Тази статия ще е относно въпросите, които стоят пред нас като общество. И в самото начало бих искал да предупредя, че тя умишлено ще избягва да дава отговори – най-вече защото нямам претенцията да съм ги открил. Но по-важното е, защото процесът на разговор по тях е дори по-важен от самите отговори. Изборите на 9 юни бележат един нов своеобразен рекорд за периода от началото на прехода към демокрация в България. Нарочно ползвам дългата форма „преход към демокрация“. Според мен има нужда да се уточнява към какво държавата ни започна да прехожда. Думите са важни, защото насочват вниманието ни към крайната цел. Замествайки „преход към демокрация“ с по-простата и по-кратка форма „преход“, поредица от анализатори и мнозинството от нашето общество забравиха (или не мислеха) за смисъла на това, което правим. Така се роди категорията „преходът“, който се оказа виновен за човешките неуспехи, за предизвикателствата, пред които се изправиха част от българските граждани, за приватизацията, за отнетата младост, за несигурността на битието, за колебанията на идентичността, за престъпността, за мафията, за „джендърите“ и какво ли още не. Преходът беше нещо, през което трябваше просто да минем, да изт�...