Доказано вредни

Хората, които изучават теорията на лидерството, се запознават с множество стилове на управление – авторитарно, демократично, стратегическо, трансформационно и т.н. Те дебатират плюсовете им минусите на всеки един от тези типове на управление, тъй като нито един от тези типове на лидерство не е перфектен.

На която и теория за управление да сте фен обаче има няколко стила на лидерство, които са доказано вредни. Ето някои от тях:

Лидерът всезнайко

Хората не гледат с особено особено вдъхновение и възхита на лидерите, които се държат по такъв начин, сякаш знаят всичко и всяко решение, което вземат, е правилно. Лидерите, които се смятат за по-умни от останалите, бързо изпадат в изолация от своя екип и си спечелват презрението им.

Вечно отсъстващият лидер

Някои лидери отсъстват от офиса физически – винаги са на някакви срещи, конференции и командировки, или пък работят от вкъщи. Други пък се гордеят с това, че вратата на офиса им винаги е отворена. Ако обаче мислите им са на друго място и те не обръщат никакво внимание на проблемите и исканията, с които служителите им идват при тях, то тяхното физическо присъствие няма много по-различен ефект.

Статичният лидер

Поведението на лидера е един от най-важните фактори, от които зависи успеха на всеки екип. Гъвкавите, креативни лидери вдъхновяват своите служители да дават най-доброто от себе си. Статичните лидери, които никога не излизат от зоната си на комфорт и яростно се придържат към статуквото, насърчават липсата на ангажираност, мотивация и интерес.

Лидерът микромениджър

Микромениджмънтът оказва пагубен ефект дори върху най-добрите екипи, унищожавайки напълно тяхната продуктивност и иновативност. Част от проблема в този случаи е, че минкромениджърите обикновено не са наясно с щетите, които техния стил на управление нася. Това са хората, които казват „Не вярвам в микромениджмънта, но…“  Добрите лидери, от друга страна, опитват да сътрудничат и да помагат на своите служители, а не да контролират всяка тяхна стъпка. Те не изпитват нуждата да правят всичко сами и вярват, че членовете на екипа им знаят и могат да направят това, което се очаква от тях.

Лидерът, управляван от своето его

Егото може да навреди на лидерството по два начина. Първият е под формата на фалшива гордост, която ви кара да правите така, че да изглеждате добре във всяка ситуация, дори ако това е за сметка на вашите колеги. Вторият е под формата на съмнение в собствените ви умения и познания. Двете форми са насочени в напълно противоположни посоки, но те са еднакво разрушителни.

Лидерът, който контролира служителите си чрез страх

Тези, които управляват чрез всяване на страх, са ужасени от идеята, че могат да изглеждат слаби. В опитите си да се представят като силни и решителни, те отчуждават служителите си и създават токсична атмосфера на работа. Вместо да анализират проблемите и да им търсят решения, те съсредоточават вниманието си върху вменяването на вина. Талантливите служители не толерират подобно поведение и бързо напускат работа, което обаче оставя другите, които няма толкова възможности за развитие,  да бъдат малтретирани на ежедневна база. В крайна сметка всеки лидер има предпочитан стил на управление. Важно е обаче да знаете какви са последствията за вашите служители от този ваш избор. Ако искате екипа ви да работи добре и да бъдете уважаван, не подхождайте към гореспоменатите типове на лидерство.

.......................

Лоли Даскал, президент и изпълнителен директор на консултантската фирма Lead From Within, в своя блог.