За постиженията на китайската икономика се е изляло много мастило. Достатъчно е да спомена, че за 40 години според Световната банка 800 млн. души вече не са под линията на бедност. Отношението към китайския модел минава през „спасител“ на световната икономика след кризата от 2007–2009 г., през не дали, а кога Китай ще надмине САЩ до неминуем провал и никога. Всичко това ни дава един простичък отговор: на този свят няма дадености, има възможности.

Докато за много хора изстрелването на Китай беше изненадващо, то самите китайци го възприемаха като завръщане на подобаващото им място. Обяснението лесно може да се открие, като превъртим календара с 200 години назад с данните на икономиста Ангъс Мадисън, за да видим Китай и Индия на първите места по БВП. През 1978 г., когато Дън Сяопин поведе страната към нов курс – социалистическа пазарна икономика, Китай бе далеч от тези постижения. Невероятният растеж може да се обрисува с десетки хиляди километра магистрали, летища, апартаменти, потребяване на над половината от световното производство на цимент, стомана, мед и т.н.

През призмата на икономическия анализ не беше трудно да се установи, че рано или късно китайската икономика ще се сблъска челно с редицата нерационални инвестиции, създадени особено през последните 15 години. Наред с изключителни вложения в индустрията и инфраструктурата, които продължават да дават своите плодове, се изправихме пред призрачни градове и магистрали в нищото.

Броят на новородените в Китай спадна под 10 млн. през 2022 г. за първи път от началото на воденето на статистика. В страната говорят за "демографска катастрофа". 

Китайският дълг

В годините след голямата финансова криза размерът на инвестициите спрямо БВП на Китай бе неизменно над 40%, или около 2 пъти над нивата на западните държави. Китай почти удвои съотношението на общият си дълг към БВП, число, което гони 300% (от които близо 200% са частен дълг).

Последващите години в името на постигане на постоянен растеж вратите бяха широко отворени за нови и нови дългове. За да постигне заложените цели, местната власт задлъжняваше все повече с изпълнението на проекти със съмнителна ефективност и продуктивност. Строителните компании също не останаха назад. Оценките само на „скрития дълг“ на местните власти са за над 8 трлн. долара.

Китайската икономика страда и от демографски проблем в резултат на политиката „едно дете“, което в дългосрочен план огрaничава икономическия растеж. Спестяванията на китайците, които са на едно от най-високите нива в света – над 40% от БВП, са основно във формата на депозити и имоти. Като именно сътресенията в имотния пазар вече вземат своя дан в настроението и поведението на хората. Положителният момент тук е, че високите нива на спестовност са потенциал за преминаване към потреблението като фактор за бъдещ растеж.

Международният ефект

С набирането на икономическа мощ Китай започна да заема все по-сериозни позиции на геополитическата сцена. Капанът на Тукидид, предричащ военен конфликт като чест краен резултат, когато развиваща се сила се опита да измести от мястото ѝ водеща велика сила, заема все по-централно място в полето на анализаторите. Отношението към Китай е от малкото теми, по които президентите Байдън и Тръмп, както демократите и републиканците, са на сходни мнения. Търговската война, която започна с налагането на мита върху редица китайски стоки, усложни веригите, по които стоките стигат до САЩ, без коренна промяна в статуквото от преди тях. Тя продължава, особено при трансфера на високите технологии. Министърът на търговията на САЩ Джина Раймондо открито говори, че американските компании започват да смятат Китай за невъзможно място за инвестиции. Наблюдаваме тяхното изтегляне от китайския фондов пазар за сметка на другите азиатски страни, както и отдръпване на американските фондове за рисков капитал. Забраната за използване на устройства на „Епъл“ от държавните служители в Китай може да се разглежда и като отговор в търговската война, и като опит за увеличаване на потреблението на собствени продукти.

Дни след като беше на срещата на BRICS, президентът Си Дзинпин за пръв път пропусна събитието на Г-20. Приемането на нови членове в BRICS, опитите за изместване на долара като основна валута, макар и в начална фаза, са индикации за все по-усложняващите се връзки в геополитиката.

Изнасянето на производства и услуги в приятелски страни (Friendshoring) и намаляването на риска (de-risking) са вече част от всекидневието пред държавите. Инициативата на Китай „Eдин пояс, един път“ е начин да разшири кръга на търговски и инвестиционни партньори. Неслучайно Китай е доста активен в отпускането на кредити на други държави и има нескрит интерес към подсигуряването на диверсифициран достъп до редица ресурси.

Възможните пътища пред китайската икономика

Единият път води към продължаване на субсидиите за индустрията с евентуално поевтиняване на юана, за да може експортът да поема удара от имотния сектор. Израз на тази политика намираме особено в хай-тек индустрията (40 млрд. долора китайски фонд за инвестиции в чипове в отговор на 39 млрд. долара такъв от страна на САЩ). Не трябва да подминаваме и факта, че дългосрочното субсидиране на индустриалния сектор доведе до състояние на дълбоко сраснати интереси в политически и икономически план, които трудно ще бъдат пренебрегнати за сметка на пренасочване на тези ресурси в друга посока.

Директни парични трансфери по подобие на САЩ по време на пандемията от Covid-19, които пращаха чекове, за да подпомогнат потреблението, са друг вид стимул. Последните въпреки някои гласове не само от външни икономисти засега не срещат подкрепа от президента Си Дзинпин. Хеликоптерните пари се разглеждат като вид морална опасност – теза, не без основание в практиката и теорията. За разлика от тях има редица други стимули, които могат да бъдат приложени като намаляване на данъци, социални и здравни помощи. Въпреки че ниското потребление е осъзнат проблем на китайската икономика и често присъства в дневният ред, засега не виждам съществени стъпки в решаването му.

Проблемният имотен сектор

Гласовете за подпомагане на имотния сектор са много – отвън и отвътре. Този отрасъл е центърът на икономическите събития през последните години и като размер, и като последствия от случващото се с него. Пазарите също не крият негативното отношение към активите на строителните компании и към всички, свързани с тях. Рискът секторът да провокира трудно управляема финансова криза не е малък. Изкуственото му поддържане може да продължи известен период, но само отлага проблема и го прави по-голям и по-системен.

Мерките, които бяха предприети през последните месеци, са по-скоро с цел забавяне на процеса и осуетяване на превръщането му в самоподхранващ се проблем, отколкото директното му атакуване. Централният бюджет е с ниска степен на задлъжнялост и има възможност за широки действия за разлика от местните бюджети, които след дългогодишно раздуване на дълговете и силната зависимост от имотния бранш трудно могат да са двигател.

Пред Китай в момента стои ключовият въпрос дали ще прегърне пречистващата сила на рецесиите и ще замени самоцелния растеж с по-устойчив и всеобхватен, залагайки и на потреблението като нов двигател, или ще върви по стария път с трупане на нови и нови дългове. Да, с първия избор следващите години ще бъдат трудни за икономиката, но този процес е почти невъзможно да бъде избегнат и колкото повече се отлага, толкова по-тежки ще бъдат последиците.

ЕС и Китай

Няма да бъде особена изненада, ако оприличим развитието на Европа от началото на новото хилядолетие с „Има ли пилот в самолета?“. Отношенията с Китай са част от този поглед в огледалото. ЕС и Китай са взаимно най-големите търговски партньори в стоковия обмен. Вглеждайки се по-внимателно в структурата на тези статистики по вида стоки през годините, много лесно можем да видим как Китай се изкачва по веригата на добавената стойност на своите продукти. Само преди 10 години Китай беше извън топ 10 на износителите на автомобили и след като задмина Германия, днес измества Япония от първото място и е напред в производството на електрически коли. Докато европейските политиците говорят за намаляване на зависимостта от Китай, действията, предприети от Китай в тази посока, са факт от доста години.