Политически фактори

• Продължаваща политическа криза в България с невъзможност да се състави парламентарно мнозинство за излъчване на редовно правителство и риск от нови парламентарни избори през пролетта.

• Продължаване на войната в Украйна без промяна на позициите и ясен път за изход.

• Нов мандат на Европейската комисия и Европейския парламент с декларирани нови приоритети, които обаче са обградени с висока степен на несигурност и непредвидимост.

• Смяна на външнополитическата стратегия на САЩ с встъпване в длъжност на новата администрация на президента Доналд Тръмп.

• Нарастване на разходите за отбрана в държавите членки на ЕС, допълнителна интеграция и публични разходи за инвестиции в отбранителната индустрия, следвайки очакваната нова стратегия за европейската отбранителна промишленост.

• Риск от продължаващо забавяне на публичните инвестиции, финансирани от структурните фондове на ЕС и по Плана за възстановяване и устойчивост.

• Отлагане на реформи, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост, с което могат да бъдат застрашени част от очакваните постъпления.

• При нови избори нараства рискът от необмислени решения, засягащи данъците и публичните разходи, които ще застрашат устойчивостта на бюджета в краткосрочен и средносрочен план.

• Нарастващ риск от политически мотивирани решения в електроенергетиката, включително поредно отлагане на либерализацията на пазара и държавна помощ за въглищната енергетика с негативни дългосрочни последици. 

• Блокаж и допълнително отслабване на обществената легитимност на органи на съдебната власт и независими регулатори, които продължават да функционират с изтекъл мандат на част от членовете. 

• Позитивно развитие по присъединяването на България към Шенгенското пространство и последващи трайни позитивни ефекти.

• Възможност за изпълнение на критериите за приемане на еврото и насрочване на дата за включване в общата валута.

Икономически фактори

• Риск от забавяне на глобалния икономически растеж и глобалната търговия.

• Рецесия в най-големия ни търговски партньор – Германия, – където структурните проблеми на основните индустрии се задълбочават.

• Ниският глобален растеж и рецесиите в някои от големите икономики ще потиснат търсенето на пазарите на основни суровини и енергоизточници, цените ще спаднат още или ще се задържат на достигнатите нива.

• Темпът на инфлация видимо се забавя в развитите икономики, но има фактори, които могат да обърнат този процес. 

• Голяма несигурност създава предстоящата търговска политика на администрацията на Доналд Тръмп, като рисковете от спирала на взаимни ограничения пред търговията между основните глобални икономики са засилени.

• Растежът в България е силно зависим от външното търсене и нивата на инвестиции в икономиката.

• При стагниращи водещи икономики в еврозоната и слаба инвестиционна активност обаче растежът ще е в много по-голяма степен зависим от вътрешното търсене, което на свой ред е силно повлияно от кредитирането на банките, фискалната политика и нарастването на заплати и пенсии.

• Поддържане на висока заетост и силен растеж на възнагражденията, но и рискове от сътресения, породени от дългосрочни демографски проблеми, липса на кадри и дефицит на умения.

• Динамиката в промишлеността ще е силно свързана с международната конюнктура, а за момента сигналите от водещите големи икономики в еврозоната по-скоро сочат към стагнация или спад.

• Рязкото намаляване в темпа на инфлацията и спадът в някои цени на суровини и храни ще е предизвикателство пред производителите, насочени към вътрешния пазар.

• Все по-значима част от динамичните български компании в технологичния сектор са зависими от глобалното търсене и преструктуриране на пазара, включително от условията за финансиране и инвестиции в разрастване на бизнеса. 

• Частните инвестиции остават на изключително ниски нива, а ефектите от кредитната експанзия в банковия сектор са неравномерно разпределени и насочени основно към жилищно строителство.

• Несигурността по отношение на перспективите и условията за кредитиране на домакинствата нараства до голяма степен в резултат на дадените сигнали от централната банка за предстоящи мерки за охлаждане на кредита.

• Инфлацията остава последното предизвикателство пред приемане на еврото, като към момента България все още не изпълнява числовия критерий, но политическата нестабилност може да застраши и бюджетните показатели.

Социални и културни фактори

• Устойчивото повишаване на пенсиите, съчетано с продължаващо застаряване на населението, постепенно превръща възрастните хора в ключов двигател на регионалното потребителско търсене на стоки и услуги. 

• Негативните демографски тенденции и задълбочаващата се трудова мобилност в ЕС ще продължат да оказват силен натиск върху заплатите, дори при забавяне на икономическия растеж.

• Същевременно все по-остро ще се изпитва дефицит на медицински сестри и други специалисти, най-общо заети с грижата за хора, а този тип социални услуги ще ускорят проникването си.

• Независимо от политическата нестабилност въведената програма за общински инвестиции осигурява предвидимо допълнително финансиране на капиталови разходи на общините, което ще доведе постепенно до подобряване на градската среда и комуналната инфраструктура.

• След действията през последните години по включването в образователната система на децата от уязвими групи усилията ще се насочат към качеството и повишаване на образователните резултати в училище, особено след тревожните изводи от последното международно изследване PISA.

• Ще продължи да се разгръща значителният потенциал на целогодишните туристически дестинации, включително големите градове и спа центровете.

• Работата в компании за дигитални или изнесени бизнес услуги ще се превръща в предпочитана и доминираща за начална заетост на младите хора, измествайки туризма и търговията. 

Технологични фактори

• Продължаващо навлизане на технологиите в традиционни стопански дейности, включително туризъм, търговия на дребно, транспорт и логистика, най-вече насочени към заместване на все по-оскъдния човешки труд.

• Мащабиране на онлайн търговията и финансовите услуги и консолидация чрез все по-силно проникване на мултинационални доставчици.

• Значително нарастване на инвестициите във ВЕИ както в бизнеса, така и в жилищата.

• Преобразяване на телекомуникациите, навлизане на 5G мрежи.

• Постепенно преобразяване на част от бизнес процесите с навлизане и прилагане на изкуствен интелект.

• Глобалният успех на български технологични компании достига мащаби, които ще започнат да променят и оформят цялостната среда у нас, подкрепяйки предприемачеството и умножаването на успеха.

• Нарастваща вероятност за привличане на знакови глобални технологични лидери като инвеститори у нас, включително и заради натрупване на успехи на предприемаческата екосистема и инициативите за развитие на върховите постижения в свързаните науки.

• България може да привлече централите на финансови и технологични компании, обслужващи регионалния или европейския пазар. 

• Засилен интерес към разполагане на големи технологични проекти в общия европейски пазар, които могат да бъдат привлечени в България при нов подход за насърчаване на инвестициите.