В свят, изправен пред изключителни предизвикателства като военни конфликти, икономически кризи, пандемии, природни катаклизми и екстремни климатични условия, здравните системи са поставени под необичайно голям натиск. Анализаторите са обединени около тезата, че през следващите години този натиск ще расте поради демографски промени, покачващия се брой на пациентите в световен мащаб, здравни неравенства и нарастващи разходи. В резултат, пропастите между пациента и лекаря, между човека и качествената, навременната и ефективна грижа ще се увеличават.

В този динамичен контекст, телемедицината изглежда като надежден мост, способен да помогне на човечеството да преодолява тези растящи пропасти. Мост, изграден от иновации и технологични решения, които преобразяват начина, по който получаваме и предоставяме медицинска грижа, свързва ни, подобрява ефективността на системите и сигурността.

Въпреки че телемедицината е част от лекарската практика още от средата на ХХ век, ускорените технологични промени и нейната роля след COVID-19 я превърнаха в една от най-перспективните и иновативни области в медицината. Тя еволюира от метод за дистанционно консултиране в интегрална система за диагностика, терапия и наблюдение на пациенти в реално време. Днес телемедицината позволява на хората да имат достъп до висококачествени медицински услуги без значение къде се намират, като едновременно с това спомага медицинските професионалисти да оптимизират ефективността и нивото на предоставената грижа.

В последните две години университети, експертни групи, компании, включително Световната здравна организация (СЗО) и Европейската комисия, извършиха ред проучвания за съществуващите приложения, както и анализи на резултатите, подчертаващи значимостта ѝ. Данните говорят за ползи в следните направления:

• Повишена ефективност, удобство и достъпност: Телемедицината предлага на пациентите да получават здравна услуга, без да се налага физическо посещение в медицинско заведение, като по този начин намалява разходите и времето за пътуване и чакане. Телемедицината разширява достъпа до медицински услуги за лица от отдалечени или слабо обслужвани райони, като предоставя бърза връзка с лекари.
• Поддържане на непрекъснати грижи и персонализиран подход на лечение: Чрез различни устройства и технологични решения се осигурява дистанционно проследяване на пациентите в реално време, както и адаптация на курса на лечение. Това е от изключително значение за пациенти с хронични заболявания, защото гарантира редовно проследяване и намаляване на рисковете от пропуски при приемане на медикаменти и ефекти от лечението.
• Икономически ползи: Дистанционните грижи и по-високата ефективност на проследяване и лечение намаляват нуждата от хоспитализации и посещения в спешни отделения, което намалява и чувствително финансовата тежест както за пациентите, така и за доставчиците на здравни услуги. Телемедицината може да бъде ключов инструмент за налагане на политики, свързани с профилактика и навременни грижи, целящи съкращаване на разходите за лечение на усложнени случаи.

Вече съществуват множество добри примери за внедряване на телемедицината като част от здравните системи, които заслужават внимание, вдъхновяват, но и носят важни уроци и препоръки. Един от най-значимите поради своята всеобхватност и впечатляващи резултати е проектът E-Health Estonia (електронното здравеопазване в Естония). Държавата успешно интегрира телемедицината в националната си здравна система чрез използване на електронни здравни досиета, електронни рецепти и национален портал за телеконсултации. Инициативата е съпроводена с регулярни обучения на здравните специалисти, кампании за промяна на нагласи сред гражданите, както и инвестиции в обновяване или създаване на нови user-friendly интерфейси и мобилни приложения.

Друг пример в Европа, който си заслужава да се отбележи, е проектът „Телемедицинска рехабилитация след инсулт“ във Великобритания – разнообразни телемедицински технологии, включително видеоконферентни платформи, специализирани устройства и мобилни приложения, които свързват пациентите с лекари и терапевти дистанционно. Подходът към рехабилитацията се персонализира спрямо нуждите на всеки индивидуален случай. Пациентите получават дори инструкции за упражнения за подобряване на двигателните функции, координацията и комуникацията, които са от съществено значение за възстановяване след инсулт.

Въпреки всички предимства телемедицината среща значителни предизвикателства. Едни от основните казуси е свързан със защитата на личните данни и сигурността на информацията. При предоставянето на здравни услуги на разстояние е важно да се гарантира, че данните на пациентите са защитени и не могат да бъдат достъпени от неоторизирани лица. Този аспект изисква внедряване на сигурни системи за криптиране и защита на данните, които да осигурят поверителността и цялостността на медицинската информация.

Други проблеми са свързани с липсата на общо законодателство и несъответствие на регулациите в различните държави, както и нуждата от модели за финансиране и реимбурсиране на телемедицинските услуги.

Не на последно място предизвикателство пред успешното внедряване на телемедицината е недоверието от страна на пациенти и лекари, за чието преодоляване се изисква качествено образование, промотиране на добрите практики и осигуряване на достъп и сигурност.

Прогнозиране на постиженията на това развитие и иновациите в телемедицината след 2023 г. може да бъде трудна задача, но вече ясно се очертават следните ключови тенденции и направления:

• По-голямо усъвършенстване на технологията и удобството: Телемедицинските платформи ще станат още по-лесни за използване. Това може да включва по-добра интеграция с носими устройства, по-добър и интуитивен дизайн на интерфейса и подобрена адаптация към нуждите на потребителите.
•  В бъдеще със сигурност ще се задълбочи и ползването на виртуална реалност (VR) и разширена реалност (AR). Към днешна дата това вече се прилага чрез използването на специални устройства, които позволяват на пациентите да се включат във виртуални среди и да получават лечение или терапия. Например пациентите с фобии или посттравматично стресово разстройство могат да бъдат подложени на виртуална терапия, която им помага да се справят със страхове или ментални проблеми. Също така вече има опити за VR симулация на хирургични процедури и обучение на студенти и млади лекари. Можем само да предполагаме как тези технологии ще се развият и ползват в следващите години.

• 5G технологиите ще гарантират бърз и стабилен интернет и достъпност – ще бъде възможно да се предоставят по-сложни и интерактивни здравни услуги на разстояние. Например операции на дистанция, които изискват висока прецизност и бърза комуникация между хирурзите, ще станат ежедневие.
• Интегриране на изкуствен интелект и машинно обучение: AI и машинното обучение ще играят все по-голяма роля в подпомагане на диагнозите, прогнозиране на развитие на заболяване и предотвратяване на усложнения, както и персонализиране на терапията. AI вече се ползва за анализ на рентгенови снимки и други медицински изображения, анализ на геномни данни, диагностика на заболявания, предупреждение за обостряния при хронични заболявания и виртуални здравни консултации чрез чатботове.

• Развитие на дистанционното мониториране: По-малки и по-интелигентни медицински устройства и сензори ще позволят на пациентите да бъдат наблюдавани в реално време.
• Очаква се да видим повече хибридни модели на здравни грижи, които комбинират виртуални и лични консултации.
• Повишено внимание към сигурността и защитата на данните: Очаква се да се наложат по-строги стандарти и регулации за сигурността на данните и защитата на личната неприкосновеност, както и нови модели за сигурност.
• Телемедицината ще се използва все повече за обучение и професионално развитие на медицински специалисти.

За да реализираме този потенциал, е нужно сътрудничеството между научната общност, здравните институции и бизнеса. Целта ни трябва да бъде създаването на интегрирана, устойчива и високоефективна система, която отговаря на актуалните нужди, но и предвижда бъдещите тенденции и предизвикателства в здравеопазването. Пред нас стои задачата да съберем „сърцата и умовете“ на правителства, здравни институции, иноватори, учени и всички ние – обикновените хора – в една обща мисия. Мисия да изградим здравна система, която не просто лекува болести, но и вдъхновява, обединява и трансформира живота ни в по-добра, по-светла версия на себе си.