„Човекът е мярка за всички неща“ е надпис, красял според очевидци фронтона на сграда в светилището на бог Аполон в Делфи с предполагаемо авторство самият божествен собственик на мястото.

„Има само две безкрайни неща – Вселената и човешката глупост“, е цитат на Алберт Айнщайн. Само Бог или гений е способен да синтезира същността на проблеми и процеси, които определят света и обитаващото го човечество в едно изречение. Авторът на тези редове няма претенциите и самочувствието да е божествен или гениален и затова може само да опита да опише водещата към бъдещето динамика на днешния свят, при това за разлика от посочените цитати, описвайки малкия проблясък светлина, която вижда в голямата сивота на неизвестното.

Бъдещето на цивилизацията

Подобно на всеки път в човешката история, когато поредица от кризи прекъснат или притиснат един по-дълъг период на мир и благоденствие, и днес се намират голям брой хора, които със страховита категоричност и звучност да прогласяват неизбежния край на цивилизацията, следван от свършека на човечеството и света. Цивилизациите съществуват, процъфтяват, остаряват и умират бавно или пък загиват внезапно точно като хората. Човечеството си е все тук, също както и светът, обитаван от него. Подобно на всяка друга епоха и ние, хората от сегашната цивилизация, искаме неистово да знаем какво ще стане с нея, докога ще я има, близо ли е краят?! В главите ни така или иначе, както в онези, построили някога пирамидите, Акропола или Забранения град, съвременната ни цивилизация е вечна. Въпреки значимата емпирика от споменатите и безброй други каменни и писмени свидетелства е сякаш присъщо на човека да мисли своето време като последно. А не сме ли различни днес, хората на нашата цивилизация, тя не е ли несравнима с всичко отпреди? И съответно нямаме ли достатъчно основание да вярваме, че цивилизацията ни ще бъде непрекъснатата Последна, на границата с Безкрая?

Живот на върха на историята

Единият отговор е категорично да – имаме всички основания да видим нашата цивилизационна постройка като Ultima. На латински тази дума означава едновременно изключителна (най-велика) и последна. За разлика от всички други преди нас ние, днешните хора, можем буквално да докоснем Слънцето, да преместим метеорит, който се движи в Космоса, стъпили сме на Луната и сме разцепили атома. Никога никъде в човешката история толкова много хора не са живели толкова дълго и така добре. Като начало никога не сме били толкова много, колкото днес. Последното се дължи не толкова на необичайните за нашия вид дълги периоди на мир по цялото земно кълбо (въпреки безпрецедентната унищожителност на войните, които прекъсват тези периоди), нито на свързаното с тях невероятно изобилие от храна за все по-голяма част от населението, а е благодарение на две гениално прости човешки изобретения, които буквално пазят дълги години в света на живите онези, които във всяка друга епоха биха били обречени на смърт или неродени мъртви. Изобретенията са, разбира се, пеницилинът (последван от всички други антибиотици) и ваксината (като принцип и като развитие). Освен това за разлика от всички предишни, съществували в определен географски ареал, нашата цивилизация е наистина универсална по обхват и технически постижения. Опитваме се да се приспособим към работа и живот с изкуствен интелект, който е вече факт със своите огромни възможности и скрити опасности. Разчитането на генома ни обещава не само невероятно бързо намерени ваксини за смъртоносни вируси, а и безпрецедентно лечение за вродени болести, но също така точен и ясен поглед върху произхода и развитието на предците ни десетки хиляди години назад. Скокът на човечеството в Космоса ни дава поглед до минути след Сътворението и надежда, че не само можем да заселим след време планетите около нас, но бихме могли един ден да счупим времевата бариера пред далечно междугалактическо пътуване.

Западният свят катери билото

Другият отговор обаче е не. В същността си нашата цивилизация прилича по нетрайност на всички други. Поради кратките времеви рамки в процеса на еволюцията на нашия вид ние сме същите Homo Sapiens Sapiens, както онези наши предци, открили огъня, и със сигурност сме идентични с хората, построили първите къщи в Чатал Хююк. Страховете, желанията, поривите, емоциите, заложени в епоса на Гилгамеш, в „Книга на мъртвите“ или в „Илиада“, са разбираеми за нас именно защото по природа сме същите хора. Всяка цивилизация живее от ценностите, които я изпълват със смисъл. Древният Египет живее дотогава, докато вярва, че фараонът е живият Хор, който има задължението да опазва и възстановява хармоничния божествен ред на Земята (Маат). Римската империя е витална, докато понятието „римски гражданин“ е изпълнено със съдържание и докато „римско право“ е еталонът, спрямо който всичко отвън изглежда на жителите ѝ като невъобразимо зло. Днешната ни цивилизация, ако и да я нарекохме универсална, е по характер и същност това, което се нарича от мнозина западна цивилизация. Тя има сложно и многопластово наследство. Съответно и ценностната ѝ система е богата и многолика. Основите ѝ са в приемствеността и континуитета на четири наследени перцепции за света, човека и обществото. В ценностната тъкан на западната цивилизация са вплетени древногръцкото разбиране, че „човекът е мярка за всички неща“, римското възприятие за „върховенство на правото“ като предусловие за това едно общество да може да бъде наречено работещо и добро, Христовото послание, че любовта и милостта са над справедливостта и закона и не на последно място ренесансово-просвещенските постулати за господство на разума и безусловна императивност на личната свобода. Тази идейна основа, както и наследеният и многократно повторен опит, че обществото е здраво и силно, когато и докато има максимално силна и овластена средна класа, водят до неизбежността на представителната демокрация като оптимална форма на управление и на „правата на човека и гражданина“ като единствено възможно верую на западната ни цивилизация. Докато този идеен корпус е съдържателен и витален, умовете и процесите, които поддържат научната и техническата иновация, ще бъдат генерирани от цивилизацията ни и със сигурност няма да ги видим да се появяват в никое от социално-туморните образувания по границите ѝ (комунистически Китай, Путинова Русия, постреволюционен Иран, чавистка Венецуела, Северна Корея и др.). Тези режими в най-добрия случай успешно крадат ноу-хау, а в останалия просто се капсулират в изолирана маргиналност. Опасността от външни недържавни играчи тип „Ислямска държава“, „Боко Харам“, „Хамас“ и др. е пренебрежима въпреки бруталната им разрушителност, защото никой от тях няма икономически, демографски или военен потенциал да уязви смъртоносно цивилизацията ни в целостта ѝ. Опасностите за нея в обозримо бъдеще са по-скоро вътрешни. Най-сериозната е загубата на голям брой хора в модела и веруюто ѝ. Тук трябва внимателно да наблюдаваме в двете крайности – от една страна, erase, а от друга, десните фенове на здравата ръка. Изтритото минало и измисленото минало са еднакво опасни. Важна е степента на популярност и на двете сред младите. Друга, не по-малка заплаха е тотален срив като брой и като стандарт на средната класа. Третата опасност е универсална и можем да я изведем от аксиомата на Айнщайн, с която започнахме това есе. Тя включва смъртоносно съперничество между двете страни на Атлантика например, но и междудържавни войни в Европа, необмислена икономическа авантюра и др. Убеден съм, че нашата цивилизация ще умре като всяка друга преди нея. Като изключим внезапен катаклизъм, природен или не, съм също толкова дълбоко убеден, че не сме в края ѝ. Ако трябва да сравним с римския свят, ние току-що сме преминали века на жестоки граждански войни. Пред нас може би са всякакви кризи и предизвикателства, но също така големи творци и умове и поне три века небивал мир и благоденствие (е, по стандартите на току-що отминалия век).