Не е достатъчно да имаш всичко: Защо опасните приключения привличат най-богатите

След по-малко от час полет от бреговете на Гренландия, Джулс Маунтин започна да се съмнява в здравия си разум. Британският предприемач завършва втората фаза от осемдневния си опит да бъде първият човек, прелетял Атлантика с лек хеликоптер Bell 505. „Наложи ми се да летя над ледена мъгла на височина 14 500 фута, в противен случай на перките щеше да се образува лед“, разказва той. „Беше минус 14 градуса по Целзий и заради голямата височинае се задъхвах от недостиг на въздух. След това разбрах, че имам гориво за още 30 минути“, казва бизнесменът.

Маунтън прелита с хеликоптер от Монреал до Гърнси - пътуване от близо 4000 мили, което включва спирки за презареждане в замръзналата пустош на Северна Канада, Гренландия и Исландия. По неговите думи, той поел риска, когато разбрал, че възможността за движение на вертолета е 350 мили и може да лети само три часа без спиране. Това означава, че на най-дългата отсечка той трябва да презареди гориво по средата на полета.

„Предишната ми цел беше да пътувам до Северния полюс, но ми изглеждаше твърде лесно“,

разказва Маунтин. „Това не беше достатъчно опасно, защото могат да те спасят всеки момент. Докато в изпитания от типа летене над айсберги и гори далеч от цивилизацията, повреда на двигателя означава смърт. И точно в този момент настъпва прилив на адреналин. Тогава наистина се чувстваш жив", казва Маунтин.

Маунтин, който също така е изкачил и Еверест, е един от многото бизнесмени, които участват в екстремни приключения по света. Британският милиардер Хамиш Хардинг и пакистанският бизнесмен Шахзада Дауд бяха сред пътниците на батискафа „Титан“, която изчезна в Северния Атлантически океан на 18 юни. Създаден от американската компания OceanGate, която изгражда и пуска дълбоководни плавателни средства, батискафът „Титан“ пое на туристическа експедиция, за да проучи останките на „Титаник“. На 22 юни останките на „Титан“ бяха открити от дистанционно управляван подводен апарат за издирване на около 500 м от останките на потъналия легендарен пътнически кораб.

Екстремният туризъм е все още ниша, но набираща популярност индустрия.

Появиха се огромен брой компании, които организират опасни приключения за много богати хора. OceanGate започва да предлага разходки на борда на „Титан“ до останките на „Титаник“ през 2021 г. Участието в последната злополучна експедиция струва 250 000 долара на човек. Още през 2018 г., по време на фазата на контрол на качеството на батискафа, възникват опасения за безопасността, включително въпроси относно експерименталния дизайн на корпуса от въглеродни влакна на 6,7-метровия кораб (обикновено дълбоководните подводници имат метални корпуси) и липсата на необходимото сертифициране. Пътници от предишни години също споделиха подробности за проблеми с комуникацията, навигацията и поддържането на добра устойчивост на кораба.

При такива екстремни приключения работата на организаторите, естествено, е изпълнена с риск. Алпинистът от Сиатъл Гарет Мадисън, собственик на компанията Madison Mountaineering, предлага експедиции по поръчка до неназовани, непокорени хималайски върхове. Той обяснява, че средната смъртност на Еверест е 1 процент, повече отколкото сред американския военен контингент в последните конфликти. „Като сте там, вие сте изправени лице в лице с опасността. Това е, което създава хазартно усещане, а то е толкова пристрастяващо“, обяснява той.

След пандемията Мадисън забеляза, че

броят на богатите хора, които резервират самостоятелни експедиции, се увеличава.

„През миналата година един клиент купи пътуване за 200 000 долара за изкачване на връх Винсън в Антарктика“, казва той. „Това е най-новата тенденция - милиардерите искат да имат собствено приключение с приятели, те летят до Антарктида с частен самолет. Това е ново явление", обяснява той.

Тези планински преходи от висок клас, по думите на Мадисън, преминават с минимален комфорт. По неговите думи, най-голям лукс предлага базовият лагер на Еверест - горещ душ, сеанси по йога и палатка за кинопрожекции. Те влизат в бройката на удобствата, които предлага екскурзията за 75 000 долара. „Момчетата, които участват в моите приключения, в крайна сметка искат малко да пострадат - така се чувстват живи. В противен случай щяха да останат в някой петзвезден хотел Four Seasons“, казва Мадисън.

Обаче има и индустрия на луксозен екстремен туризъм с битов елемент. Компанията White Desert Antarctica предлага първокласно настаняване близо до Южния полюс за 15 000 долара на вечер, с отоплени, луксозно обзаведени стаи и личен готвач. Милиардерът Хардинг също е правил това пътуване преди авантюрата с „Титан“. „Хамиш е истински приятел на White Desert от много години“, каза основателят на компанията Патрик Удхед в изявление, след трагедията с „Титан“. „Той пътува с нас до Антарктида няколко пъти, включително и вторият човек стъпил на Лунат - астронавта Бъз Олдрин“, разказа той.

В компаниите, които се занимават с приключенски туризъм, безопасността като правило има висока цена. Мадисън казва, че неговата оферта включва експертни водачи и логистично ноу-хау, както и екипи от водачи от Европа и Америка, но обслужващ персонал от местните шерпи, които инструктират, подпомагат и напътстват търсачите на приключения на 8000 метра надморска височина. Осигурени са също допълнителен кислород, добра храна и по-добри комуникации. „Но можете да направите евтино изкачване на Еверест със собствена палатка и без водач“, казва Маунтин. — Има много оператори, които предлагат най-простите услуги. И точно тогава може да стане наистина опасно. Тогава оставаш сам със себе си”, разказва той.

Изглежда компанията OceanGate комбинира и двата подхода

Единственият туроператор, който организира експедиции за разглеждане на „Титаник“, но с  много скъпи билети. И в същото време условията в подводницата далеч не са луксозни, а гмуркането включва значителен риск. В заключенията от разследването на инцидента с OceanGate е посочено, че „Титан“ е бил заключен отвън, като по този начин оставя тези вътре да оцеляват с ограничен кислород и да разчитат на външна подкрепа, за да излязат от подводницата дори след изплуване. Батискафът също така е управляван с помощта на модифициран контролер за видеоигри. „Никой, който е бил на борда, не е имал илюзии относно безопасността“, каза Маунтин. — Това е атракцията -  останките са недостъпни, опасни за посещение и обвити в митове. И много малко хора успяват да ги видят“, добавя той.

Грейс Лордън, доцент по поведенчески науки в Лондонската школа по икономика, казва, че опасните приключения са заменили луксозните стоки за търсещите силни усещания предприемачи. „Удоволствието и целта са склонни да определят нивото на щастие и то се свързваше, до едно време, с материални придобивания и благотворителност. С течение на времето умножаването на богатството все още обезпечава достигането на целта, но удоволствието е все по-трудно постижимо“, казва доц. Лордън.

Според Лордан егото е важен фактор. „Луксозните стоки днес са станали достъпни за широките маси. И всички ние понякога искаме да блеснем в нашия кръг. Така че предприемачите, които са склонни да поемат рискове по-лесно, са все по-склонни да изпитат труднодостъпни преживявания.“ Лордан обяснява, че тези, които са били изключително успешни в изграждането на големи компании, сега искат да напреднат в личния си живот.

Тези запомнящи се приключения - изкачване на планина или пресичане на океан - също са начин за милиардерите, много от които са натрупали богатството си чрез цифрови транзакции,

да тестват физическите си способности пред смъртоносна опасност.

„Това са предимно мъже на 50 и 60 години, които искат да се чувстват живи“, обяснява Мадисън. „Те искат да минат през ледника Кхумбу или гребена на „Зоната на смъртта“ на Еверест, а не просто да седят на масата и да гледат как парите им се трупат. Колкото по-близо до вас възприемате смъртта, толкова по-жив се чувствате”, казва Мадисън.

Маунтин завършва своя трансатлантически полет с хеликоптер през юли 2020 г. Това е самостоятелно пътуване, в разгара на пандемия, организирано със съдействието на канадските, датските и исландските власти. Маунтин не е засегнат от ограниченията на пандемията като пилот. „Идеята беше луда, но да си предприемач означава да си много целеустремен. Искате да прекрачите границите и да докажете, че сте различни от другите. А беше и толкова вълнуващо: когато стигнах до Шотландия, знаех, че това е финалната линия, аз ликувах!”, разказва той.

Трагичната история на „Титан“ подчертава, че по своята същност такива екстремни приключения включват смъртна опасност. „Тези експедиции винаги ще бъдат рисковани. В противен случай всички биха били пристрастени към тях“, казва Маунтин.

Източник: Wired