По предварителни данни на Международната федерация по роботика (IFR) на глобално ниво броят на инсталирани роботи към днешната дата пада до времето от 2021 г.

Паралелно с това докладът от средата на май тази година сочи, че производителите на автомобили в САЩ инвестират в повече автоматизация: общият брой на инсталираните промишлени роботи в автомобилната индустрия се е увеличил с 10,7%, достигайки 13 700 единици през 2024 г. Същевременно Съединените щати се нареждат едва на десето място сред най-автоматизираните производствени държави в света с гъстота на роботите от 295 робота на 10 000 служители. Автоматизацията в страната е силно концентрирана в автомобилния сектор: около 40% от всички нови инсталации на промишлени роботи през 2024 г. са в автомобилната индустрия.

Когато сравним с резултатите от Китай, забелязваме, че роботиката и автоматизацията там навлизат на всички нива на производство. За това свидетелства високата гъстота на роботизация – 470 робота на 10 000 служители в производството, – третата най-висока в света, която през 2023 г. изпреварва Германия и Япония.

В глобален план индустриалната роботика преминава чрез нова еволюция. В нея роботите се обединяват с изкуствен интелект, хуманоидни платформи навлизат в заводите, а колаборативните роботи оптимизират производствените процеси.

Какви са глобалните тенденции в роботиката?

С бурното развитие на алгоритмите през последните години в сектора на роботиката се наблюдава все повече интеграция на изкуствен интелект. Една от технологичните тенденции е машинно обучение за автоматизиране и подобряване на процесите на анализ на данни. Модели от ранга на Nvidia Isaac Gr00T се използват за вземане на решения в реално време, като през него работата на роботите се оптимизира по време на самото производство. Към модела се добавят и изчисленията, които могат да се направят в самия робот. По този начин се увеличават скоростта и сигурността и се намалява енергийната ефективност.

Друга тенденция е използването на генеративен изкуствен интелект, базиран на машинно зрение. Чрез него роботите успяват да комуникират благодарение на събраните данни. Такъв пример е Physical Intelligence – стартъп от Сан Франциско, който разработва „главен AI модел“, обучавайки се върху огромни масиви от данни от сензори и движение, за да осигури на роботите човекоподобна сръчност.

Хуманоидните роботи си проправят път

С навлизането на изкуствения интелект хуманоидните роботи преминават от етап на използването им в научноизследователска и развойна дейност до пазарни тестове и осъществени проекти за индустрията. Редица компании стартираха тестове или реални проекти с хуманоидни роботи за производствени и логистични процеси.

Типичeн пример в последните осемнадесет месеца е американският производител на хуманоиди Agility Robotics, който първи подписа договор за Robotics-as-a-Service в мулти годишен договор за част от логистичните операции в GXO Logistics. Роботите на Agility се използват за преместване на контейнери от автономни мобилни платформи и колаборативни роботи и поставянето им на конвейерни ленти. По този начин се постига увеличаване на производителността, подобрява се безопасността на хората и им се позволява да вършат по-малко физически натоварващи роли с по-висока стойност.

Паралелно с това фабриката на BMW в Спартанбърг, Южна Каролина, прави тестове с хуманоида Figure 02 на Figure.AI в индустриална среда. Роботът се използва успешно за поставяне на листови метални части в специални приспособления в цеха за каросерии – задача, която изисква висока сръчност и прецизност.

Boston Dynamics също имат прагматичен подход към хуманоидната роботика, като техният робот се фокусира върху подреждането на части в автомобилното производство. В партньорство с Hyundai Boston Dynamics внедрява робота Atlas за автоматизиране на сложна задача – организиране на части в правилната последователност за монтажните линии.

Подреждането на части включва работа с хиляди различни компоненти, всеки с уникални размери, форми и тегло. Atlas трябва самостоятелно да избира, пренася и поставя елементи, като се адаптира към реални предизвикателства като ограничена видимост, променлива среда и неравномерни условия на съхранение.

Задачата изисква и създаване на усъвършенствано поведение чрез обучение с подкрепление и базови модели, за да се справя с неочаквани повреди и отклонения. Чрез автоматизиране на подреждането на части Atlas цели да повиши ефективността, да намали риска от повтарящи се травми и да позволи на работниците да се съсредоточат върху задачи с по-висока добавена стойност.

Промяната при колаборативните роботи – от машината към приложението

Липсата на достатъчно човешки капитал в цял свят е една от основните причини производителите на роботи да имплементират все повече колаборативни роботи. Традиционно коботите бяха предназначени за безопасно споделяне на работното пространство с хора. В последните месеци ISO стандартите зад технологията се преразглеждат и се поставя фокус от робота към естеството на задачата или взаимодействието. С други думи, ако сложим нож на един колаборативен робот, то неговата функция спира да е колаборативна. С промените по ISO 10218-2 колаборативните роботи не се ограничават до определен модел. В новата оценка на риска при използването на този тип роботи се включва човешкото присъствие по време на движение на робота, ограничаване на скоростта и силата, условията на околната среда и контролираното спиране с ниво на безопасност.

Това постави нуждата от нова класификация на роботите, където, разделени по класове, се прилагат по-строги изисквания за безопасност. За първи път са включени изрични изисквания за киберсигурност, за да се отговори на рисковете от увеличената свързаност в индустриална среда.

Очакванията на пазара също са положителни след промените в стандарта.

Световният пазар на колаборативни роботи се очаква да нарасне с над 32,4% от 2025 до 2034 г., подхранван от необходимостта от по-безопасна автоматизация, недостига на работна ръка и стремежа към интелигентно производство.

На фона на положителните данни Universal Robots представи нов модел кобот – UR15, – който може да интегрира AI функции. Роботът е проектиран за работа в автомобилната индустрия, където пространството е ограничено, както и за секторите металообработка и електроника, където е особено ценен с отличните си показатели за клас „чиста стая“.

От своя страна Китай също не закъсня. Китайската компания Huayan Robotics (HANs) предостави ъпгрейд на колаборативните си роботи с нов модел от 50 кг товароносимост и колаборативни функции.

Едно е ясно. Коботите стават все по-достъпни за малките и средните компании, предлагайки лесно включване и пускане, преносим дизайн, интуитивно управление и ново поколение сензори.

Последните инвестиции в сектора

И докато хуманоидите все още си проправят път в индустрията, а колаборативните роботи набират пазарен дял, то оценките на компаниите и привлечените инвестиции са в небесата.

А рундът на Apptronik от 350 милиона долара от февруари тази година цели да тества хуманоидния робот Apollo в реални производствени и логистични среди. Компанията вече си партнира с Mercedes-Benz и GXO Logistics. Рундът е воден от B Capital и Capital Factory, като в него участва и Google. Google DeepMind сътрудничи с Apptronik за подобряване на AI възможностите на Apollo. Компанията изгражда и „фабрика за данни“ в Остин, където роботите ще събират реални данни за повишаване на производителността.

Скорошният D рунд на френската Wandercraft от 75 милиона долара с основен принос от Renault Group,има няколко цели: да комерсиализира самобалансиращия се персонален екзоскелет Eve още през 2026 г.; да разшири клиничното приложение на водещата си система за рехабилитация Atalante X и да разработи и внедри новия си хуманоид Calvin-40.

На фона на тези новини Boston Dynamics Inc. и Hyundai Motor Group обявиха планове за задълбочаване на партньорството си, което включва закупуването на „десетки хиляди“ роботи от Hyundai през следващите години. Hyundai заяви, че вече разполага с роботи Spot за промишлена инспекция и прогнозна поддръжка в своите предприятия. Hyundai Motor Group обяви, че ще инвестира 21 млрд. долара в САЩ, включително 6 млрд. долара за стимулиране на иновациите и разширяване на стратегическите партньорства с американски компании.

Логистиката също не изостава с инвестиции. В началото на май Amazon представи новия си проект, свързан с вътрешна автоматизация. След близо 2 години и работата на стотици експерти компанията представи Vulcan. Новият робот на Amazon е предназначен да прибира хиляди артикули в контейнери – задача, която досега се изпълняваше само от хора. Основната му иновация е „чувството за допир“, или „физическият изкуствен интелект“, което му позволява да усеща предметите, които докосва. Тази способност го отличава от предишни роботи на Amazon, които разчитат предимно на камери и засмукване, и му позволява да обработва до 75% от 1 милион уникални артикула в склада в Спокейн, Вашингтон. Vulcan може да оперира до 20 часа на ден, като се отчита времето за поддръжка и ремонт, което е значително повече от човешките смени. В Европа Vulcan е внедрен в склада на компанията в Хамбург, Германия. От Amazon все още не са споделили каква е сумата на инвестицията.

В производството компании като Comau обявиха сътрудничество с множество компании за разработване на производство по заявка. Производствен подход, при който продуктите се произвеждат само когато са необходими и в точното необходимо количество в отговор на конкретни клиентски поръчки, а не в очакване на бъдещо търсене.

Едно е сигурно – 2025 г. тепърва ще ни предоставя още новини за все по-гъвкави производства, инвестиции в хуманоидни роботи и сливането им с изкуствения интелект. Това сливане не само променя индустрията, но и преначертава границите между човека и машината – създавайки нови възможности.