Мишер се появи от нищото на алтернативната сцена на българската музика. Но не с гръм и трясък, макар в музиката, която прави, да има доста такива елементи. Не, направи го с честно упорство. Но при нея не става въпрос само за музика. Тя рисува, поддържа градини, участва в благотворителни проекти и куп други неща. Както самата тя се определя: „Аз съм човек, който има щастието да се занимава с това, което обича“.

Да започнем от най-неочакваното – плетенето. Мишер се смее в отговор. „Плетенето не е моя сила със сигурност. Абсолютен лаик съм и в плетенето, и в шиенето. Веднъж ми се наложи да зашия един чорап и цяла седмица ходих набодена по пръстите. Истината, е че зад бранда „Каше“, който създавам в момента, стоим двама души. Скъп на сърцето ми човек плете артикулите, а концепцията за това как да изглеждат нещата е отчасти моя, тъй като съм огромен фен на плетивата. Другото, което ще правя, е да ги рекламирам и разпространявам, но това ще се случи от есента“, казва тя.

Продължава с нещо друго, по което се е запалила. „С бандата ми ONE DAY LESS снимахме клип и се случи така, че активно участвах и в работата зад камера, и пред нея. И дори може да се каже, че ми харесва в пъти повече да бъда зад камера. Участвах и чисто организационно. Koнцепцията за стайлинг и грим на актрисите, които взеха участие във видеото и тази на бандата, също беше моя. Понякога участвам и с идеи за това определени кадри как да се случат, но там се меся само ако има нужда. Била съм и друг път като помощник зад камера, но този път бях в екип с над 30 човека и трябваше да се действа изключително стиковано и динамично, защото всичко се снима за време. Обичам да се поддържам активна, обичам да се чувствам полезна, особено що са отнася за нещо, в което горя. След финала на снимките – два изтощителни дни от сутрин до вечер, казах на режисьора на видеото Йонко Димитров, че бих искала отново да участвам в нещо такова“, разказва Мишер.

Съчетанието между музика и рисуване

И музиката, и рисуването са вид изразяване на самия себе си. Но кое е по-лесно? „И с рисуването, и с музиката ми е лесно да се изразявам, защото извират от сърцето ми. И двете неща ме зареждат с еднаква сила по начина, по който носят като енергия и послание. Може би с рисуването имам една идея малко повече свобода на изразяване, сама съм в цялостната картинка и не завися от никого. Ако утре реша да направя изложба, просто ще я направя. Докато в бандата има още трима души, с които е нужно да се постигат компромиси, за да може всеки да се чувства щастлив в това, което правим заедно“, обяснява тя.

И с групата, и без нея тя прави такъв стил музика, че много трудно би се добрала до национален ефир. Но Мишер го направи, участвайки в едно от музикалните предавания, и стигна доста напред в него. Тези шоу програми обаче далеч не са истинският живот на един певец. „По време на участието ми основният ми фокус беше нито за миг да не допусна образът ми да бъде изкривен и различен от това, което наистина съм. За мен беше от особено значение да няма момент, в който, като се гледам някой ден на екран, да кажа: „Това изобщо не съм аз“, и мисля, че го постигнах. Иначе, разбира се, че шоуто и истинският живот са две различни неща. В първото – малко или много – с всичките истински емоции, които изживяваш, пред теб застава режисьорът и казва: „Начало“. В живия живот слагаш скъсания десетгодишен конвърс и всичко, което ще направиш в днешния ден, е само и единствено в твои ръце“, казва тя с непресторена увереност.

Рок група с вокал жена е нещо, което е екзотика в България. Но и самата Мишер, която е в такава роля, няма отговор защо. „Дано не съм напълно права, но сякаш има едно тънко подценяване към дамите на българската рок сцена, особено що се отнася за правенето на по-тежка музика. Аз лично съм го усещала от страна на мъже музиканти, сякаш това си е момчешка работа. Особено в началото“, обяснява певицата. Любопитно е, че преди да стане част от ONE DAY LESS, момчетата са търсили задължително мъж за вокалист. „Басистът ни Стенч ми е казвал, че съм преобърнала представите им. Сега наистина ме приемат като част от тях“, добавя Мишер.

Може би защото изпълнява и задължителното условие да е смела. Преди четири години тя и Мария правят първия трибют на Nirvana, в който пеят само жени. „Тогава хората питаха скептично: „Ама наистина ли жени ще пеят песните на Nirvana?“ Не ми е идея да влизам в оплакващ режим „мъжете подценяват жените“, но истината е, че на бг рок сцената това все още си го има“, добавя тя.

Чудото Seattle Night

За хората, които обичат 90-арската музика на Сиатъл и в голямата си част са изпуснали най-силните години на любимците си, в София има едно малко чудо – казва се Seattle Night. И вече 20 години дава на тези хора щастие. Мишер е едно от последните попълнения в състава на музикантите, които правят Seattle Night. Отстрани изглеждат като огромна банда от приятели. „Абсолютно е така. С голяма част от замесените си общувам ежедневно, имаме си един чат, в който постоянно си пращаме всякакви неща – от пълни глупости до мега топли пожелания за рожден ден или нещо друго. Аз съм сравнително отскоро в проекта, но за тези, които са заедно цели 20 години и делят обща страст и любов, е още по-силно. Seattle Night е семейство“, обяснява тя.

Seattle Night обаче има и друга страна. На тези трибюти има повече хора, отколкото на концертите на бандите, чиито членове свирят на трибютите. „Ще ти отвърна позитивно и с лъч надежда. Мисля, че въпреки всичко с бавни и ситни крачки публиката все пак започва да се възпитава, да посещава все повече концерти на музикантите, които изпълняват авторската си музика.

Завършваме с безумния спор за това дали да се пее на български или на английски. Безумен за мен, но явно не и за обществото. Още повече има медии, които отказват да пускат песни на български музиканти, защото пеят на английски. „За мен музиката е преди всичко свободен изказ и можеш да я правиш на какъвто език си пожелаеш. Ако знаех италиански, с удоволствие щях да изпея песен и на този език. Ние имаме песни и на български, и на английски, просто така е било почувствано да се появят на бял свят. Ние не сме се потопили в изкуството, за да се ограничаваме и да се побираме в рамки“, завършва Мишер.

Кобейн като пир за сетивата

Всички тези артистични неща, с които се занимаваш, осигуряват ли ти достатъчно финансова сигурност?

Не напълно, но съзнателно съм избрала „лукса“ да се занимавам изцяло с нещата, които хранят душата ми. На мен много не ми трябва.

Какво правиш, когато ти свърши творческата енергия?

Ако усетя, че ми е свършила творческата енергия, просто спирам за кратък период. Давам си въздух, чета, почивам си и изключвам от идеи и проекти, за да мога да се заредя отново.

Тази година се навършиха 30 години от смъртта на Кърт Кобейн. Защо продължава да е релевантен?

Ранната му смърт, и то в пика на кариерата му, създава химера около него, която те кара да се чудиш този човек наистина ли е бил от плът и кръв. Невъзможно е хора като Кобейн, Джон Ленън и Джими Хендрикс да не бъдат релевантни. Има личности, които променят света на музиката и не само на музиката. Кърт Кобейн обърна рок музиката с хастара навън преносно и буквално. И го направи в точния момент и на точното място, и то за супер кратък период от време. Абсолютната му самобитност и искреност е нещо, което жегва и те държи дълго. Аз си спомням, че бях на 9 години, когато чух за първи път BLEACH и не осъзнавах какво чувам, но все още си спомням усещането, което ми донесе. Абсолютен пир за сетивата.

Имаш шанс да използваш машина на времето за един концерт. Кой ще бъде той?

Много са концертите, но щом машината на времето позволява да пътувам за един от тях, ще кажа: MTV Unplugged на Alice in Chains през 1996 г. Но на годините, на които съм сега.

Каква музика слушаш? И кое е последното ти музикално откритие?

Напоследък слушам едно френско онлайн радио, което от класика и джаз до рап на независими артисти. Докато рисувам, го слушам често. А иначе последното ми музикално откритие е Anoushka Shankar. Тя има божествен глас и свири на ситар.