Как да правим кариери и се развиваме с вашата концепция No Work?

Цялата идея на No Work се гради върху това да правите неща, в които наистина сте добри. Когато се фокусирате върху своите силни страни и таланти, работата спира да се усеща като работа. След това използвате технологиите, за да усилите това, което правите най-добре, и елиминирате задачите, които не харесвате.

Ако се концентрирате върху силните си страни, не само ще изпитвате повече удоволствие, но и ще създавате по-голяма стойност, а с помощта на технологиите тази стойност може да се умножи многократно. Това ви дава увереност да преследвате по-добри възможности, по-вълнуващи проекти и – да, по-високо възнаграждение.

Смело съветвате „Оставете вашата работа сама да си свърши работата“. Как може да се случи това днес и как ще се случва след няколко години?

„Оставете вашата работа сама да си свърши работата“ означава създаване на системи, активи и автоматизации, които да генерират стойност дълго след като първоначалната работа е приключила. Това стъпва на принципа OHIO: Only Handle It Once (Направете го само веднъж).
Вместо да отговаряте по цял ден на въпроси от клиенти, изградете система, в която изкуственият интелект поема тези отговори, а вие се фокусирате върху други важни задачи. Това е възможно още днес с наличните инструменти, но в комбинация с AI потенциалът е огромен – той буквално може да работи вместо вас.

Възможно е да се постигне сега, но изисква време за изследване и експериментиране. AI няма да свърши всичко за една нощ. Нужно е много работа, за да стигнете до No Work, но колкото по-рано започнете, толкова по-рано ще откриете какво работи за вас.

Казвате, че във всеки екип трябва да има дигитален лидер – как да бъде определен кой да е той и как работи този модел?

Дигиталният лидер е човек, който харесва работата с технологии и умее да комбинира професионалната си експертиза с екипните процеси, като оптимизира и автоматизира с помощта на интелигентни инструменти.

Най-добре е това да бъде вече съществуващ член на екипа с естествен интерес и дарба за технологии – дайте му шанс да надгради уменията си. Ако такъв човек липсва, потърсете извън компанията. Не е задължително да е на пълен работен ден, но трябва да е интегриран в екипа. В днешно време откриването на такива хора е сред основните приоритети на компаниите – адаптирайте стратегията си за подбор и привличайте колкото може повече AI ентусиасти.

Ако AI поеме част от оперативните и аналитичните задачи, в какво ще се състои работата на мениджъра на бъдещето?

Мениджърите ще бъдат и „създатели“. Ще работят по-малко с хора и повече с технологии, като създават решения и прототипи. С тях процесът се ускорява – често е по-бързо да делегираш на AI, отколкото на човек.

Това е критично, защото само с практически опит мениджърите ще разберат реалните възможности и ограничения на изкуствения интелект и ще могат заедно с екипите си да създават следващо поколение продукти и услуги. Мениджърите ще ръководят не само хора, но и помощник-пилоти и AI агенти, като ще проектират системи, ще комуникират визия, ще синхронизират идеи и ще развиват компетенциите в екипа.

Колко важно е лидерите буквално да „запретнат ръкави“ и да експериментират с новите технологии, вместо да оставят това изцяло на IT отдела?

Изключително важно. Лидер, който не тества и не експериментира лично с AI, е като мениджър на фабрика, който никога не е стъпвал в производствената зала. Не може да ръководиш нещо, което не разбираш.

Мой клиент – IT директор на голяма банка – казва, че целта на внедряването на AI е колкото се може повече хора да придобият колкото се може повече практически опит. Тогава работата става по-бърза и по-качествена, а решенията – по-добри. И най-важното – появяват се нови идеи какво още може да се постигне с изкуствен интелект. Това осъзнаване идва само чрез практика.

Може ли AI да е лидер? Има ли аспекти на лидерството – като вдъхновяване, емпатия, креативност и стратегическо мислене, – които дори най-умният AI не може да замени?

Мисля, че в бъдеще изкуственият интелект ще може да прави всичко, което правим ние, хората. Дори и аспектите, които споменахте. Доказано е, че AI може да бъде емпатичен – да, това е имитиране на емпатия, но работи. Може да бъде креативен, да мисли стратегически – не само писмено, но и говоримо.
Вярвам, че ще видим компании, в които AI ще действа като асистент, достъпен за всички, с който хората ще общуват като с истински човек, но той всъщност ще ги навигира. Разбира се, това няма да е навсякъде и не в близко бъдеще.

Как се отнасяте към изследователите, които доказват, че използването на големи езикови модели (LLM) може да навреди на когнитивната функция с течение на времето, особено при по-млади потребители, които са най-застрашени от привикване към AI за сметка на свойствените си мозъчни ресурси?

Това е основателно притеснение, към което трябва да подходим с разум, а не със страх. Всяка технологична революция е будила подобни опасения. Когато калкулаторите стават широкоразпространени, хората се опасяват, че учениците ще загубят способността си да правят елементарни изчисления. При появата на GPS-а страховете са, че ще загубим способността си да се ориентираме.

Съгласен съм, че AI може да ни направи по-мързеливи и по-глупави, но може да има и обратния ефект. Ако го използвате само за да улесните работата си – да, това ще е резултатът. Но за хората, които обичат да създават и изграждат, използването му ще бъде за много по-значими проблеми и по-сложни проекти, в които ще мислят още по-активно.

Не трябва да подценяваме това. Трябва да обмислим как да интегрираме използването на AI в учебния процес, за да го използваме като предимство, но и да гарантираме, че учениците мислят повече и се занимават с по-смислени и интересни задачи.

Възможно ли е след години обичайното да бъде хората да работят по-малко часове седмично благодарение на автоматизацията, която поема голяма част от товара? Или пък AI просто ще повиши продуктивността, но очакванията към хората ще останат същите (тоест ще постигаме повече за същото време)?

От моя опит хората, които са много добри в използването на AI днес, не са мотивирани да работят по-малко.

Най-добрите специалисти са хора, които обичат работата си, обичат да създават и да изграждат. Те не правят по-малко, а могат да предлагат услугите си на много повече компании. Затова вярвам, че те ще работят по няколко проекта и вероятно ще печелят много повече.

Но със сигурност вярвам, че много хора ще могат да свършват работата си за много по-кратко време.

Ако в бъдеще наистина работим много по-малко, с какво ще запълваме живота си?

Много интересен въпрос – и ще призная, че нямам пълен отговор. Дори днес има много хора, които не могат да намерят смислено – и подчертавам, смислено – приложение на времето си. Те го прекарват в социални мрежи или пасивно гледане на телевизия.

Това е един от големите въпроси, които ще трябва да решим като общество. Работата не е само размяна на време срещу пари – тя дава смисъл на живота ни. Ще трябва да го търсим, а за някои хора това ще е истинско предизвикателство.

Как да поддържаме мотивацията и увереността на служителите, когато AI поема част от техните задачи?

Най-добрата мотивация идва, когато дадеш на хората да работят върху това, което ги вълнува или в което са силни. Дай им смислени проекти, в които могат да блеснат, и те няма да имат нищо против AI да поеме част от задачите – дори ще искат да го използват повече.

По-големият проблем ще е с хора, които не искат да учат и не обичат работата си – те изведнъж ще видят, че не могат да постигат същите резултати или количество работа. Това ще е голямо предизвикателство за мениджърите, които ще трябва да управляват екипи с огромна разлика между нивото на служителите, продуктивни благодарение на AI, и онези, които не работят с него. Ще има много ситуации, изискващи навременни и добре обмислени действия.

Повишава ли AI риска от Burnout 2.0?
 

Прегарянето не идва само от мениджъри, които искат повече резултати – те трябва да изискват резултатност. Между другото, това е един начин да накараш хората да използват AI: постави им по-високи, дори нереалистични цели, защото единственият начин да ги постигнат е с негова помощ.
Но прегарянето може да дойде и от внезапното осъзнаване колко много възможности има. Появява се FOMO – страх да не изпуснеш нещо. Може да откриеш, че въпреки че работата не се усеща като работа, защото основно координираш и задаваш команди на AI, реално вършиш много повече.
Тук мениджърите имат ключова роля – трябва да знаят как адекватно да работят с хората си и да ги оценяват. Същото важи и за HR и експерти по теми като благополучие, преходи в средата на кариерата и други подобни.

По какъв начин да приобщим по-възрастните и по-малко технически опитните хора към работа с AI?

Не става дума за възраст или техническа грамотност – става дума за любопитство и желание за учене. След един уебинар получих обратна връзка от 77-годишен мъж, който каза, че благодарение на AI сме му дали „нова перспектива и желание да постигне нещо повече“.

Когато се срещнахме две години по-късно, той вече беше голям застъпник на бъдещето на No Work и обучаваше възрастни хора как да използват изкуствения интелект.

Тези, които учат по-бавно, трябва да вървят стъпка по стъпка. Да направим обучението на части и да имат ментор, така че да се учат един от друг, и да създадем обучение с различни нива в компаниите.

Бихте ли посъветвали читателите на списание „Мениджър“ кои свои умения и професионални области да развиват, за да запазят значимостта си въпреки автоматизацията и бързия подем на AI?

Разделям го на две области. При меките умения важни са три неща:

Първо – проактивност и поемане на отговорност. Да не чакаш, а сам да се научиш да работиш с AI. Да събираш информация, да опознаеш силните си страни и да прецениш как трябва да развиеш работата и уменията си, за да успяваш в ерата на изкуствения интелект.

Второ – умението за комуникация. То ще остане изключително ценно, защото работата с AI в голяма степен е именно комуникация – както създаването на ефективни промптове, така и взаимодействието с хора. Умението да пишете и да се изразявате ясно винаги ще има висока стойност.

Трето – умението за учене. Днес благодарение на AI можем да прилагаме това, което наричам „учене в движение“ – когато имам нужда от нещо, мога да попитам. Това ми позволява да работя по проекти и дейности, за които преди не можех и да си помисля.

Имаме много участници в курсове, които с помощта на AI се учат да програмират, да пишат скриптове и автоматизации. Те не пишат кода сами – AI го прави, но и ги напътства. Да, отделят по час вечер или през уикенда, но излизайки от зоната си на комфорт и използвайки изкуствения интелект като учител, постигат неща, които преди бяха немислими.

Добавете и симбиозата с AI – научете се да работите с него добре – и тогава ще бъдете неудържими.

Филип Дрималка е експерт по дигитални иновации и търсен европейски консултант в областта на внедряването на технологии. Той е основател на проектите Digiskills, Digitask и Digi Challenge, които помагат на стотици компании и десетки хиляди души да повишат квалификацията си и да просперират в ерата на дигиталните технологии. Филип живее в Бърно заедно със съпругата си и двете им деца. Когато не задвижва дигиталната трансформация, ще го откриете на ски, със сърф или върху планински велосипед. Той не просто пише за концепцията No Work – той я живее.