Независимо от ценовата буря на пазара на енергоносители химическата индустрия, чийто основен ресурс за производство е най-вече природният газ, успява да постигне добри резултати и през 2022 г. Не е случайно, че едно от най-добре стратегически управляваните предприятия в страната изобщо е начело в Топ 10 на този сектор. За сведение пpeз пocлeднитe 5 гoдини пoтpeблeниeтo нa гaз нa кoмпaниятa e нaмaлялo c 98%.

Белгийската „Агрополихим“ АД е водещ производител на азотни торове в Югоизточна Европа и лидер в производството на фосфорни торове на Балканския полуостров, който през 2022 г. успява да повиши приходите си от основна дейност с 81,2% до 1,255 млрд. лв. Това е и най-големият растеж в рамките на десетката. Нетната му печалба се повишава с 61,6% до 228,2 млн. лв. Това е и най-големият работодател в класацията, който увеличава персонала си всяка година. Общо компаниите от Топ 10 растат с над 40%, успявайки да преминат границата от 4 млрд. лв. приходи – 4,129 млрд. лв.

Единствено софийският търговец на суровини „Балкан Полимерс“ ЕООД прави изключение със спад от почти 1/3 до 163,5 млн. лв. Подгласник на лидера е неговият основен дистрибутор на продуктите му „Афер България“ ЕООД с 818,6 млн. лв. приходи през 2022 г. (растеж с 42,8%). Независимо че половината от селектираните компании отчитат намаляване на нетните си печалби, като цяло секторът има по-добро финансово представяне – годишен растеж от 10,6% до малко над 355 млн. лв. Челната тройка се допълва от другия гигант в девненския промишлен клъстър „Солвей соди“ АД (приходи от 565 млн. лв. и свиване наполовина на нетната печалба). За втора поредна година най-голям годишен растеж на нетната печалба показва „Евро Ферт“ АД (99,7%).

От класацията отпадат единственият български производител на препарати за растителна защита „Агрия“ АД, „Инакем Солюшънс“ ООД и „Ел и Ем Трейдинг“. На тяхно място влизат „Агрополихим“ АД, водещият глобален дистрибутор на широка гама химически суровини и функционални добавки „Брентаг България“ ЕООД и добричкият търговец на торове „Агроферт“ ООД.

Индустриалната декарбонизация има нужда от подкрепа на държавно ниво  

Лидер на една от компаниите от Топ 10 в този сектор споделя своите прогнози за развитието му и икономическата среда, като отговаря на въпроса: „Какви са очакванията Ви за представянето на отрасъла през 2024 г.?“

Спирос Номикос, изпълнителен директор на „Солвей Соди“ АД и генерален мениджър на групата „Солвей“ за България

Отправяме поглед към 2024 г. с очакване да е по-трудна за сектора, в който оперира „Солвей Соди“, заради високата инфлация, по-ниското потребителско доверие, енергийната криза, повишеното геополитическо напрежение и войните в Украйна и в Газа.

Изменението на климата също ще оказва все по-силно въздействие върху общата среда за живот и правенето на бизнес. Европа е пионер в борбата, целяща да намали влиянието на CO2 емисиите върху планетата. В група „Солвей“ имаме ясно определени цели, с които да я подпомогнем. От друга страна обаче, трябва да останем конкурентоспособни. Въглеродните квоти са основен проблем за индустрията, а цената им надхвърля 100 EUR/t. Изнасяйки 90 – 95% от продукцията си – голяма част извън Европа, се състезаваме с конкуренти, които нямат този проблем.

Силните партньорства с правителството, местните общности и потребителите винаги са били и ще продължат да бъдат движещи сили за постигането на достъпен и конкурентен преход към устойчивото производство, включително и в нашия сегмент – производството на калцинирана сода.

Намаляването на въглеродните емисии на енергоемките производства трябва да стане приоритет за България, както е в други страни от ЕС. Много промишлени предприятия в момента са притиснати до стената, тъй като в България няма механизъм за подкрепа на национално ниво, какъвто има в Полша, Чехия и дори в Румъния. Например Планът за възстановяване и устойчивост беше създаден, за да подкрепи прехода на страната към зелена икономика и да насърчи намаляването на въглеродните емисии в енергийния сектор. Но големите компании с проекти за енергийна трансформация, които не са свързани с производството на електроенергия от възобновяеми източници и/или нейното съхранение, не са включени и не могат да кандидатстват за финансиране. За момента в България не са планирани финансови средства и други стимули за подкрепа на индустриалната декарбонизация, особено за предприятия, които използват топлинна енергия за производствени цели. Вярваме, че следващата година ще успеем да стартираме дебат за нуждите на промишлените компании за намаляване на въглеродните емисии, още повече че получихме и силен сигнал от Европа в тази посока с приемането на Net Zero Act.

Отделно от това и занапред производства като „Солвей Соди“ ще продължат да се сблъскват с проблеми с доставките, с високите цени на суровините. Нашият завод например има нужда от значителни количества първична енергия, която не може да бъде осигурена от ВЕИ (солари, вятър или геотермална енергия) или от водород, който не е индустриализиран за такава употреба на този етап. Поради тази причина планираме да използваме основно биомаса, като тук основният проблем са цените и наличието на суровината. Трябва да сме иновативни и да ускорим плановете си за използване на алтернативни енергоизточници, затова обръщаме поглед и към малките модулни ядрени реактори.