Господин Димов, до каква степен сегашната образователна система може да стимулира разгръщането на творческия потенциал на децата? Вие работите от много години във Финландия. Кой от използваните подходи в това отношение дава резултат?

Това може да стане, ако децата не се третират като маса, над която да се упражнява контрол. Искаш резултат, искаш отговор, оценяваш и преминаваш към следващия ученик.

Това е огромната разлика между учителя във Финландия и този в България – в отношението към децата. Във Финландия до 6. клас не се пишат оценки, домашните се правят в училище, не се дават за вкъщи. Обстановката е приятна и предразполага към разговори. Така децата обикват обучението.

Не трябва да пренебрегваме и факта, че изискванията към българските учители са много големи. За да изградиш добро образование, трябва да стъпиш на плодородна почва. Тази почва е социалният живот.

Например във Финландия този социален живот е дебел чернозем и като засадиш дървото на образованието, то расте. Има помощ за учителите, има социална среда, в която младият човек живее извън училище. Защо финландците за осма поредна година са най-щастливата нация в света според доклада на Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН? Заради средата, в която живеят.

Образователната система е така устроена да не притиска ученика, да няма назидателно отношение – „Ти защо не си учил днес“.

Необходима е среда, в която има медийна свобода, има ориентир в масовата дезинформация, има върховенство на закона. Тази среда помага на учителят да изгради здрави образователни основи.

Каква промяна е необходима, за да може училищното образование да спомогне за изграждането на едни свободни творчески личности?

Не може да изискваме от българските учители да правят чудеса в атмосферата, в която се намират сега. Учениците в България все още нямат свободата да питат, да са любопитни извън рамките на учебния материал.

Например във Финландия 10-годишно дете може да отправи въпрос към президента на Финландия Александър Стуб – защо не съберете например в момента американския, украинския и руския президент? То е учило, че Хелзинки е място, на което много често са водени мирни преговори. И президентът отговаря: „Обстановката е много сложна и ние в момента не можем да бъдем водеща страна в този диалог“.

Имаме много умни деца в България. Ние сме талантлива нация. Помагам на млади деца в Пловдив. 18 от тях са били на концерти във Финландия, но за съжаление, средата не благоприятства тяхното развитие.

В каква възраст според вас трябва да се предоставят различни възможности пред детето? Понякога, ако е прекалено рано, детето може да се демотивира, а ако е прекалено късно, дори и детето да е много талантливо, може да си остане в капана на посредствеността.

Всякаква възраст. Между другото, във Финландия държавата предоставя стипендия на 3000 семейства всяка година за извънкласни дейности и занимания на талантливи деца.

Много е важно да се определят интересите на учениците. Още от 7. клас имат група по интереси, в които веднъж в месеца идва експерт от сферата, не учител, който запознава децата с опита си и с практиката.

Трябва да съществува мост между учителя и ученика. И разбира се, държавата да инвестира в децата. За разгръщане на творческия потенциал на децата има три основни фактора – семейството, учителите и средата. Ако около дома и училището е джунгла, няма значение колко усилия се полагат вътре в тях.

Как влияе средата на самочувствието и самооценката на децата?

Като говорим за среда, не трябва да изключваме тази, която е в електронните устройства на децата. Социалните мрежи определено оказват негативно влияние, особено в ерата на дезинформацията, в която живеем. Финландия дели най-дългата граница с Русия и сме под постоянния обстрел на хибридната им атака.

Във Финландия има много активна интернет полиция, която анализира информацията в интернет и налага контрол, с който всички са наясно.

Кои са подходите във финландската образователна система, които България може да възприеме?

Взаимната връзка е много важна. Преподаването не е еднопосочна улица. Ученикът също може да научи на много неща учителя. Стимулирането на творчеството е друг важен елемент. Да не налагаш ограничения, да поощряваш излизането извън рамките. Звучи естествено, но много малко се прилага на практика. Така се раждат лидерите, които заразяват със своя пример.

Учителят тук не е на пиедестал – той също може да греши, не е на подиум, а е на една плоскост с учениците, – това дава повече пространство за свободно мислене.

Пламен Димов е музикант и музикален педагог. През 1981 г. излиза с група „Монтана бенд“ в Норвегия, Швейцария, Германия и с трио „Слиби“ и във Финландия. През 1986 г. се установява в Китее, Финландия. Работи с много млади хора, за което получава и признание от Министерството на образованието за учител, стоящ най-близо до младите през 2004 г. Събрал е и е обучил около 80 групи в различни музикални стилове (рок, джаз, метал, хип-хоп). Сред тях е и една от най-известните финландски групи – „Найтуиш“.