Какво означава устойчиво образование във всичките му аспекти?

По своята същност образованието е консервативна система и трябва да се разглежда в дългосрочен план. Когато говорим за деца и за ценности, хората, които работят в образованието, трябва да мислят години напред. Именно тук устойчивостта е ключова. На първо място е емоционалната устойчивост. Говорим за емоционалното състояние на всички участници в образователния процес: ученици, родители и учители. Прегарянето е изключително често срещан проблем както при педагогическите екипи, така и при децата, а оттам и при родителите. Когато липсва емоционално прегаряне, имаме здрава основа за развитие. Социалната устойчивост е друг много важен аспект. Тя е свързана с доброто взаимодействие и доверието между трите основни стълба на образователната система – дете, родител и учител.

Когато изграждаме стратегии с дългосрочна визия и с фокус върху устойчивостта, резултатите не се виждат само в краткосрочен план, а имат много по-широк и дълбок ефект. И разбира се – учебната устойчивост. За нея говорим, когато ученикът не просто наизустява факти, които не остават в дългосрочната му памет, а когато знанията и уменията се превръщат в трайна основа, която може да бъде прилагана на практика. Това се случва най-успешно, когато ученикът вижда смисъла в ученето и разбира защо дадена материя е ценна, както и когато открива връзките между отделните предмети и реалния живот. 

Може ли образованието да гарантира „безспорен успех“ в днешния свят на постоянна несигурност?

Образованието не трябва да дава гаранции. То е социална дейност и ролята му е да създава подкрепяща среда, в която децата – независимо от възрастта – да могат да отключат максимално своя потенциал. В този смисъл не можем да говорим за гаранции, а за условия.

Днес навлизаме в Индустрия 5.0. Темповете на развитие са изключително интензивни. Когато стартирахме гимназията и приехме нейната образователна философия, си зададохме въпроса: какво трябва да дадем на учениците, за да бъдат подготвени след пет години? Отговорът е труден. А какво остава, ако говорим за началния етап на образованието и за още по-дълъг хоризонт? Все пак има няколко сигурни критерия. Ако образователните институции ги вземат предвид, те могат да дадат стабилна основа учениците да бъдат подготвени и адаптивни. Може би най-важното умение днес е адаптивността – способността да се ориентираш и да се развиваш в бързо променяща се среда. Ако едно дете притежава това умение, независимо накъде се развива светът, то ще бъде значително по-успешно.

Къде според вас са най-сериозните проблеми в класическото образование – в съдържанието, в начина на преподаване или в измерването на резултатите?

Както вече казах, образованието е консервативна система и именно това е причината реформите и иновациите да се случват по-бавно и по-ограничено. Въпреки това, ако разгледаме различните аспекти, ще видим, че има огромен потенциал за промяна. Не бих казала, че съдържанието – особено днес, с навлизането на изкуствения интелект – е най-голямото предизвикателство. Напротив. Все по-малко трябва да се концентрираме върху самото съдържание и все повече върху връзката с ученика, върху взаимодействието и взаимоотношенията между всички участници в образователния процес. Ролята на учителя също се променя.

Учителят вече не е основният носител на знание, защото ученикът има достъп до информацията буквално на един клик разстояние – с много по-висока скорост и интерактивност. Това, което остава ключово, е как учителят взаимодейства с ученика, как го подкрепя и мотивира да развива силните си страни, без слабостите му да се превръщат в спирачка за развитието му. Затова е изключително важно да освободим учителя от излишната бюрокрация и от механичното създаване на съдържание – неща, които вече могат да се случват по други начини. Така той ще има време и ресурси да изгради автентична връзка с ученика. Именно това според мен е същината на доброто училище на бъдещето.

Означава ли това, че учителят на бъдещето трябва да бъде по-малко преподавател и повече психолог?

В момента учителят изпълнява много различни функции и влиза в различни роли в различни ситуации. Това, което със сигурност се променя, е ролята му като основен „даващ знания“ – тя вече не е толкова необходима. По-важното е учителят да създава различни форми на преподаване и взаимодействие. Не просто да подава знанието, а да създава интеракция, така че това знание да бъде устойчиво. Един от сериозните проблеми при съвременните ученици е, че информацията често е статична и фрагментирана – по отделни предмети, без връзка между тях, докато човешкият мозък мисли комплексно. Ученикът има нужда от отговор на въпроса: „Защо това знание ми е нужно?“. Този отговор идва чрез смисъла – чрез свързаността между различните предмети и чрез показване на приложимостта на знанието в реалния живот.

Когато учителят успее да даде този контекст, мотивацията в класа и при отделния ученик се повишава значително. Друг ключов момент е персонализираното образование. Когато един учител говори едновременно на 20 – 28 деца, неизбежно губим индивидуалния подход. А днес благодарение на дигитализацията можем много по-лесно да създаваме индивидуални образователни пътеки. Всяко дете учи с различно темпо и възприема информацията по различен начин. Ролята на учителя е да наблюдава това развитие, да стимулира силните страни и да подкрепя индивидуалния път на всяко дете.

Вие и майка ви поставяте любовта в основата на образователния процес – нещо, което рядко се среща в официалния език на образованието. Как „безусловната любов“ се превежда на професионален, педагогически език?

В образователна група „Светлина“ безусловната любов е една от основните ни ценности. Вярвам изключително силно в нея и тя е дълбоко припозната от екипите, с които работим – както в работата с децата, така и във взаимодействието със семействата. На професионален език любовта означава приемане. Приемане на детето такова, каквото е – с неговите силни и слаби страни. В образователната система децата често биват категоризирани и оценявани, а идентичността им постепенно се изгражда около оценки и резултати. Това няма нищо общо с безусловната любов. Безусловната любов в образованието означава да признаем, че всяко човешко същество има различни темпове на развитие. Напълно нормално е в една област детето да напредва по-бързо, а в друга – по-бавно. Холистичният подход означава именно това – да гледаме детето в неговата цялост: академично, емоционално, социално и физически. Когато педагогът първо приема детето, тогава може да изгради истинска връзка с него и да му осигури адекватна подкрепа. Истината е, че онези учители, които остават дълго в образованието и не прегарят, са именно хората, които живеят с тази ценност. Това са учителите с мисия – будителите, които искат да създават стойност, а не просто да предават учебния материал.

Къде е границата между любовта и емоционалната подкрепа, от една страна, и педагогическата взискателност – от друга?

На повърхността тези две неща изглеждат в конфликт, но всъщност са дълбоко взаимно свързани. Безусловната любов винаги съществува в рамките на ясни граници. Независимо дали говорим за предучилищна, начална или гимназиална възраст, всяко дете има нужда от граници. Изискванията – както от страна на учителя, така и от страна на родителя – дават сигурност. Те не объркват детето, а му създават рамка, в която то може спокойно да проявява свободата си. Когато в тази рамка отношенията се изграждат през любов и уважение, децата се чувстват едновременно подкрепени и защитени. Това е здравословната среда за развитие. 

Магдалена Димитрова e образователен предприемач с дългогодишен опит и визионер в създаването на иновативни образователни модели. Тя е изпълнителен директор на образователна група „Светлина“, която обединява пет детски градини, иновативно училище и гимназия. През годините Магдалена е създала редица значими проекти в подкрепа на децата, родителите и учителите, сред които Pedagogika.bg – награждаван български блог за качествено образователно съдържание; TeenPower – събитие за вдъхновение и развитие на тийнейджъри; Parents Hub – конференция в подкрепа на родителството и съвременното образование; издателство „Светлина“ – линия от образователни ресурси и книги за родители, деца и учители.