8 пречки, които ни спират да бъдем в мир със себе си

„Мирът не може да бъде запазен със сила. Може да бъде постигнат само с разбиране.”

Алберт Айнщайн

Душевният покой е истински благодатно състояние, от което мнозина в съвременния свят са лишени. Живеем в тревожни времена. Не спираме да мислим за проблемите и болките си. Дори в съня си.

Човек не може да бъде щастлив и не е способен да разгърне пълния си потенциал, ако не е в мир със себе си. Това смята блогърът Марк. Той изброява 8 пречки, които ни затормозяват. Те са нагласи на ума, от които трябва да се откажем, за да усетим най-прекрасното състояние - вътрешната хармония. Ето кои са:

1. Старите съжаления и оправдания. Не можем да избираме какво ни се случва, но можем да изберем как се чувстваме спрямо него и какво правим след това. Няма нужда да сме предоопределени от нещата, които не сме направили в миналото. Не позволявайте да ви контролира чувството, че съжалявате за нещо. Приключете с него. Може би сте могли да сторите нещо различно. Може би не. Вече е свършено. Погледнете напред.

2. Изгарящото желание да имате всички отговори. Приемете чувството, че не знаете къде точно отивате и се упражнявайте да обичате и оценявате това чувство на свобода. Защото само когато полетим и не знаем каква е дестинацията пред нас, разтваряме крилете си напълно.

3. Фалшивата надежда за предстоящ живот без болка. Болката е част от живота. Мъките на живота идват в най-различни форми и размери.

4. Връзките с безчувствени хора. Хората много трудно се променят. В живота си срещаме такива, които ни разгневяват. Които не ни уважават и се отнасят лошо с нас. Не се захващайте с опити да ги промените или да спечелите одобрението им. Освободете се от присъствието им.

5. Да обсебвате себе си с негативни новини. За сметка на всяка голяма лоша вест, която чувате, има хиляда добри дела, които остават неогласени. Всяка обезсърчаваща криза, за която научавате, се случва едновременно с хиляда истински, значими истории на успеха, които не получават вниманието, което заслужават. Но имат позитивно значение за човечеството.

6. Вярата, че задоволството живее в крайния резултат. Удовлетворението не се състои в изпълняването на дадена цел. То се изразява в това съзнателно да се наслаждаваш на процеса, който се изисква, за да постигнеш целта. Щастието потича от фокусирането на живота около специфични и автентично изразени намерения – идеи и дейности, които говорят за същността ти като човек. 

7. Измерването на успеха в материални неща. Ежедневно сме атакувани от илюстрации на материални придобвики и обозрими богатства, които се представят като знак за просперитет. Мнозина се заблуждават, че личната стойност на човека се покачва, когато ги притежаваш, раздаваш или можеш да ги имаш. Истинското щастие и душевният покой обаче имат малко общо с тях. Те идват по-скоро от смеха. От уважението към другите. От това да съдим околните по-малко. Да оценяваме красотата, която ни заобикаля, независимо къде сме. От детското в нас самите и любопитството към света.

8. Нуждата да задържим всичко същото. Нещата се променят. Хората и обстоятелствата идват и си отиват. Животът не спира ход за никого. Повечето пъти промените идват нежелани. Затова, когато се озовете, прекрачили мост, след който всичко се променя, не се борете безсмислено да се върнете назад. Започнете следващия епизод. Тръгнете напред. Най-доброто предстои.

От marcandangel.com