Някои по-млади читатели може да си мислят, че печатните медии са ретро. Една корица на реномираното Time Magazine миналия месец обаче развихри фантазията на милиони и разбуни духовете в научната общност, както никой ТикТок или Инстаграм инфлуенсър не го е правил в последните години. 

На фона на снимка на вълк с бяла козина се мъдри надпис: „Изчезнал (задраскано). Това е Ремус. Той е свиреп вълк. Първият от над 10 000 години. Застрашените видове могат да се променят завинаги“. Голямата история в броя е за биотехнологичната компания Colossal Biosciences, за която се твърди, че е съживила чрез генетични манипулации „свирепия вълк“  (dire wolf) – едър хищен представител на семейство Кучеви, населявал Северна Америка хилядолетия преди нашата цивилизация.

Корици с новини от такъв мащаб обикновено в някакъв момент увисват в рамка на стената на музея. Тази обаче едва ли ще стигне дотам, поне ако съдим по мнението на учени от водещи университети от цял свят. Но това не е задължително новина за подминаване.

Безпрецедентна криза в биоразнообразието

Много учени са на мнение, че в момента се намираме в Шестото масово измиране на видовете. То е известно още като Антропоценно измиране, тъй като, за разлика от природните фактори в предишните пет в дългата еволюция на живота на Земята, този път е предизвикано основно от човешката дейност.  Според  доклада „Живата планета 2024“ на WWF и Зоологическото дружество в Лондон (ZSL)наблюдаваните популации на бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни от около 5500 вида са намалели средно със 73% за периода от 1970 до 2020 г. Сладководните видове са пострадали най-много – със спад от 85%, но тези на сушата не изостават особено със спад от 69%. Четвърт от сладководните видове са застрашени. За сравнение естествената (фонова) скорост на изчезване на видове е около 1–2 на 10 000 вида за 100 години. Сегашната е 100 до 1000 пъти по-висока. Основните причини за изчезването на видовете включват унищожаването на местообитания (човекът вече обработва около 40% от световната суша), климатичните промени, замърсяването, инвазивните видове и свръхексплоатацията (напр. свръхулов и бракониерство).

На фона на тази тревожна статистика и с идеята за намиране на решения на проблема през 2021 г. възниква стартъпът Colossal Biosciences. Основана от технологичния предприемач Бен Лам и известния генетик Джордж Чърч, тя се представя като първата в света „компания за де-измиране“ (de-extinction). Организацията има за цел да създаде живи животни, които силно наподобяват изчезнали видове, чрез редактиране на генома на техни съществуващи родственици. Първоначално обявените цели бяха три: вид мамут, тасманийски тигър и додо.  С подход, наподобяващ повече бизнес начинание от Силициевата долина, отколкото научно звено, компанията бързо привлече 200 млн. долара инвестиции, а гръмките им твърдения за успехи в няколко направления им донесоха пазарна оценка от над 10 млрд. долара в началото на 2025 г.

Колосален експеримент

Но какво правят всъщност Colossal? Вместо да клонира мамут от древна ДНК – тъй като не съществуват запазени живи клетки от мамут, – компанията планира да модифицира генома на азиатски слон, като му въведе ключови характеристики за мамутите, за да създаде устойчив на студ хибрид, който, изглежда, и се държи като по-големия си и космат прародител – например с по-гъста козина, 10 см подкожна мазнина и по-малки уши.  По подобен начин учените от Colossal възнамеряват да създадат прокси на тасманийския тигър, като редактират ДНК на близък торбест роднина, както и да възстановят додо чрез вмъкване на негови гени в генома на никобарския гълъб. Всеки вид представлява уникално научно предизвикателство и компанията използва различни репродуктивни технологии – изкуствени утроби за бозайниците и манипулиране на първични зародишни клетки при птиците – за да износи тези бъдещи създания.

Ръководителите на биотехнологичния стартъп твърдят, че повторното въвеждане на тревопасни животни, подобни на мамутите, може да възстанови арктическите пасища, да ограничи разрастването на мъховата тундра и да забави топенето на пермафроста чрез утъпкване на растителността и разпръскване на тор  – като по този начин се подпомогне борбата с климатичните промени. Това е смела хипотеза – че възраждането на мамутите може да повиши устойчивостта на екосистемите спрямо климатичните промени и дори да допринесе за улавянето на въглерод. По същия начин тасманийският тигър, предполагат от компанията, може да балансира екоравновесието чрез повторното му въвеждане в екосистемата, от която е изчезнал.

Възкресен… или маскиран?

Несъмнено е, че Colossal са привлекли сериозни научни кадри и се заемат със сложни проблеми. Екипът от над 170 учени (плюс близо 100 съветници) включва експерти в областта на геномиката, ембриологията, биологията на стволовите клетки, а също така разполага и с консултативен етичен съвет. Компанията съобщава за конкретни постижения, публикувани в рецензирани научни издания – например разработването на iPS (индуцираните плурипотентни стволови) клетки от азиатски слон (важен инструмент за генно редактиране), както и създаването на т.нар. „вълниста мишка“ – лабораторна мишка, генномодифицирана със 7 варианта на гени от мамут, за да развие по-гъста и рошава козина. Този конкретен експеримент, представен през март 2025 г., демонстрира способността на компанията да извършва мултиплексно CRISPR-Cas9 редактиране – тоест да променя няколко гена едновременно, – което е необходима стъпка за превръщането на слон в нещо, наподобяващо мамут. Учените са редактирали гени, свързани с цвета и текстурата на козината, както и с изолационната мастна тъкан, за да възпроизведат мамутски характеристики при мишки.

Поддръжниците им приветстваха това като революционно постижение в науката за възраждане на изчезнали видове, доказващо, че ключови характеристики могат да бъдат възпроизведени в живи организми.

Сходството в част от външните белези обаче въобще не значи, че става въпрос за видове, които са пресъздадени наново. Биотехнологичната компания често е обвинявана в обявяване на постижения през масмедиите вместо в научни издания, без да са преминали независима оценка.

Това беше случаят и със свирепия вълк, който се появи някак изневиделица и стана световна сензация. Трите малки, които са част от експеримента обаче, не са античен Франкенщайн, а обикновени сиви вълчета, на които са направени 20 редакции в 14 гена чрез CRISPR-Cas9. Геномът на сивия вълк е дълъг 2 447 000 000 индивидуални бази. „Бихме ли сметнали шимпанзе, с което споделяме 98,8% от нашия геном, за човек след 20 редакции?“, питат колектив от учени специалисти от Италия, Испания и Австралия, които публикуват пояснение на случилото се в експеримента. „Реалността е, че това са три леко модифицирани сиви вълка“, добавят те. Свирепият вълк, между другото, е бил не само по-бял и рошав, ами и е бил около 2 пъти по-голям от днешните вълци и принадлежи към съвсем собствен род (изчезнали) бозайници.

Също така пред клонирането на древно ДНК все още стоят доста проблеми. Един известен учен сравни постигнатото досега, макар и да не е маловажно, като да се опитваме да стигнем до Марс, като съединяваме обикновени домакински стълби.

Екология или бизнес?

Всички тези съмнения не пречат сред инвеститорите в компанията да са фигури като актьора Крис Хемсуърт, Парис Хилтън, Дж. Р. Мартин и дори ЦРУ.  Макар че основната мисия на Colossal Biosciences е да възстановява изчезнали видове и да подпомага биологичното разнообразие, най-големият интерес за инвеститорите вероятно се крие в технологичния потенциал на компанията.

През следващите две години Colossal планира да създаде три нови дъщерни дружества, като едно от тях ще бъде посветено на технологията за изкуствена утроба – иновация, която може да намери приложение в лечението на репродуктивни проблеми.

Досега компанията вече е отделила две бизнес направления: Breaking, която разработва технологии за разграждане на пластмаса и е привлякла 10,5 милиона долара начален капитал, както и Form Bio – платформа за изчислителна биология, осигурила 30 милиона долара финансиране.

Допълнителен източник на приходи може да бъде сътрудничеството с правителствени организации. Въпреки че Colossal предлага безплатно технологиите си за опазване на природата, някои държави вече търсят помощ за защита на застрашени видове. Освен това се обмисля „възстановяване“ на животински видове с културно или дори духовно значение за определени общности.

Ако компанията успее успешно да върне към живот и в природата някой вид, тя предвижда да реализира приходи чрез търговия с кредити за биоразнообразие – пазарен инструмент, подобен на въглеродните кредити.

Бен Лам отбелязва, че и трите основни потока – технологичните иновации, държавните партньорства и системата с биокредити – имат потенциала да генерират милиарди долари, като подчертават краткосрочните, средносрочните и дългосрочните икономически перспективи пред Colossal.

По-опасна игра, отколкото си мислите

Възстановяването на изчезнали популации може да звучи благородно на първо четене, но много учени не са вдъхновени. Според тях подобен подход създава илюзия, че технологиите могат да поправят щетите, нанесени от човека върху природата. Това може да доведе до намаляване на усилията за опазване на застрашени видове и техните местообитания. Администрацията на Тръмп например вече цитира „възстановения“ свиреп вълк като повод да преосмисли и дори оттегли финансирането на програми за консервация.

Освен това проектът, макар и да популяризира проблема със загубата на биоразнообразие, отклонява инвестиции от реални, доказани методи за запазване на животинските популации по места. Иронично е, че сивият вълк, който служи за основа на новите, модифицирани вълчета, е преследван почти навсякъде по света. Ако възстановим дадена популация, ще можем ли да я защитим? Мащабът на възстановяване също е под въпрос, особено за животни като слоновете и мамутите, които раждат малко и са с много дълъг период на бременност.

Възстановените видове могат да се окажат неподходящи за съвременните екосистеми. Например местообитанията, в които са живели преди, може вече да не съществуват или да са се променили значително. А те не могат да бъдат копирани. Това може да доведе до конфликт със сегашните видове, разпространение на болести или дори до нови изчезвания.

Процесът на възстановяване често включва използването на сурогатни майки от други видове, което повдига въпроси относно страданието на тези животни. Освен това, възстановените животни може да страдат от здравословни проблеми, свързани с генетични дефекти.

Човекът все още не е Бог. И по-добре все още да не си мисли, че може да бъде.