В реч от 1995 г., озаглавена „Визии за XXI век“, прочутият астрофизик Карл Сейгън обръща внимание на крехкостта на човешката цивилизация, като отчита колко нищожно е нашето присъствие във Вселената. Нашето бъдеще, предупреждава той, зависи изцяло от това да се научим да живеем мъдро и смирено заедно. Очевидно не сме разбрали посланието. Три десетилетия по-късно нашата „бледосиня точица“ е раздирана от геополитически сътресения, а надеждата от края на XX век за възход на глобалния либерализъм е избледняла. Изправени пред такава радикална несигурност, че най-добрата стратегия може би е да се върнем към основите. А за да изследваме най-дълбокия от всички въпроси – какво е добрият живот? – няма по-добър водач от Аристотел, чиито „Политика“ и „Никомахова етика“ предлагат рамка, поразително актуална за нашата епоха на морално объркване и граждански разпад. За разлика от съвременната либерална традиция, която възхвалява индивидуалната автономия, Аристотел изхожда от друга предпоставка: хората не са самодостатъчни единици, а социални животни, чието благоденствие зависи от култивирането на добродетели в рамките на политическата общност. Да живееш добре не означава просто да правиш какво�...