"Аз знам, че всичко знам!": Как да общувате с хората, които прекаляват с преувеличенията

До известна степен всички имаме проблеми с това да признаваме собствените си ограничения. Това може да е под формата на преувеличаване на уменията, с които можем да се похвалим на футболното игрище, или внушението, че сме чели роман, като вместо това просто сме видели някакво негово обобщение в интернет. Това може да е просто кимане с глава, което да създаде впечатлението, че разбираме тема, от която всъщност си нямаме понятие.

Макар че това се случва на всички ни, в работата често има хора, за които преувеличението е втора природа. Те постоянно се хвалят с познания и умения, които очевидно не притежават. Това може да бъде сериозен проблем, тъй като организациите разчитат на знанията и уменията на екипа, за да постигнат успех. В края на краищата е малко вероятно някой да запълни празнини в своето разбиране или набор от умения, признаете какво точно не можете да правите и какво не знаете.

И така, какво можете да направите по въпроса?

Моделирайте поведението

Някои от хората, които изопачават своите знания и възможности, са ни колеги или (още по-лошо) ръководители, които са на по-високо ниво от нас в хранителната верига на работното място. Когато опитвате да управлявате отношенията си с подобни хора, едно от най-добрите неща, които можете да направите, е да моделирате поведението им.

Противно на идеята, че за хората е най-трудно да кажат „съжалявам“, най-трудните за изричане думи всъщност са „не зная“. Демонстрирането на готовност да признаете, че не знаете или не можете нещо, е полезно, защото показва на другите, че има полза от това да изразявате ясно какво разбирате и какво не. Освен това можете да отидете крачка по-далеч и действително да положите усилия, за да запълните тази празнина, като прочетете нещо по тема или се запишете за някакъв курс.

Крайната цел е да се създаде обучаваща се организация – такава, която цени непрекъснатото усъвършенстване. Технологиите се променят бързо и бизнесът трябва да се адаптира по-скоростно от всякога, за да бъде в крак с последните тенденции. Това означава, че дори най-осведомените хора във всяка организация трябва да се развиват през цялото време. Първата крачка към това е признаването, че има неща, които не знаете.

Променете формулировката

Когато говорите за нова тема с някого, съществува тенденция тада започнете с думи от рода на: „Знаете ли за X?“ Проблемът с този въпрос е, че (отвъд желанието да изглеждате умни) хората обикновено се стараят да бъдат отзивчиви в общуването с други и това често включва кимане с глава и отговаряне с „да“ на въпросите на говорещия.

Това означава, че въпросът „Знаете ли за X?“ съдържа имплицитно внушение, че правилният отговор е „да“. Ако искате да насърчите хората да признаят, че има неща, които не знаят, можете да преформулирате начина, по който питате за знанията им, така че те да имат по-голяма възможност да поискат допълнителна информация.

Тези дни, например, има много дискусии относно генеративни изкуствен интелект и системи като ChatGPT и DALL-E. Ако имате известен опит в тази област и говорите за това с колега, можете да започнете с думите: „Много хора говорят за ChatGPT, но не много хора разбират добре тези системи. Ще помогне ли, ако направя бързо резюме, преди да навлезем по-навътре в темата?“. Целта тук е да се даде възможност на хората да си сътрудничат, като искат повече информация.

Фокусирайте се върху подробностите

Не съм фен на микромениджмънта. Важно е да наемете правилните хора, да ги обучите добре и след това да ги оставите да си вършат работата. Въпреки това, когато имате работа с някой, който постоянно преувеличава своите познания и възможности, определено си струва да бъдете по-изчерпателни и обстойни в разговорите, за да разберете как точно ще подходи той към задачи.

Дори когато става въпрос за комуникация с ръководител или колега, можете да рамкирате разговора по продуктивен начин. Можете да кажете нещо от типа на: „Имаме работа с нещо подобно в моя екип, любопитен съм как ще подходите към това. С радост бих споделил какво мисли нашият екип по темата“.

Като се задълбочите в подробности, можете да започнете да подчертавате това, което виждате като важни елементи на дадена ситуация. Човекът, с когото разговаряте, може да не признае, че е надценил знанията си, но като се ангажира по-дълбоко в разговор, предоставяте очертания на това, което другият човек може да иска да научи, за да бъде по-ефективен.

…………………

Арт Маркман, когнитивен психолог и автор на книгата „Умното мислене“, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев