3 ужасни навика, които спъват кариерата ви

Предизвикателствата, пред които предприемачите и бизнес лидерите се изправят всеки ден, са достатъчно трудни и без проблемите в следствие на саморазрушително поведение.

Всички искаме да вярваме, че намеренията и действията ни ще работят в наша полза по пътя към успеха и постигането на целите ни. Но това просто не е така. Както ни е посъветвал Сократ преди векове, познавайте себе си. Всички имаме пропуски в поведението си, които могат да ограничат или обрекат на провал личните и професионалните ни цели. Трите най-прости примера, с които трябва да се справим, са и най-явните:

1. Отлагане

Преди работех за изпълнителен вицепрезидент, който беше човек на идеите и мразеше скучните и елементарни бизнес задачи. Навикът му да отлага се проявяваше в закъснения с обработката на отчетите за разходите, игнориране молбите за одобрение на договори и редовно отменяне събранията за оценка на изпълнението.

Въпреки че беше изключително интелигентен мъж, който просто не искаше да се забатачва в дребни и незначителни подробности, компанията го уволни, защото затъваше до шия, когато ставаше въпрос за процедурните нужни на организацията.

2. Оправдания

Същият изпълнителен вицепрезидент никога не приемаше навика си да отлага като пречка за организацията. Той смяташе, че неговото въображаемо отлагане всъщност е „безпощадно приоритизиране”.

Безспорно е важно да подреждаме задачите си, но е също толкова важно да докарваме работата, за която сме отговорни, до край, вместо да се впускаме в гимнастика на устата.

В действителност, проектите започваха да събират прах, щом застанеха на опашката от отговорности на вицепрезидента, а неговите оправдания не успяваха да му осигурят желания параван.

3. Вина

През последните няколко месеца на поста си като вицепрезидент, героят на моята история осезаемо промени поведението си по време на служебните ни срещи. Тонът му към екипа, който работеше в името на неговия успех, стана много хаплив и обвинителен.

По ирония на съдбата, той започна да вини някои от най-отдадените и лоялни членове на екипа, че „се влачат с проектите и сипят оправдания вместо да носят резултати”. Не, не се шегувам!   

Той неправомерно проектираше собствените си недостатъци върху екипа. По време на една от последните си срещи с главния изпълнителен директор на компанията – на която бях поканен и аз, - шефът ми необяснимо дръзна да обвини целия екип за личния си неуспех да изпълни възложените му задачи.

Но той не можеше да заблуди никого. Сериозно смятам, че този изпълненен с вина разговор реши съдбата му. В годините след това, аз се мъчех да разбера какво се е случило с него, ей така – от любопитство. Но имах чувството, че е бил напълно заличен от корпоративната система.

С малко себепознание, стратегическо мислене и почтеност нашият герой щеше да успее да се избави от самия себе си. За жалост, винаги е по-лесно да откриваме недостатъци у другите, отколкото у самите себе си.

Тор Константино, ПР и бивш журналист, за Entrepreneur.com