Що е то „токсична позитивност“?

Наемали ли сте някога мениджър, който остава безмилостно бодър въпреки тежките предизвикателства, пред които е изправен бизнеса? Очаква ли е този човек екипът му да поддържа постоянна усмивка?

Самите вие чувствали ли сте някога нужда да демонстрирате ентусиазъм и оптимизъм, въпреки че се чувствате изтощени и уплашени? Били ли сте някога в ролята на служител, който е залепил усмивка на лицето си, въпреки сериозните проблеми в личния ви живот?

Някога решавали ли сте, че дадена връзката няма да я бъде, защото другият човек не може да понесе нищо друго освен постоянни (ако е възможно фалшиви) усмивки?

Всичко това са често срещани сценарии на феномена, който психолозите наричат ​​„токсична позитивност“, като учените вече започват да придобиват по-добро разбиране за това как натискът да бъдем безмилостни оптимисти ни влияе.

Кога оптимизмът се превръща в токсична позитивност?

Повечето хора незабавно разпознават токсичната позитивност, когато им бъде обяснен терминът. Но това не го прави лесен за забелязване в „дивата природа“. Проблемът е, че често позитивността е чисто и просто израз на положителна нагласа.

Изследванията показват, че оптимизмът буквално кара мозъка ни да работи по-добре, както и че увереността и позитивността помагат на хората в широк диапазон от дейности, от интервюта за работа до лидерски роли. Като се има предвид мрачната статистика за това колко нови фирми се провалят, да си заклет оптимист е основна част от длъжностната характеристика на предприемача. Кога обаче полезната позитивност преминава в токсичната?

„Проблем е, когато хората са принудени да изглеждат или да бъдат позитивни в ситуации, в които това не е естествено, или когато има проблем, който трябва да бъде решен, но не може да бъде решен, ако отказвате да приемете факта, че има страдание или нужда от помощ", казва психологът Стефани Престън от Мичиганския университет в Ан Арбър.

Когато се чувстваме принудени да демонстрираме щастие, което не изпитваме, последствията за нашето психично здраве и представяне могат да бъдат ужасни. Излишната позитивност ви заслепява за истинските проблеми и ви пречи да се захванете с намирането на трудни решения.

„В крайна сметка просто се изпитваме угризения за това, че се чувстваме зле. Това всъщност спира всяко изцеление, напредък или решение на проблеми“, обяснява Натали Датило, психолог в Brigham and Women’s Hospital, пред „Вашингтон пост“.

Накратко, токсичната позитивност може да ни попречи да се изправим пред реални проблеми и да ги разрешим, а освен това е дълбоко изтощителна и изолираща. Когато нещо наистина не върви, преструването, че се чувствате добре, обикновено само влошава всичко.

Какви са признаците, че клоните към токсична позитивност?

Има няколко признака на токсична позитивност, за които можете да внимавате , според скорошна статия от автора Мита Малик в „Харвард бизнес ревю“.

1. Вечно съгласни

 Ако забележите някой, който се заобикаля с хора, които никога не се противопоставят на негови очевидно съмнителни идеи, тогава има голям шанс този човек също да е източник на токсична позитивност.

2. Прекомерни похвали

„Лидер, който е изпълнен с токсична позитивност, може да използва похвали, комплименти и ласкателства като форма на манипулация. Те могат да използват желанието на някой да угажда на всички, насочвайки го да прави неща, които те искат да бъдат направени,  дори ако изпълнението на поставената задача всъщност не е възможно или би изисквало физически или емоционални жертви“, предупреждава Малик.

3. Постоянни усмивки

Благодарността и позитивността могат да бъдат полезни практики за поддържане на психичното здраве, но лидерите трябва да осъзнаят, че за възрастните в един несигурен свят постоянното щастие не е постижима цел. Ако някой ви моли да се усмихвате през цялото време, той практикува токсична позитивност. Фрази като „Може да бъде и по-лошо“ или „Всичко си има причина“ са червени знамена, че токсичната позитивност идва преди истинското състрадание.

Как да се борим срещу токсичната позитивност

Първата стъпка към преодоляването на токсичната позитивност е нейното разпознаване и назоваване. Но експертите предлагат и други инструменти, за да се преборите с натиска да демонстрирате постоянен позитивизъм.

Ако този тласък към безмилостна позитивност идва от другите, Малик съветва засегнатите да потърсят подкрепа от колеги и да „сравнят целите, които шефът им си поставя с текущите бизнес ограничения, така че да са реалистични за себе си относно това, което могат да направят, без да станат жертви на прегаряне“.

Ако сте предприемач и натискът да бъдете безкраен оптимист идва от вас самите, тогава психолозите предлагат промяна към признаване на болката и трудностите, пред които сте изправени, като същевременно работите за постигане на по-добри дни. Австрийския невролог и психиатър Виктор Франкъл нарече това мислене „трагичен оптимизъм“. Психологът Скот Бари Кауфман обясни как предприемачите и другите могат да го прилагат в ежедневието.

Други психолози формулират това по малко по-различен начин. Те твърдят, че вместо да преследваме оптимизъм, трябва да се стремим към надежда. Оптимизмът е просто сляпо очакване на най-доброто. Надеждата е да виждаш предизвикателствата, но все пак да правиш планове за по-добро бъдеще.

„Надеждата е по-силна от оптимизма при прогнозиране на академичния успех и способността на хората да се справят с болката. Много научни доказателства сочат, че надеждата подобрява здравето на хората и благосъстоянието им“, съобщава психологът Кендра Томас в The Conversation.

Изводът е, че токсичната позитивност може да се представя като начин за постигане на по-добри резултати или по-щастлива перспектива. Но тя не е нито едното, нито другото. Отричането на проблемите ги кара да се натрупват, а не да изчезват. Много по-добре е да адресирате директно токсичната позитивност, където и да я забележите, и да настоявате за по-хуманен и състрадателен подход на работното място.

…………………

Джесика Стилман, бизнес блогър, за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгиев