На 10 декември 2024 г. Министерският съвет одобри законопроект за държавния бюджет, който съдържа редица съществени данъчни изменения и мерки с цел увеличаване на приходите в него. С проекта се предлага увеличаване на максималния осигурителен доход на 4130 хил. лв., а минималната работна заплата се очаква да достигне 1077 лв., смятано от 1 януари 2025 г. Внесените от Министерството на финансите отделни законопроекти за изменения на основните данъчни закони в Народното събрание без големи изненади целят привеждането на данъчното законодателство в синхрон с европейските и международните стандарти (като глобалния минимален данък) и засилване на данъчния контрол и отчетност. Предстои да видим дали тези законопроекти ще бъдат приети и дали няма да претърпят съществени изменения. Към днешна дата основните мерки, които се очаква да бъдат обсъдени от Народното събрание, могат да се обобщят по следния начин: 

Данъчна амнистия и други еднократни данъчни мерки

 Едно от предложенията, което привлича сериозен публичен интерес, е т.нар. данъчна амнистия, която в публикувания законопроект включва две отделни мерки. Предлага се въвеждане на еднократна възможност за физически лица, които не са декларирали доходи, получени между 2019 до 2023 г., да го направят, като заплатят данък при данъчна ставка от 15% през 2025 г. В замяна ще бъдат освободени от свързаните социални осигуровки, административни санкции и лихви, последващи данъчни ревизии за тези доходи, както и от наказателна отговорност за ненавременното им деклариране. Другата мярка във връзка с това е освобождаването от лихви на всички данъчно задължени лица, които доброволно заплатят вече установени задължения за данъци, такси или осигуровки към държавния или общинския бюджети.

В първоначалната версия на проектобюджета беше предложено въвеждане на нов данък върху подземните богатства, който трябваше да се прилага в допълнение към корпоративния данък. Впоследствие Министерството на финансите обяви, че тази мярка ще се замени с еднократен данък върху подземните богатства, като все още не са представени конкретните текстове, които ще бъдат внесени за разглеждане в Народното събрание.

Предложени основни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

Основните изменения в ДОПК засягат дълго обсъжданото и подготвяно от НАП въвеждане на стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T). По-силата на тези правила повечето български предприятия (без микропредприятията) се очаква да започнат да подават подробна счетоводна и данъчна информация към НАП в стандартен електронен формат на месечна и годишна база. Предвижда се новият режим да се въведе на няколко вълни до 2030 г., като първи ще започнат да го прилагат през 2026 г. големи предприятия по смисъла на Закона за счетоводството с нетни приходи над 300 млн. лв. или нетни внесени данъци и осигуровки в размер, надхвърлящ 3,5 млн. лв. за 2023 г. 

В допълнение Министерството на финансите отново предлага въвеждането на бонус от НАП за всеки, който подаде информация за укрити от друго лице данъци или осигуровки в размер на 10% от допълнително събраните приходи в бюджета (стига да са в размер на поне 100 хил. лв.).

Предложени основни промени в Закона за корпоративно данъчно облагане (ЗКПО)

Горещата тема в областта на корпоративното облагане продължава да е т.нар. глобален минимален данък, който засяга български компании, част от големи групи с консолидиран оборот над 750 млн. евро. Глобалният данък беше въведен в България за пръв път в края на 2023 г. (в сила от 1 януари 2024 г.). Сега се предлагат редица изменения и допълнения, които в основната си част въвеждат (смятано от 1 януари 2024 г.) допълнителни насоки от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Слонът в стаята – отново не се въвежда облекчението за персонал, което беше отказано при първоначалното приемане на закона в края на 2023 г. и за което бизнесът в България продължава категорично да настоява и до днес. България продължава да е единствената страна в Европа (и не само), която е въвела това изключение единствено по отношение на дълготрайните материални активи, но не и спрямо разходите за персонал, макар това да е предвидено като възможност от ОИСР и европейската директива. 

Друга интересна предложена промяна се отнася до счетоводната рамка, по която засегнатите български компании следва да изчисляват допълнителния си данък към НАП. До момента това са познатите на местните екипи национални (български) или международни счетоводни стандарти. Съгласно предложението за промяна може да се наложи това да се случва в съответствие със счетоводната рамка, прилагана от крайната компания майка за консолидираните отчети на групата. Това ще засегне например български компании, част от немски и американски групи, които нерядко изготвят консолидирани отчети по немски, съответно американски счетоводни стандарти. Освен степента на сложност на задачата пред местните финансови и данъчни екипи тази промяна потенциално може да повлияе и на крайния резултат (размера на допълнителния данък), доколкото немски, американски и други подобни счетоводни рамки обичайно имат различна трактовка по отношение на активи, лизинг и други релевантни за данъка компоненти.

Предложени основни промени в Закона за данък добавена стойност (ЗДДС)

В областта на ЗДДС предстои отпадане на намалените данъчни ставки спрямо доставки на ресторантьорски и кетъринг услуги, хляб и брашно, които бяха въведени като временна мярка по време на Ковид пандемията. Смятано от 1 януари 2025 г., доставки на тези стоки и услуги ще подлежат на облагане със стандартната ставка от 20% (освен ако не бъде взето решение за удължаване на тази мярка). 

По сега действащото законодателство се очакваше повишаване на прага за регистрация по ЗДДС от 100 на 166 хил. лв., смятано от 1 януари 2025 г. Със законопроекта за държавния бюджет обаче се предвижда повишаването на прага да бъде отменено и да продължи да се прилага съществуващият до момента. Предлага се да се въведе и отделен режим за т.нар. малки предприятия в ЕС за ДДС цели. Такива компании ще могат да работят без ДДС регистрация в различни държави членки до достигане на годишен оборот от 100 хил. евро в рамките на Европейски съюз.

Предлага се и въвеждането на задължение за деклариране на дълготрайни материални активи (ДМА) и материални запаси в допълнение към вече въведената отчетност на касови наличности и вземания от собственици и служители. Ако това предложение бъде прието, всички български компании следва да декларират наличните ДМА (по цена на придобиване) на тримесечна база, както и наличните материални запаси (оценени по приложимите счетоводни стандарти). Новата мярка цели по-добър данъчен контрол на търговията със стоки, при която има повишен риск от неначисляване на ДДС или недеклариране на приходите от продажба на стоки и ДМА.

Освен това се предвижда въвеждането на задължение за ДДС регистрация на лица, които продават недвижими имоти – ново строителство, урегулирани поземлени имоти и др., които вече ще са длъжни да се регистрират преди извършване на първата такава сделка.

Предложени основни промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)

В областта на акцизното облагане се предлага увеличаване на размера на акцизните ставки за алкохола и тютюневите изделия. Новият акцизен календар предвижда по-ускорено увеличение на акцизните ставки за тютюневите изделия (с близо 30% до 2029 г.). За пръв път се въвежда и акцизен календар за постепенно увеличаване на акцизните ставки за бирата и етиловия алкохол, като до 2028 г. се предлага тези ставки да бъдат увеличени с близо 22%.

• Информацията е актуална към 16 декември 2024 г.

Атанас Събев е директор в отдел „Данъчни и правни услуги“ в „Прайсуотърхаус Купърс България“ с повече от 10 години опит в сферата на данъчното облагане, с фокус върху международното данъчно облагане и трансферното ценообразуване. В периода 2022  – 2024 г. е бил част от екипа за международно данъчно структуриране на „Прайсуотърхаус Купърс“ в Ню Йорк. Завършил е право в Софийския университет и магистратура в Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс.

Елизабет Сиди е директор в отдел „Данъчни и правни услуги“ в „Прайсуотърхаус Купърс България“ с повече от 10 години опит в сферата на международното данъчно облагане, сделки, вливания и придобивания. Има магистърска степен по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и втора магистратура в King’s College London.