Добрият стрес

Авторът на Built to Last Джим Колинс популяризира термина „голяма, космата, дръзка цел“. Това е едно огромно, плашещо предизвикателство, което фокусира, зарежда с енергия и мотивира хората да постигнат повече, отколкото са смятали за възможно.

Звучи страхотно на теория, но не винаги изглежда на практика. В групова обстановка, поставянето на привидно невъзможна цел може да изплати дивиденти, като времето, когато Стив Джобс убеди Уендъл Уийкс от Corning да произведе достатъчно протектори Gorilla Glass, за да може компанията да произведе милиони смартфони iPhone за по-малко от шест месеца.

Но без екип, на който можете да разчитате да ви подкрепи, когато сте изправени пред някакво предизвикателство (ситуация, която повечето основатели на стартиращи фирми познават много добре), една действително амбициозна цел всъщност може да бъде демотивираща.

Дори ако целта ви е важна, смислена или си струва, самата мисъл колко далеч е финалната линия може да бъде стресираща.

Което означава най-малкото, че вероятността да се представите по възможно най-добрия начин не е особено висока. Това допълнително ще забави напредъка ви и ще направи много по-вероятно да се откажете. Това чувство има психологическа и дори неврологична основа.

Добър стрес, лош стрес

Законът на Йеркс-Додсън описва връзката между възбудата (не този вид възбуда) и представянето. Представянето ви страда, ако сте твърде спокойни или ако залозите са твърде ниски. От друга страна, представянето ви също страда, ако сте прекалено развълнувани или залозите са твърде високи.

При оптималното състояние сте достатъчно заредени с енергия и ангажирани, за да сте съсредоточени върху задачата си, но не толкова, че да треперите от прекомерна стимулация.

Защото когато това се случи, хормоните на стреса също се включват. Когато се чувствате твърде стресирани  (твърде възбудени) и по-високите нива на адреналин и особено на кортизол влияят отрицателно върху представянето, като причиняват мускулно напрежение, нарушават когнитивната функция, намаляват фокуса, възпрепятстват координацията и нарушават съня.

Какво можете да направите, ако искате да преследвате амбициозна цел? Ключът е в това да останете в пика на закона на Йеркс-Додсън толкова често, колкото можете.

Най-добрият начин да направите това е да запазите света си малък.

Най-добрият стрес

Когато Анди Стъмпф става инструктор на военноморските тюлени, той често пита кандидатите защо се отказват. За мнозина да станат тюлени е целта на живота им. Защо тогава толкова много от тях се отказват?

„Отново и отново, отговорът, който получавах от студентите, беше, че са претоварени. Те правеха обратното на това да държат светът си малък“, каза Щумпф в подкаста на  Джо Роугън.

Някои кандидати се били наистина амбициозни. Те са гледали на обучението като на 180 дневна програма, с която няма как да не се справят. Други са мислили на дребно. Когато Стъмпф е преминал през обучението, той е мислил само от хранене до хранене.

„Тюлените трябва да се хранят на всеки шест часа. Така че аз можех да проследявам всеки шест часа и да се съсредоточавам върху следващото хранене – без значение колко ме боли и колко ми е студено“, сподели той.

„Ако мога просто да стигна до следващото хранене, да получа умствена отсрочка и умствено нулиране, тогава мога да продължа“, добави Стъмпф.

Ако можете да приложите тази устойчивост към определяне на целите си на база разбираеми перспективи, можете да постигнете безумно много.

Този подход е законът на Йеркс-Додсън на практика. Ще стигнете ли до края на седмицата или на следващите шест месеца? Това е твърде голямо, твърде космато, твърде дръзко и обезсърчително. Това води до „влошено представяне поради силна тревожност“. От гледна точка на емоционалната интелигентност, това означава да оставите емоциите си да работят срещу вас, а не за вас.

Съвети за емоционална интелигентност

Да стигнете до следващото хранене е цел, която можете да прегърнете и лесно да постигнете. Това е цел, която държи хормоните на стреса по-добре под контрол. Това е достатъчна цел, за да продължите напред, но не е толкова амбициозна, че да ви накара да се откажете.

Вместо да гледате на някаква огромна цел в нейната цялост, разделете я на поредица от задачи. Вместо да гледате на проекта като такъв, гледайте на него като на поредица от малки стъпки.

Да кажем, че искате да започнете бизнес. Ако прегледате  списъка със задачи в неговата цялост, пътешествието може да изглежда безкрайно. Стресът и емоциите ви бързо ще ви парализират.

Можете обаче да се фокусирате върху това, което следва. Може да настроите базова счетоводна система. Можете да помолите няколко души за обратна връзка относно вашата концепция или прототип.

Помощ от неврологията

Не можете да направите всичко, но можете да се справите това, което следва – и когато видите процеса по този начин, е много по-вероятно да откриете, че сте на гребена на закона Йеркс-Додсън.

След като не можете да постигнете всичко наведнъж, защо да мислите за всичко наведнъж? Вместо това дръжте света си малък. Разбийте задачата на части, които не са толкова малки, прости или лесни, че да не е нужно да опитвате, но не и толкова големи, че постигането им да изглежда непосилно.

Повечето занимания, колкото и предизвикателни да са, в крайна сметка се свеждат до време и усилия. Полагайте усилия за достатъчно дълъг период от време и можете да постигнете почти всичко.

…………..

Джеф Хейдън, автор на „The Motivation Myth: How High Achievers Really Set Themselves Up to Win“, за Inc.com.

Превод и редакция: Георги Георгиев