Ключът към развитието на емоционална интелигентност

Джеф Безос е известен с убеждението си, че един от най-сигурните признаци за висок интелект е способността да признаваш, че грешиш, и съответно да промениш мнението си. Но според ново психологическо изследване, публикувано наскоро в Personality and Social Psychology Bulletin този вид интелектуално смирение не само ще повиши коефициента ви на интелигентност, но може и да увеличи и емоционалната ви интелигентност.

Добрата новина е, че психологът, който стои зад изследването, казва, че има няколко прости неща, които бизнес лидерите могат да направят, за да приложат откритията на практика.

Искате по-висок коефициент на интелигентност? Бъдете по-интелектуално смирени

Живеем в свят, подвластен на огромни количества дезинформация и хора, фанатично отдадени на съмнителни идеи, така че не е чудно, че психолозите напоследък проявяват интерес към интелектуалното смирение. Този термин описва способността на човек да приеме, че може да греши; да погледне на нови доказателства с ясен поглед и да промени убежденията си, когато е уместно. Сред тези изследователи е родената в Израел организационна психоложка Михал Леман. В момента постдокторант в Carnegie Mellon, тя се чуди дали интелектуалното смирение не само ни помага да получим по-ясна картина за света, но и за емоциите на другите хора – особено тези, които са много по-различни от нас.

За да разберат, тя и група колеги от Hebrew University и Hope College са помолили около 500 възрастни еврейски израелци да участват в серия от проучвания. В едно от тях те показали на участниците видеоклипове на еврейски и арабски израелци в емоционални моменти и ги помолили да оценят точно какво чувстват тези във видеоклиповете. Те също така измерили нивото на интелектуална смиреност на участниците.

В друго проучване те дали на участниците задача да повишат интелектуалната си смиреност и след това проверили дали подтикването към по-отворен ум влияе върху това как се справят с отгатването на емоциите на другите хора. Какво открил екипът?

„Интелектуалната смиреност увеличава емпатичната точност, която е обективно разбиране на емоциите на другите хора, а също и емпатичната устойчивост. Тоест, ако срещна човек в беда, ще се погрижа за този човек, но няма да изпитвам личен стрес от това“, казва Леман.

Положителните ефекти от интелектуалната смиреност били особено силни, когато еврейските участници се опитвали да разберат чувствата на арабските израелци. Това показва, че интелектуалната смиреност е изключително полезна, когато се опитвате да разберете и да съчувствате на различията.

Защо интелектуалното смирение повишава емоционалната интелигентност

Как точно интелектуалното смирение ни прави по-добри в разбирането на емоциите на другите е отворен въпрос. Но Леман и нейните колеги имат няколко теории. Когато „сте интелектуално смирени, това означава, че анализирате информацията, когато тя идва. Вие сте по-малко склонни към предубеждения“, обяснява Леман.

„Хората, които са интелектуално смирени, са по-добри в регулирането на емоциите си. Като скромен човек, по същество, трябва да се регулирате през цялото време, защото смирението е свързано с това да виждате себе си точно. За това трябва да можете да регулирате егото си“, добавя тя.

Като ни помага да четем точно емоциите на другите и да държим собствените си чувства под контрол, интелектуалното смирение повишава емоционалната интелигентност. Това е интересно за тези, които се стремят към по-мирен Близък изток. Но е полезно и за предприемачи и други бизнес лидери. Независимо дали вашият екип включва смесица от поколения, хора с много различен личен или професионален произход или невротипични хора, които се опитват да работят с тези, чиито мозъци работят малко по-различно, засилването на интелектуалното смирение може да помогне за увеличаване на разбирателството, сътрудничеството и в крайна сметка резултатите.

3 урока за бизнес лидерите

И така, как да постигнете всичко? Леман предлага три конкретни предложения на бизнес лидерите, които искат да приложат на практика това изследване:

• Насърчавайте психологическата безопасност. Множество изследвания показват, че когато служителите се чувстват сигурни да поемат рискове и да правят грешки, те се представят по-добре. Леман вярва, че този вид „психологическа безопасност“ създава и пространство за интелектуално смирение. Когато „хората се чувстват по-комфортно и разбират, че могат да правят грешки, те също така ще поемат риска да бъдат интелектуално смирени.
• Спомнете си най-големите си грешки. „Мисля, че всички сме имали ситуация, в която сме били 100 процента позитивни за нещо и след това сме открили, че грешим“, казва Леман. Това определено е вярно за мен. Припомнянето на тези моменти може да не е забавно, но ще ви поддържа интелектуално смирени. „Първата стъпка към интелектуалното смирение е да си спомните, че дори когато сте сигурни, че сте прави, може да грешите“, добавя Леман. Други експерти предлагат да се запитате: „Къде ще сгреша днес?“ или „Предпочитам ли да съм прав или да го направя както трябва?“, за да се поставите в интелектуално смирено настроение.
• Изграждайте скромни екипи. Според Леман, интелектуалното смирение не е просто черта, която постоянно притежавате. Нивото ви на смирение може да се покачва или понижава в зависимост от това с кого си имате работа. Някои хора ви карат да се чувствате спокойно и ви улесняват да признавате грешки. Други предизвикват незабавна отбранителна реакция. Мениджърите трябва да търсят тази динамика и да се опитват да изградят екипи, които насърчават интелектуалното смирение. „Важно е да намерите правилните комбинации или конфигурации от хора, които работят смирено заедно“, обяснява тя.

Не можете да изберете най-добрия начин за реакция, ако не разбирате какво чувстват другите или самите вие ​​сте обзети от емоции. Интелектуалното смирение изглежда ни помага да изградим тези способности. А прости стъпки като тези ни помагат да засилим интелектуалното смирение. Крайният резултат е по-голяма емоционална интелигентност и, да се надяваме, по-голям успех.

……………….

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев