Изкуството на лидерството е сложна материя. От лидерите се изисква да притежават и развиват у себе си редица качества, докато успоредно предават познанията, хъса и енергията си на своите колеги. Къде по скалата обаче се нарежда важността един лидер никога да не губи? Можем ли да изискваме изобщо това от хората на ръководни позиции в икономика, в която цикличността е норма? Ако си лидер в банковия сектор, вероятно способността да се измъкваш от ролята на губещ е доста привлекателна характеристика. Джеймс Даймън – един от най-известните банкери в света (и най-богатият), много добре знае това.

Вдъхновителят

Даймън е роден през 1956 г. в Ню Йорк. Баща му и дядо му са работили като брокери на ценни книжа. Даймън посочва, че дядо му е човек, изиграл голяма роля в изграждането му като характер – Панос Пападеметриу, родом от Гърция, емигрира в САЩ през ХХ век. „Дядо ми беше очарователен – разказва Даймън. – Говореше шест езика, изминаваше километри на ден и четеше много.“ И внукът следва неговите уроци – той става рано, информира се активно и се е научил да се отнася справедливо към хората – все неща, които, изглежда, му помагат в успешната му кариера на банкер.

Под крилото на Санди Уейл и отвъд

Даймън завършва икономика и психология в университета „Търфтс“ в Бостън. След като работи за кратко в Boston Consulting Group, той се записва в Harvard Business School, откъдето получава магистърска степен по бизнес администрация. Любопитното е, че в класа му са други известни днес мениджъри на хедж фондове – Сет Кларман и Стивън Мандел. Ключово за Даймън се оказва менторството на легендарния финансов директор Санди Уейл, което той печели, докато пише дипломната си работа за финансиста.

След като завършва Харвард, Даймън отхвърля предложенията на множество големи фирми и отива в American Express Co., където работи и Уейл. Впоследствие двамата напускат American Express и Даймън става главен финансов директор, а по-късно и президент на Commercial Credit. Под негово ръководство банката извършва значителен брой придобивания, включително закупуването на Primerica Corp. през 1987 г. и The Travelers Corp. през 1993 г.

Ролята на Даймън се променя с разрастването на компанията. През 90-те години на миналия век той е президент и главен оперативен директор на Travelers, като същевременно изпълнява същите функции и в Smith Barney Inc., нейно дъщерно дружество. По-късно при обединяването на Smith Barney и Salomon Brothers Даймън става съпредседател и съизпълнителен директор на компанията. През 1998 г. след години на експанзия Travelers Group се обединява с голямото финансово дружество Citicorp., което води до създаването на Citigroup, а Даймън заема позицията на президент на новата компания.

През 1998 г. Уейл изненадващо уволнява Даймън от Citigroup, след като двамата са работили заедно повече от десетилетие. Даймън обаче бързо се възстановява. През 2000 г. той става председател и главен изпълнителен директор на Bank One. В рамките на четири години под негово ръководство акциите на компанията поскъпват с 59% – близо три пъти повече от ръста на индекса S&P 500 за същия период.

През 2004 г. JPMorgan Chase купува Bank One и Даймън става президент и главен оперативен директор на обединената компания. Само три години по-късно той поема функциите на председател и главен изпълнителен директор на JPMorgan Chase, какъвто е и в момента.

Уроци по успех

Малко след като Даймън поема ръководството на JPMorgan Chase, започва финансовата криза от 2007–2008 г. Банкерът умело превежда фирмата през кризата, след като още през 2006 г. продава 12 млрд. долара в рискови ипотечни кредити. В разгара на кризата JPMorgan бързо разширява дейността си, като купува Bear Stearns – оценена на близо 12 млрд. долара – само за 260 млн. долара и WaMu за 1,9 млрд. долара. В този процес JPMorgan Chase се превръща в най-голямата банка в САЩ.

Забележителният опит в някои от най-големите американски финансови институции и двете десетилетия начело на JPMorgan превръщат Даймън във водеща фигура в страната. Той е бил съветник на президента Барак Обама и се говореше, че е кандидат за финансов министър на президента Доналд Тръмп. Освен във Федералния резерв в Ню Йорк Даймън е участвал в редица бордове, включително в тези на Business Roundtable, Bank Policy Institute и Harvard Business School. Банкерът е част от списъка със 100-те най-влиятелни личности на планетата на Time и може да се похвали със състояние от 2,1 млрд. долара.

Служителите, служителите, служителите

За управлението си Даймън разчита на трансформационното лидерство. Идеята зад него е да вдъхновява талантите за постигането на организационните цели, като им се делегира необходимото доверие при вземането на решения и предлагането на уникални идеи. Даймън вярва, че най-добрите решения се вземат при взаимодействие с други хора, затова насърчава споделянето на знания. Според него ролята на висшия мениджмънт на всяка бизнес организация не е да взема решения, а да гарантира генерирането на най-подходящите такива.

Банкерът е поддръжник на създаването на чувство на принадлежност и лоялност сред служителите. Той провежда редовни срещи с колегите си, за да обсъдят проблемите на дейността и стратегиите за разрешаването им. По време на разговорите целта му е да мотивира и насърчава екипа си. Вярва, че способността на компанията да привлича талантливи кадри с визионерски идеи е от решаващо значение за нейния дългосрочен растеж.

Принципите на Даймън:

• Без отклонения от възможно най-високите стандарти – според Даймън „достатъчно добро“ всъщност не е достатъчно, а ако човек дори само веднъж отстъпи от високите си изисквания, е възможно това да се случи още много пъти.
• Поемане на отговорност – банкерът смята, че нищо не е по-важно за бизнеса от това да е отговорен. Ако той не е такъв, следващия път когато нещо се случи с него, може да се стигне до загуба на уважението и доверието сред партньорите и служителите му.
• Промяната е константна – за повечето хора промяната е неприятна дори когато е наложителна. Даймън е сред хората, които гледат на препятствията като на възможности.
• Да признаем силните страни на другите – факт е, че винаги ще има хора и компании, които работят в същата сфера като нашата и се справят добре. Признанието означава комплимент към тези хора и способност да се учим от тях.
• Споровете не са страшни – Даймън вярва, че лидерът не трябва да избягва проблемите и споровете, а да се справя с тях в момента на възникването им. Той съветва лидерите да улесняват откритата комуникация в своите организации. Според него няма нужда да се провеждат срещи, ако всички заинтересовани страни не са свободни да изказват мнението си.
• Да наградим добрите и да накажем лошите – Даймън използва системата от награди и „наказания“, за да поддържа мотивацията на служителите си. Наградите включват положително признание, бонуси и повишение, а „наказанията“ са оценка на лошото представяне и понижаване на служителите в съответствие с приноса им за неуспеха.

Докато разглеждаме съветите и принципите на Даймън, не трябва да се отклоняваме от най-същественото – изключително консервативната и регулирана среда, в която работи. Даймън обаче е доказателство, че шаблоните, от които понякога така се стремим да избягаме в ежедневието, са станали такива именно защото са сработили достатъчно на брой пъти. Визионерството, креативността и оригиналността са ценни, но успехът може да дойде и от упоритото и безкомпромисно следване на добре познатото старо.

Някои от най-забележителните цитати на Даймън:

„Не правете глупости. И не прахосвайте пари. Нека всички останали да харчат пари и да правят глупости, а ние ще ги купим.“

„Не забравяйте, че банките не са пазари. Пазарът е аморален. Пазарът не се интересува от това кой сте вие. Вие сте търговия за пазара. Пазарът ще ви продаде, ако прецени, че сте по-рискови. Банките не правят това.“

„Всяка институция прави грешки. Признавам, че допускаме грешки и те могат да навредят на моята репутация и на репутацията на нашата компания. Но също така трябва да сте готови да се отпуснете малко, да се доверите на другите и да не бъдете винаги толкова строги, при условие че имате надежден контрол.“

„Не можеш да управляваш бизнес, ако се надяваш, че няма да има рецесия.“

.Банките също трябва да казват „не“ на клиентите. Не можем винаги да даваме на клиентите това, което искат; понякога не е в техен интерес.“

„Бях нормален човек, но това ми харесваше. Четях много. Харесвах и математиката, и науката.“

Интересни факти за Даймън:

1. Започва първото си бизнес начинание на 6-годишна възраст с продажбата на поздравителни картички.
2. На първата си среща с Джудит Кент, за която по-късно се жени, тя плаща сметката, защото Даймън няма достатъчно пари.
3. В понеделник Даймън пристига в офиса със закачен върху гърдите си лист с въпроси към подчинените си. Той ги задрасква, след като срещне съответния служител в коридора.
4. В офиса на Даймън има табела, на която пише „Без мрънкачи“.
5. За 15-годишнината от сватбата подарява на съпругата си сертификат за акции, с което официално ѝ предоставя една трета от богатството си.
6. Колеги на Даймън отбелязват голямата му памет. „Влизаш в офиса му и на бюрото му няма почти нищо“ – посочва Стив Блек, дългогодишен колега на Даймън. „Той просто чете и помни“, добавя Блек.