Трябват нови форми! Читателите, които по принцип харесват театъра, вероятно ще разпознаят тези думи веднага. Към иновативност призовава чувствителният и объркан бъдещ млад писател Треплев от пиесата „Чайка“ на Чехов минути преди да покаже за пръв път една своя странна пиеса, в която няма случка, нито история, а само едно красиво момиче, което говори трескаво като в транс и се представя за световната душа. Треплев се опитва донякъде да оправдае недоумението и шока, които неговата дошла просто да се развлича публика предстои да изпита, ала в думите му е резюмирана и една от вечните теми в театъра – за старите и новите форми, които като сезоните в годината не са преставали да се сменят и подновяват циклично във всеки етап от неговата продължаваща повече от две хилядолетия история. В последното действие на „Чайка“ ще видим отново същия Треплев да размишлява, че нови или стари – формите са без значение, защото единственият критерий в изкуството е в достигането на истината, в откровението пред самия себе си – дали сътвореното извира от сърцето. Вълненията на Треплев са вълненията на всеки артист, но и на всеки зрител. Всяка среща в театъра се наелектризира, когато между полюсите на познато...