Южният норвежки град Кристиансанд се сдоби през 2008 г. с огромна празна структура – силоз, способен да побере 15 хил. тона зърно. Причината е, че местната мелница, работила 370 години без прекъсване, затваря врати. Местното кметство обаче нарежда структурата да бъде запазена и обявява конкурс, който привлича над 100 архитектурни бюра.

Печелившото предложение на Mestres Wåge Arquitectes и MX_SI запазва външната част, но вътре има тотална промяна. Силозът ще разполага с 3000 кв.м вътрешно пространство с естествено осветление. То е осигурено чрез специално разположени прозорци и стъкла, които заменят бетона на върха на коничните покриви на цилиндрите, някога държали зърно.

В голяма част от Kunst Silo ще е разположена колекцията „Танген“, съдържаща 5500 екземпляра на северното изкуство. Тя е собственост на Николай Танген, който е родом от Кристиансанд.

Парламентът на Бенин

Франсис Кере започва кариерата си като архитект с училище за родното си село в Буркина Фасо през 2001 г. 20 години по-късно печели конкурса за дизайн на новата сграда на народното събрание на съседен Бенин. С този проект той стана първият африкански архитект, спечелил престижната награда „Прицкер“.

Сградата има площ от 35 хил. кв.м и се очаква да демонстрира в много по-голяма скала основните идеи на Кере – естествена вентилация, естествени материали и големи сенчести пространства. Моделът е вдъхновен от обичая палавер. Това е обичай, чрез който се решават спорове по ненасилствен начин. Има го в повечето африкански села, като се прави в специална сграда, най-често под сянката на голям баобаб.

Вертикалната гора в Нанкин

Сградите „Боско Вертикале“ в Милано са символ на зелен градски дизайн. Въпреки че минаха десет години, откакто вертикалната гора беше завършена, славата им си остава същата. За архитекта Стефано Боери това беше само началото и фирмата му завърши няколко подобни проекта из целия свят.

Последният е в Китай в столицата на провинция Дзянсу Нанкин. В две кули той помества около 800 дървета и над 2500 храсти и пълзящи растения. Очаква се те да намалят емисиите въглероден диоксид с 18 тона годишно.

В по-високата кула, която е с височина около 200 метра, има офиси, музей и хотел с басейн на покрива. В по-ниската са разположени офиси и апартаменти.

One Za’abeel, Дубай

Обединените арабски емирства са домът на най-високата сграда в света. А вече и на най-големия корбел. Тази гигантска конзола си има и име – „Връзката“. Не е много креативно, но параметрите са: 226 метра дължина и 9500 тона тегло. Връзката между двата небостъргача, под която минава магистрала, беше поставена през 2020 г., сега вече е готова за откриване. Двете кули са дом на хотел, офиси и жилища, а в конзолата между тях има ресторанти, басейн и панорамни тераси.

Хотел Populus, Денвър

Хотелът ще отвори врати през лятото и ще разполага с 265 стаи и апартаменти. Той е великолепен образец на дизайн, вдъхновен от природата. Кръстен е на дърво от рода на аспените (които са вид тополи). Логично екстериорът е в бяло, а фасадата е надупчена – точно като кората на този вид дървета. По 13-те етажа на структурата е пълно с прозорци с различен размер, които ѝ придават освежаващо неправилен вид.

Според собственика Urban Villages това е и първата въглеродно позитивна сграда в САЩ. Не само заради нискоенергийния дизайн, а и заради обещанието за засаждане на хиляди акра гора. Освен това Populus е първата сграда в центъра на Денвър без паркинг (макар че има такъв от другата страна на улицата).

Новият театър в Queensland Performing Arts Centre, Бризбън

С огромна стъклена фасада и отворени фоайета, новата сграда на QPAC трудно може да се асоциира с театър. Но в бетонната черупка има великолепна зала с 1500 седящи места и сцена, която може да приема театър, мюзикъл, балет и оперни представления.

Според норвежката компания Snøhetta дизайнът е вдъхновен от течението на местната река.

Сградата е на стойност 117 млн. евро. Очаква се тя да приема 300 хил. посетители годишно.

Аквацентърът в Париж

Това ще е единственият нов спортен център, построен заради олимпийските игри в Париж. Но пък сградата е наистина пример за модерно спортно съоръжение. Дизайнът е на базираната в Амстердам фирма VenhoevenCS и парижките архитекти Ateliers 234. За покрива се използва дървена конструкция, която се вдига и покрива минималната височина в зоните за зрители и плуване. Така се употребява по-малко енергия, за да се климатизира помещението. Освен това всички мебели вътре са направени от рециклирани материали. Панели на покрива ще осигуряват 25% от нужната енергия, а специална пречиствателна система ще позволи 50% от водата да се използва отново.

Not A Hotel, Ишигаки

Проектът е на японския архитект Су Фуджимото.

Ишигаки е идиличен остров в югозападния регион Окинава. Вилата (или къщата за гости) може да поеме до 10 души едновременно, като те са разделени в четири спални. Покривът е с формата на диск и освен че е покрит с трева, има и малко езерце с дърво, за да добави допълнителна романтика.

Вилата няма предна и задна страна, но има такава, която гледа към морето. Съвсем естествено има панорамни пространства, за да може гостите да се насладят на околността. И съвсем размита граница между вътре и навън.