През последните години в световен мащаб все по-убедително се утвърждава разбирането, че образованието има нужда от дълбока трансформация – от система, ориентирана към усвояване и възпроизвеждане на знание, към такава, която изгражда способността на младите хора да се справят с несигурност, комплексност и непрекъсната промяна. Тази необходимост e отговор на фундаментални социални, технологични и икономически трансформации, които преобръщат из основи моделите на труд, учене и участие в обществото. Образователните модели, формирани за нуждите на индустриалната епоха, вече не съответстват на реалността на XXI век. Една от популярните прогнози сочи, че 65% от децата, които днес започват училище, ще упражняват професии, които все още не съществуват. Според изчисления на Световната банка почти половината от настоящите работни места са изложени на риск от автоматизация през следващите две десетилетия. Последният Доклад за бъдещето на работните места (2025) на Световния икономически форум също прогнозира драматични промени. До 2030 г. приблизително 22% от съществуващите работни места ще се променят в резултат от технологичен напредък, зелена трансформация, демографски и икономически сътресе�...