевския политехнически институт „Игор Сикорски“.