Пресметнат риск? Няма такова нещо

Израснах в много малък град в Индия, в къща без течаща вода или баня. Когато бях тийнейджър, бях слаб ученик. За мен най-сигурният подход беше завършване на гимназията с посредствени оценки и започване на работа веднага след дипломиране.

Вместо това, баща ми даде съвет, който в началото изглеждаше безумен. Той ме посъветва да забравя за оценките и да отделя цялото си време и внимание на подготовката за приемния изпит, който отваря вратите към най-добрите университети в Индия.

Може да се каже, че избирайки този път аз заложих бъдещето си на карта. В крайна сметка обаче този риск се отплати. След много изпитания и премеждия, включващи първоначални откази от държавните университети в страната, пристигна писмо от Индийския технологичен институт (IIT) - най-конкурентната и престижна колежанска система в страната.

Човек може да извлече някои очевидни поуки от моя опит, като например колко е важно да мечтаеш за големи неща, да бъдеш упорит и да се вслушваш в мъдростта на бащата. Но пътят, който баща ми и аз избрахме, изиграва ключова роля за начина, по който гледам на една все по-критична за бизнеса тема - рискът.

Стремежът към успех на приемния изпит за университет въпреки очевидната ми липса на академичен потенциал представляваше личен риск (такъв, който другите хора в нашия град намираха за объркващ), но всъщност не беше много по-различен от големите залози, които хората от света на бизнеса правият всеки ден. Рискът и търговията винаги са били неразривно свързани. В края на краищата, почти всичко, което носи възвръщаемост – инвестиция, стартиране на компания, пускане на нов продукт, представлява някакъв риск.

Експертите често ни казват, че най-добрият вид риск е пресметнатият риск. Казват ни, че умните предприемачи са в състояние да обработват информация и да определят вероятността за успех или провал, преди да решат дали рискът си струва да се поеме.

Беше ли моят неортодоксален курс на действие в гимназията пресметнат риск?

Не мисля. Това по-скоро беше смел опит за постигане на впечатляващ резултат, когато нямах какво да губя. Трябваше да поема трансформационен риск, за да променя бъдещето си.

Не съм привърженик на пресметнатия риск - нито на самия термин, нито на неговата практическа употреба. За мен това е половинчата мярка, която не позволява на човек да разкрие пълния си потенциал.

„Пресметнат риск“ също така звучи като оксиморон.

Ако рискът наистина може да бъде изчислен по някакъв начин, то той не е риск. Рискът по своето естество е нещо несигурно, което го прави изключително труден, ако не е невъзможен, за оценяване. Това важи в особена сила за стартиращите бизнеси, при които има твърде много променливи.

Второ, ако рискът можеше да бъде изчислен, хората нямаше да поемат рискове. Защо някой разумен човек би основал компания, когато 9 от 10 се провалят? Защо бих искал прием в IIT, когато процентът на приемане е по-малък от 2%?

Предвид казаното дотук, как трябва да подхождат към риска лидерите?

Първата стъпка трябва да бъде максимизиране на риска, а не негово избягване. За да създадете растеж в стартиращ бизнес, например, първите години от съществуването на компанията трябва да са изпълнени с големи рискове. И да, това важи дори във времена на икономическа несигурност. Всъщност, като се има предвид броя на водещите компании, създадени по време на икономически спад (Microsoft, Disney, FedEx, Uber и др.), може би това важи в особена сила именно в подобни периоди..

Бизнесът на един стартъп е създаване на нещо от нищото. Той, подобно на мен преди години, няма какво да губи. Разбиването на пазарното статукво не може да се случи без страст за поемане на рискове.

Когато говорим за нови бизнес начинания, въпросът около риска не трябва да бъде какъв и колко, а защо.

Това беше нашата философия в ранните дни от създаването на стартъпа Rubrik, който вече е еднорог. Решихме да вложим 10% от капитала, който събрахме при всеки кръг на финансиране, към най-високото ниво на риск, което бихме могли да поемем. Например, когато имахме само 10 млн. долара капитал и нашият продукт дори не беше в бета версия, ние отделихме 1 млн. долара за маркетинг.

С идеята, че нашият продукт ще излезе на пазара след една година, запазихме щандове на различни глобални форуми и създадохме маркетингови материали за продукт, който дори не беше в алфа версия. Наехме екип по продажбите, за да създаде търсене за продукта. С други думи, инвестирахме преди да имаме продукт, за да създадем растеж и инерция. Осигуреният растеж изглежда си заслужаваше цената и риска. Ако бяхме задавали твърде много въпроси и анализирали рисковете, може би никога нямаше да ги поемем!

Втората стъпка е да придобиете по-задълбочено разбиране на рисковите фактори, които създават пречки пред растежа, и да работите неуморно за премахването им. Всичко, което компанията прави от този момент нататък, трябва да насочено към намаляване на триенето и постигане на големите цели за растеж.

Да, рискът ще се измества с развитието на компанията. В даден момент организацията може дори да стане достатъчно голяма, че да трябва да промени начина си на мислене, за да защити активите, които е създала. Тогава тя няма да може да продължи да поема рискове в същото съотношение. В крайна сметка рисковете никога не трябва да бъдат безразсъдни.

Но докато пресметнатият риск предполага, че рискът е нещо, което трябва да бъде количествено определено и смекчено, той всъщност трябва да се разглежда като нещо, което трябва да бъде разбрано, така че факторите зад него да могат да бъдат смекчени. Рискът всъщност не е свързан със самия риск, а със способността да живеем с несигурност и неяснота, докато безмилостно оформяме по-добро бъдеще.

Като предприемач знам, че ако ставам всяка сутрин и изпитвам едни и същи емоции, то някъде бъркам. Ръководенето на стартиращ бизнес означава, че в някои дни трябва да се чувствам сякаш летя, а в други – сякаш умирам.

Вместо да разглеждате риска като нещо, което може да бъде изчислено и изолирано, помислете за него по различен начин - като група от фактори, които може да се наложи да бъдат разгледани, но никога не трябва да се превръщат в собствена реалност и да пречат на постигането на високи цели.

Струва си да запомните, че думата риск идва от староиталиански risicare, което означава „да се осмеляваш“. Предприемачите и далновидните лидери се осмеляват. Те не изчисляват риска, те го приемат.

…………………..

Бипул Синха, съосновател и главен изпълнителен директор на CEO Rubrik, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев