ArtVista БРОЙ /// Мениджър 04/25

Списание МЕНИДЖЪР Ви предлага 4 безплатни статии от броя — 1 / 4

Не пипайте киното!

Woke културата поведе битка за събудени умове и верни сърца, които горят за повече справедливост. Някъде по пътя си в киното обаче тя се препъна и се превърна в пропагандно фиаско. Дали виждаме края на прогресивния дневен ред на Холивуд?

Снимки:

HBO Original, Форум Филм България / Walt Disney Pictures, Fox Broadcasting Company

Не пипайте киното!

Не пипайте киното!

Woke културата поведе битка за събудени умове и верни сърца, които горят за повече справедливост. Някъде по пътя си в киното обаче тя се препъна и се превърна в пропагандно фиаско. Дали виждаме края на прогресивния дневен ред на Холивуд?

Не пипайте киното!
quotes

Терминът woke (в буквален превод „събуден“) навлезе в популярния език и в популярната култура през последните няколко години, като се свърза с хора и теми, пробудени за социалната несправедливост и неравенствата, за различните видове дискриминация и двойните стандарти в обществата. Не закъсня и безразсъдната му употреба от хора, които си пришиха прилагателното като значка, с която да продават самочувствие, за да уверят останалите, че имат високи морални основания да се борят за по-добър свят – без това да е задължително така. Днес woke културата има толкова много проявления и конотации – културни, социални и политически, – че трудно би могла да бъде съотнесена само до един простичък аспект. Същевременно тя не привлича, а отблъсква мнозина. Дава повод за атаки и причината е, че често допуска основна грешка, която се превръща в рецепта за провал – тогава, когато формата измества съдържанието, а идеите се превръщат в пропаганда. Емблематични примери намираме в киното. Една от най-комерсиалните и икономически влиятелни културни сили разви цяла индустрия, която жадно пие от woke културата, но твърде често като слон в стъкларски магазин.

Как започна всичко

Годината е 2015-а, а огромна аудитория по целия свят жадно очаква премиерата на „Силата се пробужда“ – първата част от новата трилогия на огромния франчайз „Междузвездни войни“ – кино сагата, за която без преувеличение можем да кажем, че оформя като личности няколко поколения. Това, което следва за феновете след прожекциите обаче, е недоумение и съкрушително разочарование.

Три години по-рано юздите на Lucasfilms са поети здраво от Катлийн Кенеди. След като става президент на компанията, амбициозната кинопродуцентка взема решение да поведе франчайза в напълно нова посока и отправна точка за нея и екипа ѝ стават т.нар. политики за разнообразие. Верни на diversity and inclusion, Кенеди и компания (от която са отстранявани несъгласните сценаристи и режисьори) сътворяват три части, които нямат нищо общо с оригиналната история на Джордж Лукас. Люк Скайуокър като протагонист е заменен с жена (Рей, изиграна от Дейзи Ридли), направени са и куп други промени, заради които цялата вселена, държала феновете заедно, е обърната с хастара навън. В целия този процес културният код, митологията и духът на историята се губят и техническото ниво на продукцията вече няма никакво значение. Днес публиката подигравателно нарича Катлийн Кенеди „звездата на франчайзовата бавна смърт“ и чака с нетърпение пенсионирането ѝ до края на 2025 г.

Големите, които последваха тренда

След като Lucasfilms начело с Кенеди повлича крак, и други от големите играчи се плъзгат по наклонената плоскост. Големи студиа нахлуват в тренда, като целят количество за сметка на качество, а woke се свежда до изпълняването на адженда и бълването на пропаганда по някои доста елементарни начини.

Следват огромен брой кино творения с нелогична и неоснователна подмяна на персонажи, сюжетни линии и наративи. Създават се филми не заради историята в тях, а заради манифестирането на програма. Холивуд е обзет от обсесията да наложи, ако трябва насилствено, целия спектър от политиките по разнообразие във всяка една творба. В „Играта на играчките“ се появява гей история, „Ловци на духове“ стават само жени, същото се случва със злощастната банда на Дани Оушън в „Бандата на Оушън“. Снежанка и Малката русалка бягат от своя скандинавски оригинал толкова далече, колкото се намира Америка от студената Дания.

Но това не е достатъчно – за да се „избяга от стереотипите“, в най-новата „Снежанка“ на Disney джуджетата не са джуджета, а хора с расова и полова разнообразност – скандалът е невероятен още с първите кадри, изтекли от снимачната площадка. Драмата не подминава и Рейчъл Зеглър, избрана за ролята на Снежанка. Вероятно това, че тя е с матова кожа, а не „бяла като сняг“, нямаше да бъде никакъв проблем, ако младата принцеса беше вярна на оригинала. Но не – тя не търси любовта, а независимост и иска да е лидер. „Вече не сме 1937 г. Пренаписахме напълно „Снежанка“. Принцът няма да я спасява, тя няма да мечтае за истинската любов, а ще мечтае да се превърне в лидера, който баща ѝ е показал, че може да бъде“, казва Зеглър в интервю.

Едно е да осъвременяваш класика и традиция, друго е да ги подменяш. Нелепите промени в историята, компютърно генерираните версии на джуджетата, осакатяването и нелогичният монтаж взривяват публиката и критиката, а някои от наследниците на създателите на оригиналната анимация от 1937 г. споделят, че са потресени.

„Снежанка и седемте джуджета“, излязъл на екран през 1937-а, е първият анимационен пълнометражен филм на студиото, все още управлявано с тежката ръка на Уолт Дисни, и първата пълнометражна рисувана история въобще. Създаването ѝ отнема над 10 години. В продължение на повече от пет десетилетия тя е най-касовата анимация в историята на киното. Филмът е съхраняван като част от специалната селекция на Националния филмов регистър и е обявен за един от 100-те най-добри американски филми от Националния филмов институт. Затова зрелищният провал на Снежанка 2.0, който наблюдаваме в момента, не е никаква изненада.

Disney са особено упорити в преправянето на стари класики и неуморни в пренареждане спрямо woke културата на наративи, които са се превърнали в част от световния културен код. Студиото не се отказва въпреки финансовите провали на предходните си опити. Най-пресният пример, предхождащ „Снежанка“, е „Малката русалка“, в който тъмнокожата Хали Бейли изигра Ариел. Филмът излезе през 2023 г. и се сгромоляса в боксофиса. Не толкова заради младата си звезда в главната роля, а защото беше конюнктурен. Същото можем да кажем за редица други филми на Disney, както и за продукции от друг техен голям франчайз – комиксовите гиганти от Marvel. От няколко години насам филмовите им адаптации понасят удари – финансови и от страна на критиката.

Стрийминг неволи

По петите на Disney „гордо“ вървят платформите Netflix и Amazon. Публиката им отговаря с отчаяна ирония в социалните мрежи, които са изпъстрени с мемета, подчертаващи разликите между оригиналите и техните версии. И докато сериали като One Day, Bridgerton и „Емили в Париж“ на Netflix само небрежно и много лекичко газят в плитчините на woke културата, за да оправдаят с нея странни творчески капризи и решения, то Amazon стигат много по-далече. Защо – попитайте само почитател на великия Дж. Р. Р. Толкин или на фентъзи поредицата „Колелото на времето“. Много често използваният епитет е гавра.

Най-скъпият сериал в историята на сериалите („Игра на тронове“ на HBO e с чувствително по-скромен бюджет), който трябваше да адаптира предисторията на „Властелинът на пръстените“, е The Lord of the Rings: The Rings of Power. С планирана инвестиция от над 1 милиард долара той се превърна в истинска катастрофа. Безсилието пред литературната основа в него е гарнирано с демонстративна политкоректност. Могъщата владетелка на елфите Галадариел е превърната във воин, елфи и хобити са тъмнокожи, а джуджетата – жени, са без бради. Ако тези решения бяха продиктувани от творчески подбуди, а не в резултат от умишлено вмъкване на социални политики, които променят темите и идеите на първоизточника, за да са в крак с „модерния културен ландшафт“, то нещата за продукцията на Amazon можеше и да стоят по различен начин. Но зрителите бяха обидени от това, което видяха като краен резултат, и стана ясно едно – политическата пропаганда във вселената на „Властелинът на пръстените“ просто няма място. Без значение как изглежда всичко останало, важен е само и единствено духът на създадено от Толкин, който близо 100 години печели сърцата и умовете на хората по света. 

Добрите примери като храна за размисъл

Може би по неволя, но woke културата в киното успява да роди и хитове, направени с артистичен размах. Изключително успешният тийн сериал на Райън Мърфи Glee ( „Клуб „Веселие“, 2000–2015 г.) – за група аутсайдери, които стават част от училищен клуб по пеене, се превръща в явление. Още с първия си сезон Glee става феномен, който ражда нови звезди, нови версии на стари хитове и групи пищящи фенове, невиждани от времето на „Бийтълс“ и Елвис Пресли. Разнообразието е преплетено в основата на сюжетната му структура толкова приятно, че не дразни дори когато съзнателно и нарочно се опитва да дразни, за да провокира зрителя.

Разнообразие в най-чиста форма срещаме и в сериала на HBO и Сам Левинсън „Еуфория“. Сюжетните връзки в епизодите му се въртят около темите за разнообразието, толерантността и приемането по елегантен и смел начин, който се хареса дори на най-скептичната публика. Новината за предстоящия трети сезон със Зендея, Хънтър Шафър, Сидни Суини, Джейкъб Елорди и Колман Доминго – звездите, които шоуто роди, предизвика такъв ентусиазъм сред феновете, за какъвто „Дисни“ и тяхната нова кино посока могат само да мечтаят.

Днес темите за равноправието, социалната интеграция и изобщо за справедливостта трябва да се пресрещнат с творческа фантазия и със свободата. Защото изкуството е територия на свободата и защото виждаме резултата от крайностите – поляризация в обществото и обезличаване, обезсилване на изкуството. Виждаме от първо лице какво се случва, когато политиките по приемане срещат неприемане. Когато неуспехите не учат, а се повтарят напук на всичко. Квотите не създават кино, а киното убеждава само ако разказва добра история.