Независимо от изхода на президентските избори през ноември, едно е ясно – двупартийното разделение по въпросите на фискалната дисциплина отстъпва на dirigiste модела на бюджетните политики, при който държавните разходи ще продължат да растат, независимо кой контролира правителството. А голямата и разрастваща се дупка в бюджета е ключова за корпоративните печалби на макрониво (Графика 1).

Графика 1: Съставни компоненти на корпоративните печалби на макрониво

Източник: „Скай Асет Мениджмънт“, NIPA

Крайният изход от изборите ще предопредели единствено накъде ще се насочат бюджетните разходи, а не техния размер, както и съответните данъчни политики. Задачата на всеки портфолио мениджър и инвеститор е не да предскаже изхода от изборите, а да открие вероятните пресечните точки в разходните политики на двата лагера – демократи и републиканци. И така да посочи секторите и компаниите, които потенциално ще се облагодетелстват, независимо от крайния изборен резултат.

Изкуствен интелект и високи технологии

Като стана дума за пресечни точки, сектори като изкуствен интелект (AI), полупроводници, електрически мрежи и транспортна инфраструктура срещат двупартийна подкрепа. Полупроводниците са стратегически приоритет за САЩ и националната сигурност, тъй като те играят решаваща роля за развитието на напреднали технологии като AI. И републиканци, и демократи виждат нужда от развитие на вътрешни производствени мощности и намаляване на зависимостта от внос на полупроводници и поради това подкрепиха Закона за стимулиране на местното производство на чипове (CHIPS Act.). Това означава, че местните производители и свързаните с тях индустрии ще се облагодетелстват от тези политики.

AI също е припознат като ключов за икономическото развитие на страната и за повишаване на конкурентоспособността. И двете партии припознават нуждата от инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (R&D) в тази област. Компаниите, лидери в сектора на AI, machine learning, natural language processing и computer vision ще продължат да разчитат на държавна подкрепа и финансиране.

Дотук се изчерпват приликите. Разликите между политиките на републиканците в лицето на Доналд Тръмп и демократите в лицето на Камала Харис са доста повече. Ето някои от тях.

Въздействие на данъчните политики

Ако бъде преизбран, топ приоритет за Доналд Тръмп вероятно ще е да направи перманентно намалението на данъците върху доходите от 2017 г. (2017 Tax Cuts and Jobs Act), което изтича през 2025 г. Според Бюджетната служба на Конгреса на САЩ (CBO) удължаването на данъчните съкращения ще добави 3,5 трлн. долара към националния дълг през следващите 8 години. Но за да се случи това, Тръмп ще се нуждае от републикански контрол върху Конгреса.

В случай че демократите спечелят изборите и овладеят Конгреса или част от него – данъчната политика ще изглежда съвсем различно и ще засегне значителен брой компании. Като вицепрезидент Камала Харис в немалка степен следваше политиките на президента Джо Байдън. Преди да влезе в президентската институция, нейните различия с него засягаха въпросите на търговията и климатичните промени, като се застъпваше за повече правителствени интервенции в икономиката в сравнение с Байдън. Като сенатор и кандидат за вицепрезидент Камала Харис се подписа под проектопредложение за законодателен акт, наподобяващ универсален базов доход, който би коствал на бюджета 3 трлн. долара за 10 години. Става въпрос за 3000 долара данъчен кредит за физически лица и 6000 долара за двойки със сключен брак. Въпреки че проектът не беше приет, той очертава евентуалните бъдещи политики, ако Камала Харис стане следващият президент на САЩ.

Според бюджетните предложения на президента Джо Байдън за фискалната 2024 г. демократите искат да увеличат корпоративния данък от 21% на 28%. Отделно неговата администрация възнамерява да увеличи данъците върху обратните изкупувания на акции от 1% на 4%. Демократите вече приложиха минимална данъчна ставка от 15% през 2023 г. за американските корпорации, които се възползват от сегашната система на данъчни отстъпки и кредити. Но сега намеренията са да се приложи 15% глобална минимална данъчна ставка за печалбите на американските корпорации от чужбина. Според Института за облагане с данъци и икономически политики (ITEP) около 10% от компаниите от S&P 500 плащат по-малко от официалната данъчна ставка върху корпоративните печалби, а много от тях не плащат данъци въобще.

Компаниите, чиито нетни печалби биха пострадали, в случай че демократите спечелят изборите, включват: големите мултинационални корпорации; публични компании, които разчитат на обратни изкупувания като форма на връщане на капитал към акционерите; компании от секторите на високите технологии, имотите и други, които оперират с високи капиталови разходи (capex), тъй като данъчните реформи на Тръмп от предишния мандат позволяват пълното им приспадане от облагаемия доход.

Отбранителна индустрия

Парадоксално, но в случай на победа за Тръмп и републиканците американските компании в сектора на отбраната може да се окажат големите губещи, и то за сметка на техните европейски аналози.

От известно време Тръмп критикува страните от НАТО, които не успяват да достигнат минималния размер на разходите за отбрана от 2% от БВП. В типично негов стил той дори заяви, че ще „остави Русия да прави каквото си иска“ с членките на НАТО, които не достигат този праг. Притиснати от перспективата да изгубят военния чадър на Алианса, страните, които не покриват минималните 2%, вероятно ще увеличат рязко разходите за отбрана. Това неминуемо ще облагодетелства европейските военни компании и тези, които имат експозиция към отбранителния сектор. Нищо чудно, че акциите им се движат в тясна корелация с рейтинга на Доналд Тръмп (Графика 2).

Източник: „Скай Асет Мениджмънт“

Традиционно републиканските правителства се асоциират с по-високи разходи за отбрана, което в голямата си част облагодетелства американските военни корпорации. Но правителство начело с Тръмп рисува друга картина. Бившият президент и настоящ кандидат обича да критикува американските военни интервенции в чужбина и защитава подход на по-голяма изолация. Ако това доведе до отдръпване от глобалните ангажименти, може да означава по-малко търсене за американска военна техника и услуги.

При предишния мандат външната политика на Тръмп доведе до влошаване на отношенията с традиционни за САЩ съюзници. В момента това би означавало по-малко сътрудничество и по-малко съвместни военни проекти, което потенциално може да се отрази неблагоприятно върху американските военни компании, които разчитат на международни договори.

Платформата на Доналд Тръмп набляга на вътрешните проблеми като инфраструктурно развитие, вътрешно производство и имиграция. Справянето с тези проблеми ще изисква повече ресурс, който може да дойде за сметка на по-малко разходи за отбрана.

Търговски политики и местно производство

По отношение на Китай и двата лагера водят протекционистки политики и въпреки че победа на Тръмп ще означава повече тарифи върху китайския внос, икономическият ефект ще е притъпен поради факта, че много от тези мерки са наложени вече от администрацията на Байдън. Все пак Тръмп направи изказване, че ще наложи 10% вносни мита на стоки от целия свят и 60% на китайския внос. От преизбирането на бившия президент ще спечелят компаниите с предимно вътрешни вериги на доставки, а тези, които са зависими от внос, вероятно ще се представят по-зле.

Докато Байдън подкрепяше позиционирането на американски производствени мощности близо до страната (nearshoring), то вижданията на Тръмп са в духа на икономическия национализъм. В рамките на реториката America first е много вероятно същият да предприеме политики за връщане на производствените мощности у дома (onshoring). Това в съчетание с антиимигрантските настроения в лагера на републиканците ще доведе до още по-голямо търсене на и без това стегнатия пазар на труда. И оттук – onshoring политика в страна от развития свят с ниска безработица може да даде плодове единствено с повече автоматизации. Следователно печеливши от подобен развой биха били компаниите които произвеждат роботи, високотехнологично оборудване и внедряват такъв тип софтуер.

Енергийни и зелени политики

Доналд Тръмп е в опозиция на усилията на администрацията на президента Джо Байдън да промотира електрическите автомобили, които са значителен компонент от Закона за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act – IRA), приет през 2022 г. IRA стимулира електрическите превозни средства чрез субсидии и данъчни кредити и именно против подобна подкрепа се обяви Тръмп. Въпреки това едва ли можем да очакваме, че последният ще предприеме действия по намаляване на стимулите, тъй като основателят и един от основните акционери в „Тесла“ Елън Мъск планира да дарява 45 млн. долара на месец в подкрепа на президентската кампания на Тръмп.

Но това, което потенциално би предприел Тръмп срещу зелените политики на демократите, е да премахне или намали субсидиите и подкрепата за възобновяемите енергийни източници като соларните панели и вятърните турбини. По време на своя мандат Тръмп наложи мита на вноса на соларни панели, което оскъпи проектите и забави прехода към зелена енергия. Връщане към подобна политика би имал същия ефект и сега.

Всъщност Доналд Тръмп няма никакво намерение да харчи за зелена преход и климатични политики. От цялата програма на IRA (740 млрд. долара) около 370 млрд. долара бяха предвидени за климатични и инвестиции за зелена енергия. Много вероятно е Тръмп да насочи голяма част от тези пари към модернизиране на транспортната и енергийна и дигитална инфраструктура.

Победа за Тръмп ще е позитивна новина за сектора на изкопаемите горива и „мръсната“ енергия. Бившият президент и настоящ кандидат за Белия дом промотира насърчаване на енергийния износ на САЩ и намаляване на регулациите на добива на въглища и въглищните централи. Това ще даде глътка въздух за изкопаемите горива и ще удължи поне с няколко години живота на американските минни компании за добив на въглища.

Докато Джо Байдън искаше да забрани фракинга на петрол и газ само на федерална земя, Камала Харис се обяви за пълната му забрана.

Здравеопазване

Може би най-голямото различие между Тръмп и демократите е по отношение на темата за здравеопазването. Тръмп многократно изрази ясно намерение да премахне Закона за достъпност до здравеопазване, по-известен като Obamacare. Нещо повече. По време на първия си президентски мандат той се опита да го премахне, като демократите успяха да осуетят намеренията му с много малка разлика благодарение на решителната намеса на републиканския сенатор Джон Макейн. Този последователен подход от страна на Тръмп гарантира, че премахването на Obamacare ще бъде топ приоритет за неговата администрация. Един от потенциално най-засегнатите сегменти от подобна политика са компаниите, инвестиращи в болници.