Думите, с които губите внимание

Случвало ли ви се е да разговаряте с някого и той изведнъж видимо да започне да губи интерес към това, което казвате? Понякога забелязвате фини промени в езика на тялото, които показват промяна в нивото на внимание на вашия събеседник. Каква обаче е причината за тази промяна?

Може би нещо, което сте казали, я е задействало. Често използваме определени думи, когато говорим с другите, без дори да осъзнаваме, че те могат да имат негативен ефект върху това дали в действителност ще бъдем чути.  Обръщайки по-голямо внимание на езика, който използваме, можем да станем по-добри комуникатори и да избегнем недоразумения.  Ето две думи, за които е добре да внимавате повече.

„Но“

Да кажем, че никога не трябва да използвате „но“ по време на разговор, може да звучи пресилено, но определено е добре да я използвате внимателно. Думата „но“ може да сигнализира за противоречие или да отрича казаното преди нея, което може да накара слушателя да се почувства объркан. Например, ако кажете: „Наистина оценявам упоритата ви работа, но трябва да поговорим за някои скорошни грешки“, слушателят може да се съсредоточи само върху критиката, която следва след „но“.

Трябва да се обърне внимание и на разновидността „да, но“. Това е „но“, което използваме, когато пренебрегваме непоносимо добрите съвети на другите.

Ето няколко стратегии за избягване на „Но“-то:

• Използвайте „и“ вместо „но“. Тази малка корекция може да промени тона на разговора. Като казвате: „Оценявам упоритата ви работа и трябва да коригираме някои грешки, за да сме сигурни, че нещата вървят по план“, вие поддържате положителния тон.
• Разделяйте изреченията си. Понякога просто разделянето на обратната връзка на отделни изречения може да помогне. Например: „Наистина оценявам вашата упорита работа. Нека също да разгледаме някои области, в които има нужда от корекции, за да подобрим още повече нашето представяне“.
• Фокусирайте се върху конкретни неща, без да отричате позитивите. Насочете се директно както към силните страни, така и към областите за подобрение, без да ги свързвате по начин, който предполага противопоставяне. „Свършихте страхотна работа с ангажираността на клиентите. Повишаването на точността на вашите отчети ще ги направи още по-добри“.

„Ще опитам“

Думите „Ще опитам“ в разговора могат да подскажат липса на ангажираност или увереност за постигане на даден резултат или изпълнение на определена задача. Например:

• Ще се опитам да ви донеса този доклад до утре.
• Ще опитам да го завърша до обяд.
• Ще опитам да пристигна на време за срещата.

„Ще опитам“ обикновено означава: Въпреки че чух молбата ви, в момента не е приоритет за мен да я изпълня, но просто не мога да бъда достатъчно честен, за да ви го кажа в очите.

Лесна заместител на „Ще опитам“ е по-решителното „Ще го бъда“ или „Ще го направя“. Решителният език може да бъде по-мотивиращ и да помогне за установяване на отговорност. Той определя определено очакване, че вие или други ще изпълните това, което е обещано, вместо да оставя място за двусмислие. Това изпраща послание за решителност, което може да бъде заразно за екипна.

Разбира се, има контексти, в които „Ще опитам“ може да се използва, особено когато се впускате в нови задачи, при които резултатите не могат да бъдат напълно гарантирани. Ключът е да го използвате внимателно и да разберете въздействието, което може да има върху вашата комуникация.

Повечето хора не забелязват тези фини малки думички - те просто се прокрадват в речта им. Ключът е да си изградите навика да се хващате, докато ги изговаряте, и да научите мозъка си да ги избягва.

……………...

Марсел Шванц, основател на Leadership From the Core, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев