ArtVista БРОЙ /// Мениджър 06/23
Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 2 / 4
Индиана Джоунс и последният кино поход
След близо 10 години чакане най-известният археолог в седмото изкуство се завръща на голям екран, а неподражаемият Харисън Форд си взема сбогом с него
Индиана Джоунс и последният кино поход
След близо 10 години чакане най-известният археолог в седмото изкуство се завръща на голям екран, а неподражаемият Харисън Форд си взема сбогом с него
Списание МЕНИДЖЪР ви предлага 4 безплатни статии
Остават ви още
2
статии за безплатно четене.
Влезте в акаунта си, за да можете да четете всички статии на списание МЕНИДЖЪР онлайн.
Ако нямате регистриран акаунт може да си направите на ZinZin.bg
Или продължете към безплатното съдържание на Мениджър News
Готови ли се за финален триумф?
Измина много време, откакто Disney купиха Lucasfilm, подновиха „Междузвездни войни“ и след множество слухове и спекулации все пак потвърдиха дългоочакваното от феновете продължение на сагата за чаровния и сексапилен археолог Индиана Джоунс. Още през 2016 г., оптимистично настроени, от студиото бяха уверени, че през лятото на 2019 г. петият филм от огромния франчайз ще покори киносалоните. И макар да се намираме четири години по-късно, а Стивън Спилбърг да е заменен с режисьора Джеймс Манголд, „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ е тук, за добро или за зло.
Последният кино поход
Когато през 2008 г. по кината излезе „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ той буквално удари феновете право в сърцето. Всички, които копнееха Инди да нахлупи иконичната шапка и да хване камшика, отидоха с ентусиазъм в тъмната зала и си тръгнаха с разочаровани лица. Идеята тогава беше подобна на тази днес – ученият авантюрист, с когото израснахме, да получи достойно изпращане и негов наследник да заеме мястото му. „Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп“ се оказа хаотичен и странен завършек за едно толкова велико приключение като това, започнало през 1981 г. След тоталния колапс на четвъртия филм феновете и студиото се обединиха зад общата идея, че всички, ангажирани с творческия процес в тази поредица, ѝ дължат един истински епичен финал. Така „Индиана Джоунс 5“ стана въпрос на необходимост, макар и част от публиката да беше недоволна от новината – от възрастта на Харисън Форд, който вече е на 80 години, през алчността на Disney до аргументите, че поредицата трябва да бъде оставена на мира. Много хора с право се противопоставиха на желанието на Disney и Lucasfilm за още един рестарт.
Годината е 2023-та, фестивалът е този в Кан, Стивън Спилбърг е продуцент, а Харисън Форд, Фийби Уолър-Бридж, Мадс Микелсен, Бойд Холбрук и режисьорът Джеймс Манголд пристигат на червения килим, за да представят завръщането на нещо голямо. След прожекцията на филма критиците са разединени – по-шумната половина не харесва филма. Валян в калта, „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ е сравняван по качество и драматургични колапси със своя злощастен предшественик. Други са въодушевени. А най-хубавото на киното е, че всеки може сам да прецени дали един филм е неговият или не.
Действието в „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ се развива през 1969 г., когато космическата надпревара достига точката си на кипене. Индиана Джоунс е разтревожен, след като американското правителство вербува бивши врагове от Втората световна война в отчаян опит да изпревари Съветския съюз. Един от тях е Волер, който е изигран от разкошния Мадс Микелсен – бивш нацист и настоящ член на НАСА, който е замесен в програмата за кацането на Луната и е твърдо решен да прекрои света, както на него му изнася. Но не и ако зависи от Инди – той се впуска в шеметна надпревара с времето, за да попречи на нацистите, а единствената и доста съмнителна помощ, на която може да разчита, е на своята кръщелница Хелена – в нейната роля влиза британката Фийби Уолър-Бридж. Независимо от критиките и намръщените погледи на първите, имали възможност да гледат филма, Харисън Форд е категоричен – „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ е достойният край на сагата, който зрителите заслужават и който гарантирано ще им „отвинти главите“. И както той казва в едно видео, което показва филма зад кадър: „Дръжте си шапките – най-доброто предстои!“.
Похитителите на изчезналия кивот
„На днешния ден преди 40 години Индиана Джоунс ни научи, че не са важни годините, а пробегът!“, пишат Lucasfilm на 12 юни 2021 г. в официалната си страница във фейсбук. Да, „Похитителите на изчезналия кивот“ се появяват за първи път именно през юни 1981 г.
Кой може да повярва, че са изминали 42 години, откакто Индиана Джоунс си проправя път в поп културата със зорък поглед, нагла усмивка, цинични смешки и авантюристичен сексапил. „Похитителите на изчезналия кивот“ дава началото на нещо, което ще се превърне в любимата поредица за милиони хора по света и дори ще накара голяма част от зрителите си, деца тогава, да преосмислят кариерни решения и да се насочат към археологията. Запомнящи се реплики, фантастични приключения, злодеи, красиви жени… Индиана Джоунс и неговите три филма, направени между 1981 и 1989 г., имат всичко, което кара един човек да вярва, че киното е по-голямо от живота.
Всички знаят легендата, но ние ще ви я разкажем пак. Стивън Спилбърг точно се е прочул в Холивуд – превърнал се е в момчето чудо, след като „Челюсти“ освен абсолютен блокбастър се оказва и качествен кино шедьовър, удостоен с награди и ръкопляскания от въодушевени критици, експерти и публика. По онова време той, Джордж Лукас, Брайън де Палма и Мартин Скорсезе са групичка приятели, които се подкрепят и заедно променят законите на киното. Идеята за Индиана Джоунс идва при Джордж Лукас, както идват наистина добрите идеи – случайно. Изпаднал в творчески колапс след огромния успех на „Междузвездни войни“, има нужда да направи нещо различно и пише историята, която по-късно зрителите ще познават като „Похитителите на изчезналия кивот“. Лукас не се чувства уверен да режисира и моли Спилбърг да го направи вместо него. А двамата молят Харисън Форд да изиграе главната роля. Останалото, както се казва, е история.
Комбинацията от приключения, наука, харизма и мистерия дава нужния резултат. С бюджет от 20 млн. долара „Похитителите на изчезналия кивот“ печели 389,9 млн. и се превръща във феномен. С годините неговата поп културна тежест става все по-голяма и днес той е еталон за кино и разказване на приключенски истории. Много режисьори и сценаристи се опитват да повторят формулата на Индиана Джоунс, но не успяват. Така се появяват франчайзи като „Мумията“, носталгично удоволствие, което по никакъв начин не може да се мери с качествата на Индиана, и „Съкровището“ с Никълъс Кейдж, който по всички параграфи е слаб. „Похитителите на изчезналия кивот“ печели 4 оскара и има общо 9 номинации за наградата, включително за „най-добър филм“ и „най-добър режисьор“ за Спилбърг. Дали днес това би било възможно? Едва ли.
Три години по-късно се появява „Индиана Джоунс и храмът на обречените“, където формулата отново проработва. Бюджетът този път е малко над 28 млн., а печалбите надхвърлят 333 млн. Джонатан Кей Хуан – тазгодишният носител на „Оскар“ за най-добра поддържаща мъжка роля – влиза още в невръстна възраст в ролята на Малчо, а бъдещата съпруга на Стивън Спилбърг Кейт Капшоу изиграва разглезената, но красива спътница на Инди – Уили Скот. Историята отново е написана първоначално от Джордж Лукас, а Стивън Спилбърг пак сяда на режисьорското място. Този път оскарът е само един, а номинациите две – композиторът Джон Уилямс получава поредната си за една от най-емблематичните музикални теми, които е писал.
Трябва да минат цели пет години и да се случат много неща с киното, Спилбърг и поп културата, но Индиана Джоунс все така да не е помръднал от сърцата на феновете. Затова се появява „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“. Тук екипът вади тежката артилерия. Бюджетът е почти двоен – над 55 млн. долара, а печалбите възлизат на 474 млн. и отгоре. Между основните сюжетни връзки, които работят безотказно, като изчезнал артефакт, огромен злодей с тъмно минало, загадки, пъзели, красиви жени и смъртоносни капани, филмът прокрадва и темите за семейните връзки, носталгията и родовата памет. А в ролята на бащата на Индиана влиза не кой да е, а самият Джеймс Бонд – Шон Конъри. Финалната сцена на Индиана и неговия баща Хенри
Джоунс-старши, яхнали коне и отдалечаващи се към пустинния залез, е един от най-перфектните завършеци, които една толкова грандиозна поредица може да има. И все пак всички знаем, че носталгията съществува, а липсата на творчески идеи в Холивуд се засилва с всяка изминала година. Затова и франчайзът бива рестартиран през 2008 г., за да докаже неразрушимата максима, че някои неща трябва да бъдат оставени във времето, в което са се случили. Като парти, което трябва да напуснеш, за да бъдеш мистериозен. Дали този път Индиана Джоунс ще успее да затвори страницата достойно или не, ще покаже най-добрият мерител за тези неща – времето. А дотогава „Индиана Джоунс и реликвата на съдбата“ размахва камшик за последен път в кината у нас и по света.
|
Ключови думи
Индиана Джоунс
изкуство
кино
Харисън Форд
Холивуд