Мнозина твърдят, че най-големият напредък, до който е достигнало обществото днес, е и неговият най-голям бич – бързият достъп до огромни количества информация. Днешният човек е информационно атакуван почти непрестанно. Посланията към него валят, комфортно облечени и разкрасени в прецизно подбрани думи. Често пресяването на истинността им се оказва твърде времеемко и субективно занимание. В голямата главоблъсканица обаче има едно изкуство, което в последните години набира скорост и в България, умее да въздейства и да въвлича в каузите си, без да владее тънкостите на лъжата – танцът.

Да рискуваш смело

Един от пионерите и визионерите в танцовото изкуство у нас е Атанас Маев, който решава, че младостта му дава предимството да рискува смело. Така на 26 години Маев и Живко Желязков основават компания за танцово изкуство, която обаче започва да се развива далеч от България – в Южна Испания. По това време дуото се заема със задачата по изграждането на частен театър в страната с вътрешна и външна сцена, с трупа и репертоар. Заниманието им се оказва успешно и до 2008 г. двамата партньори ръководят театъра. През 2008 г. се връщат в България и, разчитайки на опита, който вече имат, основават Derida Dance Center през 2010 г. „По онова време начинанието ни изглеждаше доста смело, имаше много песимисти, защото годините бяха трудни, а финансирането за култура и изкуство на практика липсваше“, спомня си Маев.

Първоначално Derida намира своя дом в бизнес център, средище на множество компании, в една от които работи и Атанас. И както понякога се оказва, на пръв поглед най-простите идеи, са най-гениалните. За Маев и Желязков е лесно да пренасочат хората от офисите към танцовия център – просто след края на работния ден в 18 часа, те трябва да влязат в съседната врата. „Опитах се да покажа на колегите си, говорейки за well being, че голяма част от времето си заемаме формата на бюрата и столовете, на които седим. Еволюцията на човешкото тяло обаче е свързана с физическото движение и поставяме тялото си в огромен стрес като го обездвижваме“, разказва Маев. За да запалят и поддържат интереса на работещите в бизнес центъра, Атанас и Живко подготвят огромно разнообразие от курсове – около 18 вида, сред които всеки да може да намери подходящия. Така те успяват да издържат компанията си и всичките ѝ структури, като през деня, когато залите са свободни, развиват проекти, свързани със съвременния танц.

„Искахме лавинообразна промяна“

Тази формула се оказва успешна в продължение на десет години, след което Атанас и Живко решават, че вече са произвели прекалено много. „С Живко се опитвахме да се борим с проблеми, които държавата трябваше да е решила. В началото ние внасяхме танцьори, за да правим нашите танцови продукции. Това беше много скъпо, а нямаше достатъчно публично финансиране. Така си казахме, че трябва да имаме малко по-дългосрочна визия – да заложим на програми, които да помогнат на хора с необходимите качества да се срещнат със съвременния танц, да ги привлечем и да им съдействаме да стъпят на професионалната сцена, да ги въвлечем в нашите проекти“, посочва Маев.

Така тандемът достига до фондация „Америка за България“ и става един от първите ѝ бенефициенти. „Не познавахме абсолютно никого, отидохме, почукахме на вратата, разказахме нашата история. Искахме да направим промяна, която да завърти колелото, да е лавинообразна, да мислим по-устойчиво, а не само проектно. Осем години по-късно имахме нужда от сцена, защото освен нашата компания, наши танцьори също развиваха техни проекти, доста други колеги също имаха интерес“, отбелязва Маев.

И добавя:

„Сцена Derida се появи като нужда и необходимост съвременната танцова общност да среща публиките – залата ни беше окъсяла, студиата, в които правехме представления – също“.

Така след дълго търсене и разочарования Атанас и Живко откриват подходящото място, в което да се развиват и дават началото на Сцена Дерида. Няколко години по-късно по време на среща между представители на държавите членки на Европейския съюз в Брюксел Маев и Желязков разбират, че моделът им е привлякъл вниманието в сърцето на Европа. За това роля изиграва резидентската им програма, чиято идея е да даде инфраструктурни и мениджърски условия на танцови артисти от различни страни. Те идват в Derida и прекарват там по 20 дни, като в това време подготвят своите представления, а на по-късен етап получават съдействие за реализирането им пред публика. „По време на тези 20 дни инициираме работни ателиета, срещаме артистите, които са дошли, с нашите български професионалисти. Това е много стратегически инструмент. Той позволява да създадем посланици на добра воля, които градят нашия международен имидж. Пространството ни е мултифункционално и дава много възможности“, посочва Маев. В рамките 2013 г. Derida прави 16 чуждестранни резиденции, а основателите ѝ научават, че резиденцията ѝ е сред един от моделите за добра практика в Наръчника за артистични резиденции към ЕС(2011-2014), които по това време са пет. Добрата новина отваря много врати за Derida в Европа и по света, а по-късно е фактор и за подкрепата от Столична община, която приема резидентската програма и я подкрепя като част от календара на културните събития.

Изкуство отвъд политиката

Със силна обучителна и резидентска програма, дуото решава, че е време да действа мрежово. Така Derida става българският представител на Aerowaves - Dance Across Europe – най-голямата европейска платформа промотираща танцовите изпълнители. “Малко по-рано, през 2011 г., Джон Ашфорд, създател на мрежата и един от големите визионери на съвременния танц, ни срещна в Любляна. Тогава той ни каза, че за него България е като черно петно на картата на Европа – нищо не се знае за съвременния танц, нищо не се случва. Почувствахме се като хора, които трябва да поемат отговорност“, посочва Маев. С импулсивно вдигната ръка от Атанас по време на среща на членовете на организацията през 2018 г. София става домакин на един от ежегодните и най-важни в Европа фестивали Aerowaves. „Дойдоха 350 мениждъри в танца от цял свят, за да видят селекцията на първите 20 представления, направена от европейската платформа”, разказва Маев.

Амбициите на Derida за международно сътрудничество не се изчерпват дотук.  „Случи се случайно – преди две години в Дюселдорф с колега от Словения видяхме, че балканският танц не е представен на най-голямото изложение за танци в света. Дадохме си сметка, че вместо да представяме собствените си държави, по-лесно ще е да се организираме, да направим платформа и да представяме балканските артисти. Тази платформа ще ни позволи да сме по-консолидирани и по някакъв начин изкуството да обединява вместо да имаме хиляда политически причини, поради които държавите да са постоянно разединени. В момента, например, Сърбия и Косово са в една и съща мрежа“, обяснява Маев. Организацията вече има спечелено финансиране от Европейската комисия, а следващата година нейните членове ще могат да представят десетте най-добри балкански представления между 10 и 13 май в Любляна, Риека и Загреб. През 2026 г. това ще се случи отново в Нови Сад. „Това е начинът, по който успяваме да създадем представителност на балканските артисти“, посочва Маев.

Освен това от 2020 г. Derida е член и на European Dance Development Network – другата голяма мрежа в света на танцовото изкуство, а от 2022 г. той е и част от борда на директорите. По думите на Маев присъединяването е от голямо значение, тъй като дава възможност на региона да изиграе своята роля.

„Трябва да разберем, че има смисъл Балканите трябва да се консолидираме и да си помагаме“.

Derida подкрепя артисти и чрез предоставянето им на локална платформа в София. "В момента имаме отворена покана, в която пет организации могат да получат сцена - много скъпа и често непосилна. Впоследствие те получават и хонорар за своето участие, и техническа подкрепа. Ние ги промотираме както в тези мрежи, така и в балканската мрежа, която имаме от тази година“, разказва Маев.

Да си възпиташ публика

Привличането на интереса на публиката и разпалването на страстта ѝ към танцовото изкуство също е процес, в който Маев и Желязков влагат своите усилия. Според Атанас водеща роля и в него има сътрудничеството, намирането на правилните съмишленици и добрата съвместна работа с тях. Един от добрите примери, който Маев дава, е на „Топлоцентрала“ –  пространство, в което целият свободен сектор може да се изявява. „Ние всички заедно се опитваме да развиваме организационни политики и да имаме обща визия за съвременния танц, за развитие на публиките, за развитие на нови възможности за организациите. Докато с “Асоциация за свободен театър” направихме меморандум за сътрудничество. Създадохме и споделена платформа 3XPER1ENCE, в която участва АCТ фестивал, както и нашият международен фестивал Aerowaves in Sofia – той се случва всяка година –  каним артисти, като тук пренебрегваме големите звезди за сметка на изгряващите. Искаме да дадем възможност на нови имена да са в България, преди да са станали известни“, посочва Маев. България има успешни партньорства и извън Европа. Сред тях е това с платформата Global Practice Sharing за обмяна на опит и идеи между Америка и страните от Централна и Източна Европа. Има и многократни посещения на танцьори от Азия по резидентската програма на Derida.

Пътят напред за Derida изглежда шарен. „Смятаме, че нашата зала е най-скъпата зала, когато е празна. Имаме философия, че трябва постоянно да генерираме дейност, която да е свързана с нашите ценности, визия и мисията, кояито имаме. Направихме дизайна на Сцена Дерида, така че то да има различни функции, така че освен за изпълнителски изкуства, да става място за бизнес, за прожектиране на филми – може да бъде дори бар“, отбелязва Маев.