В свое есе от 2009 г., озаглавено „Вестниците и да мислиш немислимото“, професорът от университета в Ню Йорк Клей Шърки пише, че журналистиката такава, каквато я познаваме от десетилетия насам, е приключила. Причината според него се крие в една дума: интернет. И изглежда, че той има право – вестници и списания, основата на старата журналистика, умират повсеместно.

Сега обаче по същия път надолу са тръгнали и големите дигитални медии – някогашната надежда на постпечатния новинарски поток. Пропадането на Vice и BuzzFeed генерира най-много заглавия. Но те не единствени. Insider (доскоро известна като Business Insider), собственост на медийния колос Axel Springer, освободи 10% от работната си сила. Vox Media – собственикът на the Verge, Vox и New York Magazine, уволни 7% от журналистите през февруари. А след това продаде акции за 100 млн. долара на Penske Media Corporation. Така собственикът на Rolling Stone, Variety и Billboard стана най-големият акционер във Vox Media.

„Това са истинските революции – старите неща се разпадат по-бързо, отколкото новите заемат местата им. Но важността на който и да е експеримент се разбира по-късно. Големите промени зациклят, малките се разпространяват“, пише Шърки.

А имаше светло бъдеще

Преди 11 години Рупърт Мърдок се изказа много ласкаво за Vice. „Кой е пастирът на Vice media? Луда работа, интересни усилия да се спечелят милениълите, които не четат или не гледат традиционни медии. Глобален успех“, пише той на 13 октомври 2012 г. Леката подробност е, че този туит се появява след среща със съоснователя Шейн Смит. Девет месеца по-късно Мърдок инвестира 70 млн. долара във Vice.

Година по-късно Disney предлага 650 млн. долара, за да изкупи друг дигитален герой – BuzzFeed, който по онова време има 130 млн. уникални потребители на месец. Основателят Джона Перети обаче отхвърля офертата, въпреки че тогавашният президент на компанията Джон Стайнберг го моли да приеме, буквално паднал на колене. Тогавашният президент на Disney Боб Айгър казва нещо пророческо: „BuzzFeed никога няма да струва толкова много, колкото можеше да струва с нас“. А бившият главен редактор на BuzzFeed News Бен Смит е още по-категоричен в книгата си Traffic. „Що се отнася до студените термини на капитализма, решението на Перети, нашето решение, да не продаде компанията на Disney1, е едно от най-тъпите в историята на дигиталните медии“, пише той. През 2021 г. BuzzFeed печели „Пулицър“ и излиза на борсата. Сега стойността на компанията е 75 млн. долара.

Хората, които познават Перети, твърдят, че той се е виждал в ролята на Марк Зукърбърг, когато през 2006 г. последният отказва 1 млрд. долара от Yahoo за Facebook. И може би наистина е имало надежда, че Vice и BuzzFeed държат ключа за бъдещето в ръцете си. Комбинацията от медия, технология и съдържание, което се харесва на младите хора, отключва висини. Изкачването нагоре обаче претворява мита за Икар и сега всички страдат.

Стойността на Vice през 2017 г. е около 5,7 млрд. долара, и то, въпреки че Шейн Смит напуска поста си на изпълнителен директор през 2018 г. заради разкрития за сексуален тормоз във Vice. Три години по-късно компанията купува Refinery29 и могъщия някога HuffPost. Сега тази стойност е нула – за да се платят дълговете, акциите ще бъдат изкупени в процес, който ще премахне досегашните акционери. „Изгнил дигитален колос“, триумфира „Ню Йорк Таймс“.

А сега накъде – какви са работещите модели

„Vice и BuzzFeed бяха оценявани като тех компании дълги години. А те не са такива. Всеки търсеше следващия Facebook, но не го намери. Това слага край на определен модел онлайн журналистика. Те следваха образец на различен вид социална мрежа, който вече не съществува“, казва Джоузеф Тийсдейл от анализаторската компания Enders.

Всъщност дигиталната журналистика има и друг проблем. Аудиторията е тук и иска качествени материали. Но няма печалба. Рекламите не идват, защото парите за тях се изсмукват от социалните медии, най-вече Facebook. Има и друго – едно е да рекламираш в социалните медии, друго – в медиен сайт. Второто изисква много повече усилия и време. В добавка Vice и BuzzFeed имат и надменно отношение – те са „твърде готини“ и за всеки клиент трябва бъде особена чест, че е поискал да работи с тях. Тоест иска им се да са Vogue или Playboy, но тъй като не са, сами се вкарват в положение, от което няма излизане.

„Много, много неща се объркаха. Ние мислехме, че социалните медии работят по един начин, а се оказа съвсем различно. Може да се каже, че някаква част от интернет се разпада“, казва Бен Смит за подкаста Offline. Последното му изречение може би е леко преувеличение, но за стотиците журналисти, останали без работа, е точно така.

Всички искат работещи модели. И медиите, и читателите/зрителите им. И то не само финансово работещи, но и социално работещи, т.е. медии, които да обслужват нуждата от честна информация и реални новини. Но намирането на такъв модел е трудно, защото хаосът на дигиталната революция все още продължава.

Има сайтове, като ProPublica, които зависят сериозно от дарения. New York Times се справя отлично и заради абонамента си, но и благодарение на апликации, които нямат много общо с журналистиката – пъзели, игри, рецепти за готвене и сайта си за ревюта на продукти Wirecutter. Wall Street Journal има неразбиваема платена защита и богата публика, която си плаща за статиите. Малкият местен сайт Mississippi Today, който взе „Пулицър“ през март, е основан преди едва седем години. И се издържа от членски внос, събития и дарения. The Guardian също получава дарения от своите милиони читатели и това доведе до настоящото му стабилно финансово състояние.

Това, което е сигурно, е, че няма и вече никога няма да има само едно решение. Печатните издания бяха твърде зависими от печатната реклама и щом тя изчезна, те също изчезнаха. Vice, BuzzFeed и много други разчитаха на модела на социалните медии, но без да разберат, че точно тези платформи ще изсмучат парите на дигиталната ера.

В тези несигурни времена е нужно да има качествена и добра журналистика. Надеждата е, че гражданите, тези, които консумират новини, ще я търсят, ще я намират и ще я подкрепят.

Джона Перети и измерването на трафика

Според Бен Смит в основата на интернет новинарския бум стоят двама души – Джона Перети и Ник Дентън. През 2003 г. Перети завършва MIT Media Lab, а Дентън работи от Калифорния за Financial Times.

Перети става известен още през 2001 г., когато пуска своя комуникация с Nike в блог пост и вижда как тази комуникация достига до целия свят. Сключва облог със свой приятел на стойност 2 долара, че може да го повтори отново. Прави го с краудфъндинг кампания, която блокира опит на Националната оръжейна асоциация (NRA) да отмени забрана за продажба на нападателни оръжия. Перети разработва система, която му показва какво съдържание споделят хората. След това прави BuzzFeed. Дентън пък решава да търгува с клюки и основава Gawker. И двамата имат за пример Drudge Report, който е в основата на скандала „Моника Люински“.

Любопитно е, че Gawker беше фалиран от тех милиардера Питър Тийл. Основателят на PayPal си отмъсти на сайта за това, че осветли, че е гей, като финансира делото на Хълк Хоган на стойност 140 млн. долара срещу Gawker за пуснато секс видео с кеч иконата. Drudge Report също е част от историята, сайтът беше затворен, после пак отворен и сега пак го няма.