Пандемията, войната и намаляването на процеса на производство доведоха до скъсяване на веригите на доставки и позиционираха България като място, което при разумна и целенасочена политика може да се превърне в истински транспортен хъб в региона. 

Трите основни стълба, на които се базира един транспортен хъб, са транспорт, инфраструктура и логистика.

Транспортът са наличните транспортни средства. Инфраструктурата включва железопътни и автопътища, пристанища. Най-важното, което се пропуска, е логистиката, или това са хората, които свързват товарите с инфраструктурата, с превозните средства.

В транспортния сектор е важно не само да се чертаят стратегии, а да се работи по конкретни стъпки. Трябва да има програма, план за изпълнение, срокове и отговорници със съответните имена. Нужно е да има и мониторинг, обратна връзка и тази информация да достига до обществото.

Необходимо е да има публично-частно партньорство с ясни правила, включително и за Плана за възстановяване и устойчивост, за да се използва потенциалът на браншовите организации и на експертите.

Товаропотокът през България се е увеличил с около една трета. Какво трябва да направим, за да използваме ситуацията? 

През България преминават едни от най-важните транспортни артерии.

В момента всички транспортни фирми са максимално натоварени, не достигат товарни автомобили, не достигат локомотиви и вагони. Всичко това по един или друг начин се отразява на цялостната икономическа дейност на нашата страна.

Сега е моментът да развием самата логистика. Неслучайно в Плана за възстановяване и устойчивост в България се предвиждат т.нар. интермодални терминали, в които ще пристигат стоки, ще се разтоварват и ще се формират нови транспортни потоци. Изоставаме в това направление, но все още може да наваксаме.

Повишаването на ефективността на транспорта, като се засили мултимодалността, е една от основните мерки и в рамките на Европейската зелена сделка и е приоритет за националната ни транспортна политика. Целта е да се постигне подобрена транспортна свързаност и достъпност, като се ограничат отрицателните ефекти върху околната среда и климата. Ако няма възможност товарът да бъде пренесен с влак, да се ползва камион, ако не – дрон, това е бъдещето. Това ще повиши ефективността на транспортния сектор и ще насърчи икономическото развитие.

България е уникална и има всички предпоставки да стане интермодален център.

У нас има 2000 фирми, които се занимават с транспорт и логистика. Този сектор тепърва ще увеличава дела си и България може да има водеща роля. Скоро ще се върнем към схемата за превоз при доставки на товари, която е нормална. За маршрут над 1000–1500 км да се ползват влакове, над 4–5 хил. км – морски превози. Ще има изключения, но те ще са бутикови.

Необходима е оптимизация на дигитализацията и администрацията на тесните места, т.е. граничните пунктове. Инвестиция в подновяване и дигитализация на тази инфраструктура е крайно необходима. Български и гръцки експерти са разработили дигитална система за оптимизация на празните товарни пространства, които са в автомобилните превози. В момента се работи това да се имплементира и в комбинираните превози и в железопътния транспорт. Влизането на България в Шенген ще улесни значително превоза, като на границите с Гърция и Румъния задръстванията значително ще намалеят.

Пълна свързаност в логистиката

Трите най-важни приоритета в тази област са:

• Видимост на транспорта от край до край. Всяка пратка, логистичен актив, инфраструктура и съоръжение да бъдат свързани с широко достъпни мрежи и евтини високоефективни сензори. Това ще даде възможност за високоефективна автоматизация, подобряване на процесите, по-бързо и по-прозрачно разрешаване на възникнали проблеми и по-добро качество на услугата.
• Автономни вериги на доставки. Всички автономни превозни средства, независимо дали са роботи на закрито, или са логистичните превозни средства, движещи се по обществените пътища, разчитат на ултрабързата, надеждна безжична комуникация, за да се ориентират и да се движат ефективно по своите маршрути.
• Усъвършенстване на прогнозите чрез анализ на данните за веригите на доставки. Обемът, скоростта и разнообразието от информация, която събираме, ще утрои големите данни, генерирани в днешно време. Непрекъснатият напредък на системите за машинно обучение и изкуственият интелект, в съчетание с ултраниската латентност на следващото поколение безжични системи означава, че управляваните от данни системи за прогнозиране, време на предаване и изготвяне на маршрут може да нямат сегашните ограничения.

Изграждане на взаимосвързани TMS (системи за управление на транспорта)

• Консолидация и взаимосвързаност между различни интермодални логистични мрежи (терминал, железопътни оператори) и оператори на последната миля чрез внедряване на дигитална онлайн система „на едно гише“. Това е необходимо, за да имаме безпроблемно планиране, експлоатация и документиран работен процес.

Опростената логика е: Изпращач вътрешен транспорт -> оператор на терминал (пристанище) -> железопътен оператор -> оператор на терминал (пристанище) -> доставка на последната миля.

• Оптимизиране на операциите на терминала/склада чрез внедряване на WMS (система за управление на склада) на ниво, позволяващо оптимално разполагане на палети с по-малко движения, намаляване на разходите за труд и консумацията на енергия;
• оптимизиране на натоварването на подвижния състав с помощта на WMS система, като се има предвид операцията по веригата за доставки от врата до врата;
• оптимизиране на доставката на последната миля с помощта на математически модели (минимално обхващащо дърво в графиката), като се използва и WMS система за оптимизиране на разположението в камиона, намаляване на терминала и доставките на оборудване (също влияе върху разходите за труд, време и консумация на енергия);
• внедряване на OMS (система за управление на поръчките) като основна част, или WMS, която позволява оптимизиране на свободния транспортен капацитет в превозните средства за крайна доставка, като се има предвид обратното натоварване към терминалите „майки“;
• внедряване на електрически превозни средства за крайна доставка със станции за зареждане на терминали „майки“ (станциите за зареждане могат да бъдат захранвани от слънчева, вятърна или друга устойчива енергия). Интегриране на оборудване за EV табло в TMS, което позволява прилагане и проследяване на електронна товарителница. GPS изчисляване на маршрута за оператора.

С този вид взаимосвързани системи за управление на транспорта резултатите са: по-малко потребление на енергия, почти нулев въглероден отпечатък, високо ниво на хармонизация, високо ниво на дигитализация, повишено качество на услугата, повишен контрол на всяко ниво, прозрачност, възможност за добавяне на n-брой „майки“ терминали/складове като логистични центрове, безпроблемни и без хартиени процеси на веригата за доставки.