През 2013 г., започвайки работа като учител, за първи път се сблъсках с понятието „ножица в резултатите на учениците“. Дотогава, като човек роден и израснал в малък град и работещ в друга сфера, разсъждавах по, да го наречем, стандартния начин – има деца, на които им се учи, и такива, на които не им се учи. Първите изкарват добри оценки на изпитите след 7. клас и отиват в някоя добра гимназия в града или дори в някоя „елитна гимназия“ в съседния областен град, вторите се записват в някой техникум, в който ще могат да играят „свара“ по цял ден и пак ще получават четворки и петици. 

Навлизайки професионално в образователната сфера и започвайки работа именно в училище, в което трябваше да убеждавам учениците, че учебните часове не са най-подходящият момент за четворка белот, пред мен се разкри една малко по-различна и доста по-мрачна действителност.

За какво става дума, когато говорим за ножица в резултатите?

„Ножицата“ е популярен термин, който описва разликата между най-добре справящите се и най-зле справящите се ученици. Такава разлика съществува в рамките на всяко училище. За нея учителите съдят на база срочния/годишния успех на учениците по даден предмет или чрез средния им успех. На национално ниво, когато говорим за разлики в успеваемостта на учениците, говорим за национално външно оценяване (НВО) – единственият инструмент, в който са включени всички български ученици и могат да бъдат съпоставяни спрямо еднакви критерии. 

Всяка година обаче, когато резултатите на НВО бъдат публикувани, обществото е фокусирано единствено върху средните резултати на училищата („Средното постижение на седмокласниците тази година е 55,91 т., което е приблизително с точка повече от предходните две години.“) или върху това кои са най-успешните български училища. Много по-важната тема – има ли разлика в успеваемостта на училищата, колко е голяма тя и на какво се дължи – обикновено се обсъжда в тесен кръг, предимно изследователи на процесите в образованието.

Големи ли са разликите/широко отворена ли е ножицата?

За да можем обективно да отговорим на този въпрос, трябва да използваме поне елементарен статистически инструментариум:

• Коефициент на вариация: описва съотношението между стандартното отклонение в резултатите на учениците и средния им успех на НВО. Идеалните му стойности биха били в диапазона 15 – 25%. Твърде нисък коефициент на вариация (под 10%) би означавал малки разлики в успеха на учениците и най-вероятно твърде лесен тест, на който всички са се справили добре. Коефициент на вариация над 30% пък би говорил за твърде труден тест за много от учениците и/или големи пропуски в подготовката при немалко от тях.
• Нормалност на разпределението на резултатите

Ако се върнем към ученическите си години и спомени – нормално е във всеки клас да има няколко пълни отличници, 1 – 2 ученици, които в края на срока „се молят на учителите за тройка“, а останалите са разпределени в диапазона 3.50 – 5.50, с най-много ученици със среден успех около 4.50 – 5.00. Едно такова разпределение не е перфектно, но се счита за „нормално“ и от психометрична гледна точка е здравословно за класа/училището и/или образователната система.

Къде сме в момента спрямо тези показатели?

В таблицата виждаме данните за България по отношение коефициента на вариация за 2025 г., които не само са над 30%, но при математика 7. и 10. клас достигат буквално двойно по-високи стойности. Преглед на данни за предишни години показва, че тези коефициенти са се повиши средно с между 5 и 10% спрямо 2021 г. 

На картинката с хистограмата можем да разгледаме разпределението на резултатите на НВО по математика, тест, на който учениците показват голяма дисперсия в представянето (висок коефициент на вариация) и същевременно е важен за приема след 7. клас и бъдещето развитие на ученика. На пръв поглед имаме близко до нормалното разпределение, но с три много съществени разлики. Наблюдава се по-голяма тежест (плътност) на резултати под средните за страната, имаме дълга опашка – резултати, разпростиращи се до 100 т., и един малък пик в резултати между 95 и 100 т.

Нека към тези данни да добавим и две истории от практиката, които не претендират за представителност:

Елин е баща на двама ученици и живее в областен град. По-голямата му дъщеря (Даниела) е в 5. клас. Откакто тя е в 1. клас, учебната година за Елин изглежда по един и същи начин. От понеделник до петък става рано, кара децата на училище или детска градина. В събота той отново става рано, защото сутрин кара Даниела на курсове по чужд език, а впоследствие и двете деца на спортни занимания според техните интереси. Семейството им често пътува в страната и чужбина, а децата винаги са с тях, за да могат да опознаят света и да се докоснат до родната и чуждите култури. Още през втория срок на 1. клас класната на Даниела съобщава на родителите, че детето е много старателно, много добре се справя с писането на букви и наизустяването на стихчета, но с числата никак не ѝ върви и вече е започнала да изостава от съучениците си. Ако искат това да се поправи – трябва да ѝ помагат с математиката. Тъй като Елин е математикът в семейството, той започва всеки неделен следобед, а понякога и вечер след работа да решава задачи с дъщеря си. Неговите усилия дават резултат – Даниела изкарва над 90 точки на НВО по математика след 4. клас. Макар този резултат да е много над средния за страната (69.67 т.), то Даниела е едва трета по успех сред момичета и четвърта в класа. На въпрос как Даниела е успяла да постигне този резултат, Елин отговаря: „Ами не знам, някъде към средата на 4. клас започна сама да решава задачите и вече нямаше нужда от моята помощ“.

Иван е ученик в 5. клас в селско училище. Той не си спомня добре баща си, защото той е изоставил семейството, когато Иван е бил много малък. Майката на Иван се прибира само за празниците и от 4 години работи в чужбина, за да може да издържа себе си и Иван. Иван няма братя и сестри, отглеждан е единствено от баба си. Тя от своя страна не е завършила основно образование, но всички учители в училището на Иван я определят като много отговорна, присъства винаги на родителски срещи и държи на това Иван да е отличник. Иван изкарва над 90 точки на НВО по математика след 4. клас, това не е просто много над средното за неговото училище (44 т.) и страната, но е и най-високият резултат, който учителката на Иван си спомня някой в училището да е имал през последните 5 години (откакто тя е преподавател в училището). На въпрос към учителката как Иван е успял да постигне този резултат, тя отговаря: „Не знам, той просто винаги е успявал да решава задачите и да се справя по-добре от всички останали, явно му е в кръвта“. Въпреки че Иван никога не е стигал по-далече от близкия областен град, той иска да завърши висше образование и да работи като лекар или учител.

Какво можем убедено да твърдим?

• На национално ниво при резултатите на учениците виждаме силно отворена ножица (голяма разнородност) при резултатите, която при НВО математика 7. и 10. клас достига екстремни стойности. Макар коефициентът на вариация на теория да може да достигне 100%, то 60% е близо до практическия му максимум и трябва силно да ни тревожи.
• За 5 години ножицата на резултатите се е отворила още повече – политиките, които трябва да осигурят равен достъп до качествено образование за всички ученици, се провалят.
• Форматът НВО в този си вид не работи. За някои ученици тестът е прекалено труден, а за други – по-скоро лесен. Коефициент на вариация от 60% освен за всичко друго говори и за лошо калибриран тест, който затруднява извеждането на надеждни изводи – средните резултати нямат представителност, а за многото ученици с ниски резултати е трудно да се прецени поради липса на кои точно знания и умения са допуснали грешки. При ученици с най-ниски резултати можем да говорим за 1, 2 или повече години образователно изоставане в сравнение с техните връстници.
• Системата не успява да вдигне средните резултати. Виждаме пример за неработещо образование – големи групи от ученици с резултати под 30 т. (минимума, заложен от МОН), „маса“, съсредоточена също около резултати, които не покриват половината от заложените компетентности в изпитния формат и малък „елит“ с резултати от 80 и повече точки. 

Какво експертите в образованието можем да твърдим с голяма доза сигурност?

Това в какво населено място и в какво семейство си роден, остава основен предиктор за бъдещите ти академични резултати. Социално-икономическият статус на семейството се оказва решаващ за бъдещия успех на един ученик. Даниела има много по-големи шансове да се справи на НВО и да бъде приета в елитно училище в сравнение с ученици, родени и растящи в условия, сходни с тези на Иван. 

Образователната система е еднакво неработеща и за Иван, и за Даниела. Даниела успява да се справи с помощта на своя баща, докато в един момент вече може и сама да преборва математиката. Много ученици като Даниела се справят с учебния материал именно благодарение на външна помощ – семейство, частни уроци или изцяло частно образование. Благодарение на родителите си Даниела е развила и по-добро познание за заобикалящия я свят, любопитство, достъп до повече ролеви модели и пр. Иван от своя страна се справя по на пръв поглед магически за околните начин. Това също е проблем, към момента не се прави нищо за това учениците като Иван (resilient student – устойчив ученик или такъв, който надминава очакванията спрямо условията си) да бъдат открити, подкрепени и проучени, така че да имаме повече такива примери.

Не всички училища успяват да предложат еднакво добро качество на образованието. В своя доклад „Отличниците на НВО, за които не говорим“ „Заедно в час“ идентифицира 6 училища, които постигат високи резултати на НВО след 7. клас независимо от факта, че в тях се обучават почти 100% представители на малцинствени групи. Тези училища успяват да се справят с неравенството, но в пъти повече други училища не успяват. Тези успехи са плод на лични усилия, а не на системен подход.

Какво може да бъде направено?

Описаната дотук ситуация показва голямо разслоение на ученици и училища, зад които стоят множество структурни проблеми, които няма как да бъдат разрешени с магическа пръчка или в рамките на няколко учебни години. Трябва из основи да бъде преосмислено това какво и как се учи и как се оценява. Подходът към подкрепата на изоставащите ученици се нуждае от цялостно преструктуриране. Все пак първи стъпки в правилната посока биха били:

• Въвеждане на работещ стандарт за качество на образованието, който да гарантира, че всяко училище полага непрекъснати усилия за подобряване на процеса на преподаване и ежегодно напредва спрямо заложени стратегически цели.
• Реална промяна в учебните програми (нещо, за което непрекъснато се говори, но никога не се случва) с фокус умения за учене и други важни умения, а не върху зазубряне и пресъздаване на учебно съдържание или в случая на Даниела – стихчета.
• По задълбочено проучване на подходите в образованието, които доказано водят до резултати. Идентифициране на училища и ученици, които постигат над очакваните постижения, тяхната подкрепа и създаване на условия за мултиплициране на прилаганите практики.

* На база общодостъпни данни за резултати от НВО.

Хистограма, разпределение на учениците спрямо резултати на НВО по математика след 7 клас. Представена на база общодостъпни данни, а не на реалните резултати на учениците. Ако се използват последните, дисперсията на резултатите ще е още по-силна.

Стефан Лазаров е образователен консултант с богат опит в обучението на учители и директори, управлението на проекти, както и в стратегическото планиране и мониторинг на процеси в образованието. Активно се занимава с анализ на образователни политики и застъпничество. Магистър по приложна статистика.