Историята на космическите полети всъщност е история на ползите от конкуренцията. Тя на практика започва в началото на Студената война, обвързвайки някои от най-значимите постижения на човечеството в тази област с надпреварата между двете свръхсили САЩ и СССР. След краха на комунизма, лишена от своя глобален конкурент на това поле, Америка всъщност парадоксално започва да изостава, достигайки момент, в който дори не може сама да изпрати астронавти на Международната космическа станция. За да стигнем до новия етап на бурно развитие на сектора, в който двигател отново е конкуренцията – този път между множество частни предприемачи, но също и нови държавни играчи – от Япония до Обединените арабски емирства. А с редица иновации при ракетите за многократна употреба и при сателитите

Космосът става достъпен практически за всеки

Свидетели сме на истинска демократизация на космическите изследвания и 2026 г. може да се окаже ключова за сектора в много отношения. През нея се очакват едновременно големи пилотирани полети, нови роботизирани кацания и все повече частни инициативи, които ще тласкат напред както развитието на космическата инфраструктура, така и появата на нови пазарни модели.

Мисията Artemis II на NASA

е може би най-значимата предстояща държавна космическа инициатива. Очаква се в нейните рамки да бъде осъществен първият пилотиран полет в близост до Луната от края на програмата Apollo през далечната 1972 г. Проектът ще тества и възможностите на новия кораб Orion на Американската космическа агенция да носи екипаж на борда си. Целта е да бъдат изпробвани възможностите му, подготвяйки почвата за следващата мисия от програмата Artemis – завръщането на човек на повърхността на земния спътник.

Още едно око в небето

По-късно през следващата година предстои да бъде изведен в орбита и най-новият космически телескоп на NASA – Nancy Grace Roman, който ще добави нови възможности за наблюдение на Вселената в инфрачервения спектър. Очаква се той да бъде разположен в точката на Лагранж L2 – фиксирана локация отвъд орбитата на Земята, която ще му позволи да обикаля Слънцето заедно с нашата планета. Със своето 2,4-метрово основно огледало телескопът ще се превърне в новото оръжие на човечеството в опитите му да разгадае Космоса и в частност да намери отговори на ключови въпроси – от естеството на тъмната енергия и първите черни дупки до екзопланетите и възможностите да открием живот някъде там.

Щурм на Луната

Освен прелитането на кораба Orion покрай естествения земен спътник през следващите дванадесет месеца се очаква истинска инвазия на роботизирани апарати, които ще кацнат на неговата повърхност. Сред тях са IM-3 на Intuitive Machines, който се развива в партньорство с NASA и ще достигне Луната през първата половина на годината, както и Griffin Mission One, който би трябвало да бъде изстрелян от Земята през юли.

Частните компании играят все по-важна роля за развитието на сектора, като сред тях SpaceX на Илън Мъск все по-ясно се очертава като лидер със своите ракети за многократна употреба и съзвездието си от спътници Starlink. Други играчи като новозеландската Rocket Lab и Blue Origin на Джеф Безос обаче също ускоряват собствените си програми за повторно използване. Neutron на Rocket Lab вероятно ще дебютира през следващата година, а New Glenn на Blue Origin вече лети и търпи подобрения. Китайски компании като LandSpace, OneSpace и Galactic Energy също имат апетит към сектора и се очаква скоро да се превърнат в сериозен конкурент.

Множеството нови частни играчи и понижаването на цените за достигане до околоземна орбита водят до истинска

демократизация на космическите изследвания,

която тепърва ще прави тази последна граница на науката все по-достъпна. Между орбитата на Земята, Луната, а в перспектива – Марс, и астероидния пояс се заражда истинска нова икономика със своите платформи, сателитни фабрики и логистични системи, които вече се тестват в реални мисии и обещават да направят Космоса следващото индустриално пространство. Същевременно иновациите в сферата на изкуствените спътници, позволяващи появата на все по-малки апарати (т.нар. „наносателити“), дава възможност на почти всяка организация да се сдобие с оборудване, което да бъде изведено в Космоса. Един сектор, който в продължение на десетилетия беше запазена територия за национални космически агенции и големи конгломерати, днес вече е достъпен за редови ентусиасти.

Къде сме ние?

Вероятно когато става въпрос за бъдещето на космическите изследвания, България не е първата държава, която идва на ума на повечето читатели. Истината обаче е, че страната ни всъщност се позиционира много добре и може да се окаже по-подготвена за новата извънземна икономика, отколкото сме очаквали.

Само преди два месеца в София беше създаден Българският космически клъстер (BSC), който обединява представители на индустрията, научните и образователните среди и си е поставил за цел да популяризира Космоса като възможност за работа и бизнес, както и да развива зараждащата се екосистема в страната. Той вече се позиционира като своеобразна платформа за обмен на знания, опит и нови възможности за сътрудничество на национално и международно ниво. Още със самото му учредяване беше организирана и първата работилница за писане на проектни предложения в космическата област.

Както разказа на представянето на клъстера Любомир Бабуров, председател на Управителния съвет, организацията тепърва ще си сътрудничи с университетите и академичните среди, за да постави началото на пълноценно образование в космическата сфера. Всяка българска компания, която желае да стане член на клъстера или да партнира по някакъв начин с него, може да се свърже с неговите представители на уебсайта му. Бабуров посъветва младежите, които искат да се развиват в тази сфера, да се насочат към съществуващите компании в този сегмент и да вземат максимума като ноу-хау от тях.

Добри новини от EnduroSat

Също през октомври българската „звезда“ в космическия сектор обяви нов рунд по набиране на рисков капитал в размер на 104 млн. долара, в който взеха участие знакови инвеститори като Google Ventures, Riot Ventures, Lux Capital и други. Средствата ще бъдат използвани за повишаване на производствения капацитет на дружеството. Компанията, създадена от визионера Райчо Райчев, вече е световно явление в сектора и според мнозина скоро ще бъде най-новият български еднорог. Постижение, чието достигане е значително улеснено след скорошната инвестиция.

Самият Райчев може без преувеличения да бъде наречен основател на българския космически сектор. Още преди да изгради EnduroSat, той създаде образователната програма „Космически предизвикателства“, която години наред подготвяше български специалисти за работа в космическата индустрия. В нейните рамки лекции в София са водили редица мениджъри на NASA, на Европейската космическа агенция, както и учени от знакови университети в Европа и САЩ. Дело на Райчев е и първата по рода си онлайн образователна платформа Spaceport, която позволява на всеки желаещ да се обучава безплатно в тази перспективна сфера.

EnduroSat далеч не е първата българска компания, работеща в областта, но засега е единственият по-ярък пример, а и изграждането на екосистема все още е далечна цел. Междувременно един по-различен стартъп обяви своите планове да завладее Космоса, но с друг тип продукти. Той се нарича „Антарта“ и сред основателките му е писателката и дългогодишна журналистка Людмила Филипова. Фирмата ще се занимава със създаването на космическа храна – сфера, в която България има своите традиции от времето на комунизма.

Как изглежда бъдещето?

Ако се опитаме да погледнем по-далеч от идващата 2026 г. и да прогнозираме развитието на сектора в дългосрочен план, ще открием още по-вълнуващи нови технологии.

Япония например вече тества възможностите за пренос на електроенергия от Космоса до земната повърхност по безжичен път (под формата на електромагнитен лъч). Ако тази технология се развие, през следващите години тя може да даде на човечеството нов източник на чиста и поне теоретично – неограничена енергия. Представете си космически електроцентрали, събиращи слънчева енергия със своите гигантски соларни панели и изпращащи я на Земята безжично.

Минодобивът на астероидите е друга перспективна сфера, към която вече няколко частни компании проявяват интерес. Изчисленията показват, че дори малки астероиди могат да съдържат платина, никел и редки елементи на стойност милиарди долари. Технологиите за роботизирани сондажи, автономна навигация и преработка на място се развиват все по-бързо. Някои предприемачи виждат в такава дейност възможност да се захранва експанзията на човечеството в Космоса – материалите няма да се връщат непременно на Земята, а могат да се използват за изграждане на космически станции и апарати направо на място.

Интересът към сектора както от частни компании, така и от национални играчи през последните години става все по-голям и не е случайно, че двама от тримата най-богати хора на планетата в момента – Мъск и Безос – вече имат свои дружества в тази област. Редица анализатори и медии очакват именно от космическия бранш да се появи и първият трилионер в човешката история. Предприемачеството вече се е доказало като необходимия двигател на тази нова технологична сфера. Остава да се надяваме, че стремежът към знание ще си остане една от водещите движещи сили в нея и няма да бъде обезличен от цифрите във финансовите отчети.