Съдбата на недвижимото културно наследство в България се превръща в една все по-тъжна история. Най-тъжното в нея е, че знакови сгради, устояли през годините на сериозни природни катаклизми, разрушителни военни действия и тежки политически режими, си отиват завинаги точно във времето, когато имаме всичко необходимо, за да ги съхраним по адекватен начин. У нас се смята, че държавата чрез своите специализирани институции е субектът, който трябва да съхрани тези сгради за бъдещите поколения. Това изглежда логично предвид факта, че в дълъг период от време именно държавата е била техен официален собственик и покровител. С процесите на раздържавяване това се промени. Частните собственици разсъждават в строго икономически план по отношение на културното наследство, което са придобили като своя недвижима собственост. Икономическата логика при управлението на недвижимо имущество в частния сектор е проста: всеки квадратен метър площ трябва да носи максимална доходност. Вследствие на това редица красиви сгради в нашата държава се пристрояват, надстрояват, реновират и т.н. Повече квадратни метри площ означава по-висока норма на печалбата. Основна цел на всеки инвеститор. Опазването на ценностт...