Поставям ръка на сърцето си и се вслушвам. „Туп-туп.“ Сякаш чувам „работа – почивка, работа – почивка...“. Съвършен баланс – и така  цял живот. То, сърцето, си знае, открило си е ритъма и си го следва. Оглеждам се и ми се струва, че май хората са забравили как се прави това. От толкова кратки срокове, постоянни известия и безкраен стремеж към продуктивност, изглежда, са изтикали почивката там, в ъгъла – да си чака, за когато има време. Ясно е, че такова не остава, но и тя е облепена с доста неприветливи етикети – мързелива била, пропилявала си таланта, нямало време за нея, защото успехът изисквал само работа. Е, със следващите редове, ще се опитам да изчистя поне малко името ѝ. Добродетелите на почивката Почивката, често подценявана, е ключов фактор с изключителна значимост в човешкия живот. Многобройни изследвания подчертават нейната роля за възстановителните процеси, които гарантират оптималната работа на всички системи в тялото – от мозъчната дейност и когнитивните функции до емоционалната регулация, управлението на стреса и физическото здраве. Именно затова тя трябва да се разглежда като неразделна част от ежедневието. Дуото работа-почивка съществува във взаимна зависимос...