Business Signature

Музейната част на La Cinematheque Française предлага следния атракцион: около два метра пейка, на която можеш да седнеш и да се насладиш на версия на първия научнофантастичен филм в света – „Пътешествие до Луната“ на режисьора Жорж Мелие. Пейката няма облегалка, а да седнеш на нея, докато някой любезно е заел единия ѝ край, се смята за натрапничество. La voyage dans la lune е заснет през 1902 г. Пред очите на зрителя се откриват фантастични преходи, първобитни (но не и като замисъл) специални ефекти. Погледнат като документ – например от първокурсник, навлизащ в кино занаята – той е съкровищница от идеи, механики и революционни решения в прохождащото седмо изкуство. Но отвъд техниката – добрата история си е добра история. Затова пейката пред екрана никога не остава празна. Тленната универсалност на филма ще живее може би вечно - ако не като кадри, то по метода на устната традиция. Историите са част от всекидневието. Театралността – също.

Сюжетната структура е ашладисана в нашето ДНК и може – тук авторът спекулира – да предстои откритието на аминокиселина, която съдържа „първо, второ, трето действие и развръзка“. Премахнеш ли историята от нещо – било то разговор, действие, елементарен или грандиозен mis-en-scene, то това нещо ще страда. И вероятно няма да открие публика. Започнахме форматите на фирмата с тази идея. Рекламният занаят върви ръка за ръка с идейната структура на добрия разказ. Разликата в организацията на събития е, че продуктът е самата история – преживяването. Затова преди няколко години възприехме следния манифест: да търсим историята в събитията, в пространствата, в тъмните зали, в светлите паркове, в малките кабаретни барове, във високите хотелски кули – и да я развиваме, допълваме, и изпълняваме. За публиката.

Лесно е да се влюбиш – особено когато си в Лас Вегас

Независимо дали се намира в Грейсланд, дали е на Луната, или се подвизава като вечно пътуващ музикант, който можеш да откриеш само в невзрачните барове по магистрала 66, Елвис е емблема на Лас Вегас. Митологията на името присъства в Града на греха, а черната колосана прическа, южняшкият акцент и белият тоалет са гледка, която много младоженци са виждали зад олтара. Събитието ни за Свети Валентин започна с тази картина. Приглушена светлина, Елвис на сцената, двама току-що срещнали се влюбени. Кралят вдига ръка, за да ги венчае. Получават сертификат, който важи в рамките на вечерта - толкова хубава, че е сякаш безкрайна.

Приказка без край

Решихме да сложим гадателите в самото начало на пътешествието. Посрещахме гостите с младолика, но обиграна врачка, която шеговито предсказваше вечерта им. Нейната кристална топка показваше безкрайни възможности и ги превеждаше през нашите игри и активации. Следваха калейдоскопите на специалния 360-градусов видео корнер, който запечатваше движенията на вечерта, както само той може, въртейки се около изгубените в танц гости. За да достигнат до последната дестинация в Града на греха – бляскавата църква на Елвис, – сметнахме, че трябва да ги преведем през всички малки греховни удоволствия на Вегас – съвременни, познати, митологични: параван с безплатни целувки, превъплъщение на облечен в човешки образ Купидон, който обикаля със стрелите си и с намигване набелязва своите жертви, ролетка на любовта (която подтиква към еуфоричното състояние със сладката награда на нашите продукти) и „любовен еликсир“ – за тези, които желаят да открият новото в нашата вечерна приказка. И накрая – след като е бил галантно прострелян от нежната стрела на любовта, бъдещият младоженец трябва да падне на колене и да се обясни в любов. Ако е достатъчно красноречив, за да спечели партньора си, ще получи пръстен, с който да завърже фльонгата на обещанието – и ще бъде венчан от самия Крал. 

През погледа на вампира

Сали от „Кошмарът преди Коледа“, граф Дракула, Мумията и момиче, което е може би енот или панда, влизат в нощен клуб – не, това не е второразредна шега, а реалност – само част от костюмите на гостите на събитието ни за Вси Светии – Final Destination. Оглеждайки се, можеш да го наречеш бал на чудовищата. Нощ, в която всичко се изменя, тъмното е по-тъмно, кръвта кипи, сенките се размърдват, а обикновените хора – тези, които си правят кафе в офиса и после седят до теб - слагат маски, изкуствени зъби, нокти и карнавални дрехи, за да се превърнат в нещо ужасяващо – ужасяващо стряскащо или ужасяващо сексапилно. Екипът ни е израснал под патронажа на повечето класически филми на ужасите - „Носферату“, „Кабинетът на Доктор Калигари“.

Да създадем събитие с интерактивни корнъри, посветени на филмови и книжни чудовища, беше като втора природа за нас. Посрещахме ги подобаващо: с огромен фото корнер, изобразяващ дома на самия граф Дракула. Той водеше към малко селище на върколаци (познато като селцетоTullamore), където самите живи мъртви (известни в попкултурата като зомбита) раздаваха шотове на дръзналите да стъпят на тяхна територия. Малко по-навътре придошлите чудовища можеха да открият къта на Sailor Jerry. Там на истински стол за татуировки, закрепен в стар, изрязан наполовина моряшки кораб, гостите можеха да си тръгнат с временна татуировка, нарисувана от татуиста, производител на ром. Малко по-навътре се намираха героите от семейство Адамс – Мортиша и Гомез, които привикваха в тъмнината към щанда на Sobranie. В другия край на залата беше парадът на мъртвите, воден от скелетите на къта на Jose Cuervo, а до тях – призрачните привидения на Kettle One. В средата на парада бяха обикновените хора, превърнали се в чудовища, поклащащи се в ритъма на музиката, приветстващи все по-екстравагантно костюмираните свои събратя. Накрая дойде и кресчендото – нашето впечатляващо жури сложи край на конкурса за най-добър костюм и увенча печелившия с голямата награда – пътуване до замъка на Влад Цепеш, чиято рисувана версия посрещаше гостите на входа.

Дори поляните са розови през розови очила

Поглеждаш напред и виждаш: розово небе, розови поляни, пък и хора розови – върху шезлонги, с коктейли в ръка, играят, танцуват, говорят, смеят се – така, както всеки мечтае до го прави в почивните дни или след работа. Объркано вдигаш вежди – да, свалила си очилата си, това е просто Sofia Finest. И всичко е толкова хубаво, стилно, лековато, лятно, че ти се струва розово. За сметка на това свикваш бързо. И с радост разбираш, че това е само първият ден на фестивала и следват още три. Обичаме еднорози – та кой не обича – и обичаме да ги слагаме в събитията си. До тях може да откриете огромен розов облак. Гигантска дискотопка. Огромен джинджифил, като онзи, който барманите слагат в коктейлите. Само някои от символите, които ви въвеждат в света на един от най-стилните (не обичаме самореклама) софийски фестивали. Sofia Finest е не просто коктейлно събиране с едни от най-добрите бармани, оригинални коктейли, музикални изпълнения и летни занимания. То е идеен фестивал – олицетворява представата за културно, европейско събитие, което хората посещават не само заради времето, мястото и питиетата, а и заради подготвената тема. Форматът еволюира с времето, като миналогодишното издание беше разделено на три отделни лайтмотива – музика, изкуство и пътешествия. Всеки ден цъфтеше с различни преживявания, активации и нови, тематично свързани с програмата ни знания. Посрещнахме пътешественици, бяхме дом на DJ-и, имаше музика на живо, представяне на музикални клипове. Изкуството беше сред нас под формата на изложби и арт инсталации и присъстваше така, както трябва на подобен фестивал – в самите хора, в разговорите им, в събралите се компании. Sofia Finest е три дни дестилиран чар – изискано събитие за градски бохеми, което е черешка в летния календар на столицата и ежегодното му присъствие се отличава със своя лек авантюризъм.

В неоновия свят на уискито

Къде можете да откриете следните герои на едно място – възрастен монах, облечена в ангелски одежди колекционерка на уиски, нимфа, която задава гатанки от ирландската митология, и холограмен господин с чаша кехлибарена течност в ръка? Малко събития разказват. Като говорихме за историите, бяхме сериозни в изказването си, че всяко събитие трябва да ги съдържа. Нашето тематично уиски пътешествие е нов формат, който ще ви преведе не само през историята на уискито, но и през самото времепространство – от първата записана дестилация на напитката по кралски указ през XIV век, до най-новите технологии за производство. Събитието ни ще започва с карта ала лов на съкровища, която ще превежда посетителите през сюжетните ни точки – но не и преди да си заплатят т.н. „уиски данък“. В разговор с героите ще разбират какво е да си колекционер на уиски, как древните гърци са открили дестилацията, какво се крие в „духът на напитката“ и какво е бъдещето му. Минавайки през тях, ще минат и през всички световни марки на изложението. Богато, интерактивно, интригуващо и най-вече – запомнящо се, нашето Whiskey Journey ще бъде не просто пионерно събитие, но прецедент в разказвателните формати – пътешествие с игри, герои и качествени производители. Както казват във филмовата индустрия: „Очаквайте скоро!“.

Обратно на пейката

И така, връщаме се пак в La Cinematheque Française. Простичкото правило, което ще накара някого да напусне дома си е, че иска да преживее нещо ново. Това, което обаче ще го задържи на място – а в днешно време изкушенията са много, – е да се изненада, да преживее нещо неочаквано. Когато става въпрос за организация на събития, нашата задача е да изобретяваме формата, докато го създаваме; да сме на ръба на технологията, сюжетите и техния магически брак, както е бил и Жорж Мелие преди повече от век. Да създаваме нашето „Пътешествие до Луната“ всеки път.