Изкуството на лидерството е сложна материя. От лидерите се изисква да притежават и развиват у себе си редица качества, докато успоредно предават познанията, хъса и енергията си на своите колеги. Къде по скалата обаче се нарежда важността един лидер никога да не губи? Можем ли да изискваме изобщо това от хората на ръководни позиции в икономика, в която цикличността е норма? Ако си лидер в банковия сектор, вероятно способността да се измъкваш от ролята на губещ е доста привлекателна характеристика. Джеймс Даймън – един от най-известните банкери в света (и най-богатият), много добре знае това. Вдъхновителят Даймън е роден през 1956 г. в Ню Йорк. Баща му и дядо му са работили като брокери на ценни книжа. Даймън посочва, че дядо му е човек, изиграл голяма роля в изграждането му като характер – Панос Пападеметриу, родом от Гърция, емигрира в САЩ през ХХ век. „Дядо ми беше очарователен – разказва Даймън. – Говореше шест езика, изминаваше километри на ден и четеше много.“ И внукът следва неговите уроци – той става рано, информира се активно и се е научил да се отнася справедливо към хората – все неща, които, изглежда, му помагат в успешната му кариера на банкер. Под крилото на Санди Уейл и отвъд Да...