Войната между Израел и „Хамас“ навлиза в решителна фаза, в която темата за бъдещето на организацията е все по-малко актуална с намаляването на нейната боеспособност. В същото време въпросът за бъдещето на Газа е все по-актуален, защото той не засяга просто възстановяването на Ивицата след конфликта, а се отнася до бъдещето на концепцията за мир в Близкия изток. Този въпрос се превръща в крайъгълния проблем, който Израел и международната общност не са в състояние да дефинират в момента.

От гледна точка на международното право Газа принадлежи на палестинската власт, като част от бъдещата палестинска държава съгласно параметрите от Осло. От 2005 г. насам с изтеглянето на Израел от Ивицата тя се намира формално в състояние на палестинско самоуправление. До 2007 г. и идването на „Хамас“ на власт тя се упражняваше от законното палестинско правителство в Рамала. От 2007 г. до 7 октомври 2023 г. „Хамас“ обаче имаше пълен контрол над Газа. Формалното присъствие на палестинската власт на територията беше с номинален характер.

Ефектът от войната към момента в цифри е следният – над 85% от инфраструктурата на Газа е напълно разрушена – северната част на анклава е на практика необитаема. Войната продължава с пълна сила основно в централните части на Южна Газа. Отвъд стратегията на израелската армия да раздели Ивицата по линията Нетцарим/Уади Газа за момента няма никакъв друг явен тактически план, който да позволи да се направи заключението, че краят на конфликта е близо. Военното преимущество на армията на Израел изпълни задачата си и по думите на високопоставен израелски представител „Хамас“ загуби възможностите си като военна организация“. Според него „движението като военна сила е почти елиминирано, като капацитетът в момента не надвишава 30%. В рамките на следващите два или три месеца ще завърши и операцията по неутрализирането на батальоните в Рафах и Дейр ал Балах. Окончателният процес по „почистването“ на Газа от военните елементи на „Хамас“ и „Ислямски джихад“ ще завърши през следващата една година“.

Сега накъде?

Отвъд преговорите за останалите заложници в ръцете на „Хамас“, водени от Катар, Египет и САЩ, налице е по-важният процес, който засяга бъдещето на концепцията за две държави, описана в Споразуменията от Осло.

По думите на представител на силите за сигурност в региона основен проблем днес е, че „ние всички знаем какво Израел не иска, но остава неясно какво той иска“. До момента опитите да се инициира системен разговор за бъдещето на Газа, или the day after, остават затруднени поради непримиримата позиция на Израел, че „не вижда бъдещето на Газа в ръцете на палестинската власт“. Поведението на израелския политически елит и най-вече на премиера Бенямин Нетаняху и на неговия кръг доверени хора е продиктувано от факта, че в условията на сложна вътрешнополитическа обстановка и крехък баланс в управляващата коалиция реверанс към Рамала е невъзможен. В кабинет, доминиран от крайнодесни националисти ционисти, всякакъв дебат за Газа като част от палестинската власт, е нелогичен. Самото правителство се огъва под натиска на заселниците, които са и ядрото на поддръжниците на крайнодесните политици Безалел Смотрич и Итамар Бен Гвир.

Въпреки че насилието на Западния бряг далеч не е новост, нарастването му от страна на заселниците през последните години се превърна в хроничен проблем, който се задълбочи неимоверно след 7 октомври 2023 г. Окуражени от крайнодясното правителство на Израел, заселниците виждат в продължаващата война в Газа възможност да развият програмата си, която цели да принуди палестинците да напуснат домовете и селищата си. По данни на организацията B'Tselem от октомври 2023 г. насам израелските заселници са оказали натиск върху най-малко осемнадесет палестински общности – повече от 1000 души – да напуснат домовете си. През последните месеци е регистрирано значително увеличение на насилието от страна на еврейските общности по Западния бряг, включително инциденти с участието на въоръжени техни членове. През последните години използването на огнестрелно оръжие от заселниците беше спорадично, но от 7 октомври насам инцидентите значително се увеличиха.

Нарастващото насилие поставя под основателни съмнения доколко мирният процес е жив дори формално. Независимо от изявленията на палестинския политически елит в Рамала, че той остава верен на принципите от Осло, последните данни от допитванията сред палестинците по Западния бряг сочат, че над 85% от населението не само не коментират възможността за държава, но и не вярват в подобна перспектива.

Ако с цената на известен цинизъм допуснем, че „Хамас“ все пак някъде бележи победа, то би могло да се предположи, че именно процесите по Западния бряг се определят като такава. „Докато всички се страхуват от Газа, Западният бряг гори. Опасността той да се взриви е огромна и това ще се случи в лицето на самата палестинска власт, а не в това на Израел или САЩ. Процесите в университетите са на практика извън контрол, като все по-често се забелязват наченки на самоорганизирани групи, близки до ИДИЛ“, посочва палестински представител на силите за сигурност.

Бъдещото урегулиране на кризата в Газа минава през болезнени компромиси, които и Израел и палестинската власт ще трябва да направят. Преди всичко те касаят характера и природата на тяхното потенциално съ-съществувание. Отказът да се отговори на въпроса каква ще е съдбата на над петмилионното палестинско население не е решение и мнозина в Израел разбират това. В същото време, ако палестинската власт продължи да изчаква потенциалното унищожение на своя основен противник – „Хамас“, от ръцете на израелската армия, то тя рискува да остане в особено незавидно положение в очите на собственото си население, като колаборационист в услуга на Израел.

Към днешна дата Газа е отворена язва. Нивото на доставки на помощи там остава ниско и е изцяло в ръцете на външни фактори, като самото им разпределение става в условия на активен конфликт. Освен „Хамас“ и други военни фракции в Газа действат също самоорганизирани банди и групи. Ако усещането за безвластие се закрепи и в периода на възможно примирие или дори постоянно спиране на огъня при сегашните обстоятелства, Газа ще последва пътя на Сомалия и гражданската война. При подобен сценарий властта в Рамала ще загуби своята легитимност – ценен ресурс, който тя и днес няма в изобилие. Възможната поява на алтернативни центрове на властта под натиска на условията в Газа, които да са с влияние и на Западния бряг, е много възможна опция и е нещо, което вече се обсъжда в някои регионални столици.

Преговори?

На този фон преговорите за заложниците в Газа са в застой. След последните консултации в края на май и началото на юни Израел и „Хамас“ запазват позициите си по основните разделителни линии. Една от тях е присъствието на армията на Израел в Газа или в отделни нейни части в периода на примирието и след това. Междувременно с намаляването на интензитета на преговорите се засилиха и съмненията дали посредниците са в комфортна позиция да продължат усилията си, при положение че страните в конфликта са все така непримирими. Отвъд първоначалната размяна на заложници от ноември 2024 г. напредък не е постигнат.

След размяна на мнения и дори обвинения между заетите в преговорите кръгът на посредниците в контактната група остава непроменен.

Виж Газа, мисли Близкия изток

От началото на войната основата задача на посредниците е да не се допусне разрастване на конфликта. Обменът на мнения, срещите и размяната на послания между основните регионални сили никога не са преставали. В условията на хаотичен, но агресивен конфликт опасността от „погрешни интерпретации относно намеренията на противника“ остава много висока. Освен войната срещу „Хамас“ линията на напрежение постепенно нараства и по оста Тел Авив – Бейрут. Въпреки нежеланието на Иран да бъде въвличан открито в ескалацията размяната на удари през април недвусмислено показаха, че Техеран също има граници на търпение.

В дадена от „Хизбула“ строга формула на т.нар. правила на сблъсък се определят три фази на ескалация – при последната Израел и Ливан биха се намирали в състояние на война. На практика трите нива на напрежение са отдавна преминати. По силата на странни за мнозина странични наблюдатели обстоятелства войната обаче (засега) остава необявена. При далеч по-ниски като интензитет условия през 2006 г. Израел и ливанската организация влязоха в открит конфликт.

„Хизбула“ признава, че натискът върху нея от ливанското общество е сериозен и партията е принудена да действа много внимателно. Действията по протежение на линията на разделение съгласно Резолюция 1701 на СС на ООН за дълъг период от време се предопределяха от принципа на балансирания отговор. И двете страни не бяха заинтересовани от ескалация, която не биха могли да контролират.

Дори след атаката срещу иранското консулство през април т.г. и размяната на удари между Израел и Иран „Хизбула“ остана в пределите на трите фази на противопоставяне и не се включи по-сериозно. Инцидентът от 27 юли в селището на друзите Маджд ал Шамс и убийството на дванадесет деца промени траекторията на събитията. След подобна атака Израел бе принуден да реагира далеч отвъд принципите на досегашната размяна на удари. Убийството на Фуад Шукр (Хадж Мухсен), смятан за наследник на Имад Мугние (убит през 2008 г. в Дамаск) и най-високопоставен командир в „Хизбула“, демонстрира навлизането в съвсем нов етап на конфликта. И докато новините от Бейрут френетично съобщаваха за гибелта на Шукр, в Техеран при ракетна атака загина Исмаил Хания, лидер на политическото крило на „Хамас“.

Опасенията, че войната в Газа премина в регионална война, станаха съвсем реални. Страхът пред очаквания отговор на Иран след подобен дързък акт накараха мнозина да се впуснат в апокалиптични прогнози. Но както често се случва в Близкия изток, всичко е въпрос на гледна точка и компромиси, трудно разбираеми за страничния наблюдател.

Апокалиптичният сценарий засега се отлага. Пред скупчилата се военна мощ на САЩ в региона и огромните усилия на посредниците, движещи се между основните близкоизточни столици, Техеран и Бейрут запазват мълчание без непременно да дават сигнал, че са премислили. Усещането, че този път Израел пресече линиите на допустимото дори за региона, известен с особената си форма на циничност, се затвърди. Преди време израелски представител сподели, че опасността от Иран идва винаги когато не се чуват заплахи от Техеран. Иранското търпение и способността да бъде избран подходящ момент за отговор будят притеснение. Към момента може да се допусне, че и Иран и „Хизбула“ правилно анализират последиците от един открит военен сблъсък преди всичко със САЩ. Такъв няма да бъде сходен по нищо с този от април 2024 г., а ще изправи очи в очи иранската армия и нейните регионални съюзници в Ливан, Ирак, Сирия и Йемен с доминиращата военна мощ на САЩ и техните съюзници.

През последните дни част от усилията на Вашингтон бяха да предупредят Израел, че нанасянето на превантивен удар (тактика, одобрена от Вътрешния кабинет на Нетаняху) няма да бъде одобрено от американската страна. Допълнителни предизвикателства в и без това драматичната обстановка не са нужни никому. В началото на единадесетия месец от войната в Газа конфликтът и неговите последици засягат бъдещето на идеята за Палестина като независима държава, но и поставят въпроса за системата на баланс и сигурност в Близкия изток като цяло. Линиите на разделение и противопоставяне, макар и привидно очевидни, всъщност са все така заплетени. Саудитска Арабия продължава да пази мълчание под натиска на САЩ и желанието на Израел за пробив в дипломатическите отношения.

Пред ужасяващите картини от Газа арабските държави – дори и тези в състояние на мир с Израел – все по-трудно могат да обяснят понякога пасивните си позиции. Напрежението в обществото в Израел също нараства все повече пред перспективата останалите в ръцете на „Хамас“ заложници никога да не бъдат върнати. В тази атмосфера тонът на диалога често достига кресчендо, заплахите са с трудно предвидими последици, но в крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка.