Мениджмънт на гнева

Мениджмънт на гнева

Почти сигурно е, че е имало моменти, когато сте били ядосани в работата. Въпросът е дали сте позволявали на този гняв да излезе наяве. Много хора смятат, че гневът няма място в работата, но Хеша Ейбрамс, автор на „Holding the Calm: The Secrets to Resoluting Conflict and Defusing Tension“, е на друго мнение.

„Гневът е нормална емоция. Ако не го адресирате, той се натрупва и в даден момент изригва по грозен начин“, казва тя. Според нея гневът може да ви бъде от полза в работата, стига да знаете как да го изразявате по правилния начин.

Овладейте емоциите си

На първо място трябва да овладеете емоциите си и да решите как да изразите гнева си. Ако имате чувството, че сте изгубили контрол и сте толкова ядосани, че не можете да мислите трезво и да мерите думите си, Ейбрамс съветва да си затворите устата и да поемете дълбоко въздух. Тя нарича това „запазване на спокойствието“.

„Научих децата на нещо, което наричам „да го издържиш като динозавър. Свийте ноктите в дланта на ръката си и стиснете силно. Това малко убождане е достатъчно, за да подмами нервната ви система да помисли: „Тук се случва нещо друго“. Това прекъсва гняв-ярост. Честно казано, да бъдеш извън контрол е страшно за другите хора, особено когато говорим за човек на по-високо

Помислете за отсрещния човек

Начинът, по който изразявате гнева си, често се основава на това как сте били отгледани. Например, ако сте израснали в семейство, в което гневът и конфликтите са нормални и виковете са били често срещано явление, може да сте човек, който повишава тон, когато е ядосан. Но ако сте израснали в тихо, спокойно домакинство, този тип изразяване може да ви изплаши.

„Някой може да каже: „Това е ужасно. Ти нахлуваш в моето пространство. И другият човек може да отговори: „Аз съм просто страстен човек и изразявам чувствата си“, обяснява Ейбрамс. „Ако говорите с човек, който често повишава тон, то виковете няма да го накарат да изпитва дискомфорт. Ако говорите с някой, който е мълчалив, то виковете ще го накарат да заеме отбранителна позиция и да се затвори в себе си“, добавя тя.

Ейбрамс сравнява гнева с повръщане. Понякога трябва да повърнете, но преди това трябва да потърсите кофа за боклук, за да не повърнете пред всички.

„Имате морално и етично задължение да видите какво повръщате“, казва тя. „Ако имате хора, които са плахи, наранени или се чувстват неудобно от това, тогава е безотговорно просто да излеете гнева си. Изберете как да изразите този гняв. Имаме педал за газ. Не бихте карали с 90 в училищна зона и не бихте карали 20 по магистралата. Контролирайте поведението“, казва тя.

Споделете чувствата си по правилния начин

Гневът може да бъде стратегически инструмент, казва Ейбрамс. „Добротата е страхотен инструмент за създаване разбирателство с хората и изграждане на приятни работни места, но тя не променя политиката и не помага за въвеждането на иновации“, обяснява. Гневът обаче има такъв потенциал.

Добре е обаче в тези случаи да имате съюзници, за да не изглежда, че сте единственият, който е ядосан. „Има голяма вероятност да бъдете маргинализирани, ако сте сами, но ако намерите други хора, които също изпитват гнява по дадена тема, тогава можете да създадете съюзници“, казва Ейбрамс. „Така недоволството ви ще бъде прието по-сериозно“.

Ейбрамс казва още, че е по-добре да изразите гнева си вербално, отколкото с действия. „Няма нищо лошо в това да кажете „Наистина съм ядосан“ или „Това ме вбесява“, обяснява тя

„Вие изразявате чувствата си и имате право да изразявате гняв. Разбира се, всичко зависи от ситуацията, с кого говорите и колко сте ядосан. Но все пак трябва да имате контрол над себе си“, добавя тя.

Например, може да кажете: „Наистина съм ядосан. Тази политика е просто грешна. Това ще ще нарани много хора.“

„Това твърдение изисква някой да ви слуша и да взаимодейства с вас“, казва Ейбрамс. „Отговорността на другия човек е да попита защо или да разбере дали може да ви помогне. Може би няма да се съгласят с вас, но това е нормален метод за охлаждане на яростта“, добавя тя.

…………….

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ