ТОП 20 Аутсорсинг компании 

ТОП 20 Софтуерни компании 

ТОП 15 Телекомуникации 

Когато погледнем таблиците на двата сектора – „Аутсорсинг на бизнес процеси“ и „Софтуер“, и видим, че топ 20 на компаниите в тези области през 2023 г. съответно са увеличили печалбите си с 52% и 67%, е трудно да си помислим, че дори имаше уплах от някакво „забавяне“ или „криза“. Притесненията идваха по-скоро заради зависимостта на българския технологичен сектор от международните пазари и клиенти, сред които той реализира своите продукти и услуги. В структурата на българската икономика високите технологиите вече са изключително важни – не само заради наетите над 100 хил. души, а и защото те са с най-високите средни доходи в страната и по този начин влияят на потреблението и развитието на куп други отрасли на икономиката, особено в големите градове. Както казва за „Мениджър“ Крум Хаджигеоргиев, председателят на УС на БАСКОМ – това не са толкова „богатите“ хора в България, а „устойчивата средна класа на страната“ . 

Между голям и по-малък растеж

Публикуваните преди дни най-нови данни на асоциацията показват продължаваща тенденция на нормализиране в софтуерния сектор у нас и през 2024 г. Отново растеж въпреки забавените темпове на развитие на българската икономика и на икономиките на държавите членки на ЕС. Растежът на приходите за миналата година е 16,5%, новосъздадените софтуерни компании в България са 451, а новооткритите работни места в сектора са 2675. Софтуерната индустрия запазва водещата си роля по инвестиции в развойна дейност и челни позиции в износа на страната. Общите данъчни постъпления от целия сектор за 2024 г. се очаква да надхвърлят 2,6 млрд. лв. 

В същото време от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST – както от години вече се казва обединението, представляващо аутсорсинг компаниите, заради промяната във фокуса на бизнеса им) отчитат, че през последната година има забавяне заради влиянието на световни процеси. България от няколко години вече не е изцяло класическа аутсорсинг дестинация, компаниите тук предлагат много повече услуги с висока технологична и добавена стойност като счетоводство, финанси, човешки ресурси, логистика, ИТ. 

Нови големи компании от този бранш обаче охладиха интереса си към страната ни, а съществуващите леко забавиха растежа си. „Естествено, така леко се забави ходът на повишаването на бройката заети лица и в същото време нивото на заплатите“, разказва Йордан Гинев, член на УС на AIBESТ. 

Забавяне и свиване обаче са две различни неща. В случая става въпрос за „първата година, в която растежът не е чак толкова голям“, обяснява той. Намаляването на поръчките, клиентите и конкуренцията води до това, че през последните една-две години огромната липса на квалифициран човешки ресурс вече не е толкова належащ проблем, в резултат на което и заплатите овладяха стремглавия си растеж. Гинев смята, че това може да се окаже възможност за нормализация на работата в сектора, който изпитваше недостиг от 10 – 20 хил. души. 

Сянката на изкуствения интелект

На фона на добрите резултати технологичният бранш се готви за потенциално огромна трансформация. Тя ще бъде задвижвана от изкуствения интелект, който обещава да промени коренно бизнес процесите и икономиката като цяло. И в БАСКОМ, и в AIBEST смятат, че това е много голяма възможност за България. В същото време са притеснени от липсата на достатъчно добра реакция на държавно ниво, от която секторът се нуждае в ключов момент. 

„Ако преди сме залагали предимно на ценово предимство, това вече не е достатъчно. Добавяме допълнителни технологични познания, добавяме технологични компетентности, също и добавена стойност, но и това няма да е достатъчно. Ще трябва да навлезем много сериозно в изкуствения интелект, за да играем още по-съществена роля на световния пазар на този тип услуги през следващите 3 – 5 години“, посочва Гинев. Само че според него ние все още „не сме там“ по отношение на иновациите и най-вече на образованието. 

Крум Хаджигеоргиев е на същото мнение: „Ако българската икономика продължава все така вяло да се отнася към тези явления, скоро ще изостане фатално от ускорените темпове на производителност, които ще наложи изкуственият интелект, и ще стане напълно неконкурентоспособна“, посочва той. Тази тревога на бизнеса е и основна причина да се обедини в работодателската асоциация БРАИТ. „Настояваме да сме на масата на преговорите на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да водим там този жизненоважен за икономическото ни развитие диалог с правителството“, посочва ръководителят на БАСКОМ. Всички членове на асоциацията вече са въвели AI под някаква форма. 

Промяна в образованието и държавната политика

Едно от основните искания на индустрията е преосмисляне на политиките в образованието. Разбира се, за цялостна промяна няма време, но с целенасочени решения от много по-малък мащаб може да се постигнат съществени неща, смята Гинев. Секторът се нуждае от 12 технологични училища в страната, казва той, които да подготвят кадри за AI епохата. В момента има само две такива. Това трябва да стане бързо, за да може наистина да се създаде среда в рамките на следващите под 5 години и страната ни да може да се препозиционира. Нужни са и допълнителни инвестиции в иновации, подобни на създаването на института INSAIT, добавя експертът. Така бихме имали възможност да не загубим работни места, а да спечелим много такива. „Можем да ги спечелим само ако имаме подготвените кадри сега. Или близко до това да бъдат подготвени кадри, а не да преквалифицираме хора със съвсем различно образование, което ще отнеме много повече време.“

„Високотехнологичната индустрия напълно осъзнава огромните промени, които настъпват във всички икономически процеси в световен мащаб“, потвърждава и Хаджигеоргиев. „Тази ситуация на политическата нестабилност в страната определено ни тревожи. На фона на политическите и икономическите сътресения в ЕС България не може да си позволи да бъде толкова дълго в безтегловност. В сложните и предизвикателни времена, в които се озовахме, има нужда от адекватно и смело политическо лидерство и дългосрочен хоризонт“, заключава Хаджигеоргиев. 

* При съставянето на общите и секторните класации в списанието използвахме изчерпателен и прозрачен подход за събиране и анализ на информацията. Данните за компаниите са събрани от Търговския регистър, Националния статистически институт (НСИ), Сиела Инфо, индивидуалните годишни финансови отчети и докладите за дейността на компаниите, публични регистри. 

Всички данни са базирани на индивидуалните финансови отчети на компаниите към 31 декември 2023 г., като информацията е актуализирана и обработена до 10 октомври 2024 г.

Класациите по приходи са направени на база приходи от оперативна дейност, което осигурява съпоставимост между участващите компании.