Може би не толкова известна, колкото новото приятелство между Илън Мъск и Доналд Тръмп, е малко по-старата вражда между Мъск и Александър де Мораеш. Омразата очевидно е толкова дълбока, че Мъск наскоро сравни Де Мораеш с Волдемор. Александър де Мораеш, председател на Върховния съд на Бразилия, бил плешив точно като лорд Волдемор, злодея от романите за Хари Потър. „Приликата е невероятна“, написа Мъск в своята платформа X.

Много по-зловеща обаче е честотата, с която Мъск се намесва в политическия живот не само в САЩ – където кандидатът за президент Тръмп заяви, че обмисля да го включи в кабинета си, – но и в други региони на света. Съвсем наскоро в Обединеното кралство например, като разпространи фалшивата статия, уж съдържаща цитат на министър-председателя Киър Стармър за негово намерение да затваря протестиращи в затворнически лагери на Фолклендските острови. По-късно Мъск изтри това напълно измислено твърдение. Най-благоприятното тълкуване би било, че самият той е попаднал на една от лъжите, от чието разпространение компанията му печели сериозни средства.

А върховният съдия на Бразилия Александър де Мораеш е нещо като главен активист на кампанията срещу фалшиви новини в страната си. Той неведнъж е блокирал лъжи и фалшиви съобщения в социалните мрежи, ако смята, че те застрашават демократичните институции. Това се отнася най-вече за поддръжниците на бившия президент Жаир Болсонаро, които не приеха отстраняването му от длъжност през 2022 г. и затова щурмуваха сградата на Конгреса в Бразилия – по примера на поддръжниците на Тръмп във Вашингтон по-рано. Ако щете, Мъск зае тъмната страна на властта в този случай, като обвини Де Мораеш в държавна цензура, а X закри бразилския си клон, което малко по-късно доведе до спирането на услугата в страната.

Размириците във Великобритания. Президентските избори във Венецуела. Отговорът на Германия на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD). Това са само три скорошни примера за това как Мъск, най-богатият човек на света, се включва в политическите дебати на други държави, далеч от дома си в Тексас.

В навечерието на президентските избори в САЩ през ноември Мъск не само използва платформата си за социални медии X, за да подкрепи кандидатурата на Доналд Тръмп, но също така често пише до своите над 193 милиона последователи за политическите дебати в други държави, често очевидно с ограничено разбиране за ситуацията на място.

„Мъск е далеч от информативна и просветена позиция по дебатите тук, в Европа – което не е изненадващо, тъй като той живее в САЩ и общува предимно в САЩ“, каза неотдавна в интервю за Deutsche Welle Ян Филип Албрехт, председател на фондация „Хайнрих Бьол“. Въпреки разнообразието от теми постовете на Мъск обикновено следват един и същи модел. Милиардерът често заклеймява това, което възприема като леви идеали и тенденции, които според него допринасят за упадъка на обществата.

Той се движи в един много специфичен балон от ултралиберални и десни популистки представители, към които смята, че принадлежи. Предприемачът черпи по-голямата част от информацията си от тези кръгове и често разпространява конспиративни митове и дезинформация. А това поставя всичко под съмнение, особено като се има предвид обхватът на неговата платформа.

От основаването на първата си компания в средата на 90-те години на миналия век роденият в Южна Африка предприемач създаде редица успешни компании и натрупа състояние, оценявано на повече от 209 млрд. долара. През последните десет години участието му в аерокосмическата SpaceX и нейното дъщерно дружество за сателити Starlink му помогна да увеличи и политическото си влияние.

И наистина – никъде амбициите на Мъск да се намесва в политиката не са толкова очевидни, колкото в X. През 2022 г. той купи платформата, която по това време все още се казваше Twitter. Оттогава там се установи цяла екосистема от десни създатели на съдържание. В същото време X става все по-популярна сред поддръжниците на дясното политическо пространство, показва проучване, проведено от Pew Research Center тази година.

И така, дълго време се считаше, че е трудно Мъск да бъде идеологически категоризиран. „Но откакто се сдоби с платформата, той открито подкрепя повече десни възгледи и десни политици“, казва пред Ройтерс Матю Фачиани, социолог от университета „Нотр Дам“ в САЩ. Според Фачиани, който изследва социалните мрежи и политическата поляризация, онлайн дейностите на Мъск показват, че милиардерът „консумира значително количество дясно съдържание в своята платформа“.

„Много хора могат да се изгубят в информационните ехокамери в социалните медии и Мъск, изглежда, не е по-различен - освен с огромното си богатство и влияние“, казва Фачиани.

Самият Мъск публикува и споделя по дузина публикации на ден. Те варират от мемета, съобщения от неговите компании до политически коментари.

Аргументът за абсолютизма на свободата на словото, който Мъск изтъква всеки ден, се основава на убеждение, което винаги досега е било в основата на либерализма, но се подкопава от самите социални медии. Това е аргументът, че битката на идеите води неумолимо до триумф на истината над лъжата, на демокрацията над тиранията и на безвластните над силните.

И все пак свободата на словото, практикувана в X и други социални медийни платформи, в момента е изродена. Сензационните туитове се разпространяват по-далеч и по-бързо от трезвите мнения. Поляризиращите автори привличат повече последователи, отколкото разумните. Наличните механизми за дебат – публикуване на отговори и корекции – са по-слаби от механизмите за публичност.

Последиците са опустошителни, но платформите на социалните медии играят ролята на невинни агънца. В края на краищата те са само платформи, които осигуряват инфраструктурата – не могат да направят нищо за потребителите. Ако бяха третирани като „медии“, нещата щяха да са съвсем различни: тогава щяха да носят солидарна отговорност за лъжите, клеветите и възхваляването на насилието точно както всеки издател на вестник или на сайт.

Във физическия свят повечето хора внимават с кого общуват. Но във виртуалния свят те никак не са толкова предпазливи. Слушат и четат мнения на хора, с които биха отказали да се видят в кафенето, защото ги следват от любопитство или – което е по-вероятно – защото алгоритъмът на Х ги насочва към тях.

По този начин традиционната стойност на социалната мрежа се преобръща: вместо да „изчиства“ съдържанието и да прецизира информацията, системата пакетира истината с лъжата, а авторитетните източници – с жълтите. Още по-лошо: потребителят вече все по-трудно може да прави разлика между истинските хора и фалшивите профили. Проучване на изследователи от Carnegie Mellon University на 200 млн. туита, обсъждащи коронавируса, публикувани през първите няколко месеца на 2020 г., установява, че 45% от тях вероятно са изпратени от ботове, а не от хора и са имали за цел да посеят разделение в Америка.

Но да се върнем към милиардера.

За да разберем как са се развили онлайн публикациите на Илън Мъск във времето, Wall Street Journal анализира почти пълен набор от данни за 41 894 негови взаимодействия в платформата X от 2019 г. до края на юли 2024 г. Списъкът с постове е изготвен от изследователи от Центъра за медийна криминалистика към университета „Клемсън“.

След това медията използва този списък, за да събере постовете на Мъск, както и неговите ретуитове, туитове, на които е отговорил, и всички цитирани туитове.

Понякога Мъск публикува повече от 100 публикации на ден. Както анализът на изкуствения интелект, така и ръчният анализ на ключовите думи на WSJ разкрива една и съща картина: коментарната мрежа на Мъск се е изместила основно от бизнеса към политиката и социалните въпроси. Когато се анализират туитовете от 2019 г., става ясно, че много от тях се отнасят за Tesla и SpaceX. Но към 2024 г. туитовете на Мъск се групират в друга категория, отразявайки фокуса му върху политиката. Те са свързани с теми като Тръмп и Байдън, Украйна, имиграцията, пол и раса и др.

Стремежът на милиардера да участва в политически дебати действително не се ограничава само до националните граници. В началото на август той влезе в конфликт с британското правителство, когато написа в X, че в Обединеното кралство след нападенията срещу джамии и хотели, в които са настанени търсещи убежище, „гражданската война е неизбежна“.

След като правителствен говорител отхвърли коментарите му, заявявайки, че за тях няма „никакво оправдание“, Мъск отново избухна, като нарече британския министър-председател Киър Стармър „двуличен Киър“: очевидно препратка към разпространения сред десните среди наратив, че британската полиция е по-строга към белите крайнодесни протестиращи, отколкото към малцинствата.

Преди коментарите си за Обединеното кралство Мъск влезе в разгорещен спор и с Николас Мадуро след спорното преизбиране на венецуелския президент. Мъск нарече Мадуро „диктатор“ и написа, че лично ще го пренесе „на магаре“ в американския затворнически лагер Гуантанамо. Няколко дни по-късно Мадуро издаде указ, с който разпореди десетдневно блокиране на X в страната.

Така или иначе – битката, конфликтът и ужасът винаги са били в основата на човешките забавления и борбата срещу скуката, поради което не е изненадващо, че Мъск е обсебен от войната, или по-точно от гражданската война. Осем пъти през последните десет месеца Мъск вече е прогнозирал в X, че гражданската война е „неизбежна“ или „предстояща“. В интернет има хиляди самопровъзгласили се за пророци на последното време. Но човек, който е следван от над 195 милиона души в собствената си платформа (солидна част от които вероятно са ботове) и който като главен изпълнителен директор на няколко високотехнологични компании има голямо влияние, кара хората да го възприемат по различен начин.

Мъск е убеден, че Европа ще изпадне в гражданска война заради миграционната си политика. Може да се каже, че обича да подсилва и подкокоросва. За мнозина неизбежността на войната, загатната от милиардера, не звучи като предупреждение, а по-скоро като призив.

И така, Доналд Тръмп вече предложи на Мъск работа в правителството, ако спечели изборите. Знае ли обаче, че Мъск може да се цели и по-високо? В края на декември 2022 г. бившият руски президент Дмитрий Медведев се опита да направи прогноза за 2023 г., в която предсказа появата на „Четвъртия райх“ след разпадането на Европа и президентството на Мъск след гражданска война в САЩ. Коментарът на предприемача бе лаконичен: „Епично!!!“.