В олимпиадите децата правят множество интересни физични експерименти. Трудна ли е подготовката за тях и може ли да ни дадете пример за някои от най-забележителните?

При провеждането на един физичен експеримент, много фактори влияят на неговото протичане. Трудността е да се отделят съществените и определящи явлението параметри от останалите. След това да се реши какви зависимости да се изследват и какви данни да се получават, как те да се обработят и визуализират. И накрая – какви изводи могат да се направят. Често със съвсем ежедневно достъпни вещи могат да се наблюдават и изследват интересни и сложни явления. Трудно ми е да отделя някои експерименти от други, а и обикновено не могат да се опишат само с едно изречение. Ще дам само някои техни разширени заглавия, подсказващи какво се изследва: а) изчисляване на големината на земното магнитно поле с магнитна стреличка за дартс; б) изследване на вълните тип „сейша“ и „солитон“ в съд (дълбока пластмасова кутия за фризер) с вода; в) измерване на плътност на твърди тела с неправилна форма само с везна без да се измерва техния обем. 

Как успявате да „запалите“ желанието у децата за учене и да го поддържате?

Аз се занимавам с учениците в доста по-късната им възраст (Х–ХII клас), когато вече са „запалени“ и са постигнали някакви резултати и трябва да се определят най-добрите от тях. Тези, които могат да „запалят“ желанието за учене у децата, са техните учители в училище. Почти винаги успехите на едно училище по един и ли друг предмет са пряко свързани с желанието за работа и компетентността на учителите в него. Времето на учениците за заниманията с наука не се възприема от тях като „жертва“. Когато те се готвят за състезание, провокира ги желанието за победа. Немалка част от тях са вече и достатъчно зрели, за да проумеят, че това е всъщност една добра „инвестиция“ в тяхното бъдеще.

Как родителите да намерят баланса да стимулират детето да учи, без натискът да стане прекален, така че да го демотивира?

Амбицията на родителите винаги има отрицателен ефект върху децата им и почти винаги ги демотивира. Моята препоръка е родителите да не се месят в интересите и заниманията на децата. Ако един ученик трябва с нещо да се занимава насила, то веднага му става неприятно и досадно. Магията е тези занимания за учениците да се превърнат във вид игра или хоби – неща, които правят, защото са им интересни и забавни.