За постиженията на китайската икономика се е изляло много мастило. Достатъчно е да спомена, че за 40 години според Световната банка 800 млн. души вече не са под линията на бедност. Отношението към китайския модел минава през „спасител“ на световната икономика след кризата от 2007–2009 г., през не дали, а кога Китай ще надмине САЩ до неминуем провал и никога. Всичко това ни дава един простичък отговор: на този свят няма дадености, има възможности. Докато за много хора изстрелването на Китай беше изненадващо, то самите китайци го възприемаха като завръщане на подобаващото им място. Обяснението лесно може да се открие, като превъртим календара с 200 години назад с данните на икономиста Ангъс Мадисън, за да видим Китай и Индия на първите места по БВП. През 1978 г., когато Дън Сяопин поведе страната към нов курс – социалистическа пазарна икономика, Китай бе далеч от тези постижения. Невероятният растеж може да се обрисува с десетки хиляди километра магистрали, летища, апартаменти, потребяване на над половината от световното производство на цимент, стомана, мед и т.н. През призмата на икономическия анализ не беше трудно да се установи, че рано или късно китайската икономика ще се сблъска челно с редица�...