Твърде позитивно - един от четирите "смъртни гряха" на работното място

Токсичната култура на работното място беше сред основните виновници за т.нар. „Голямо напускане“, при което множество служители  напуснаха работата си или смениха кариерата си по време на пандемията от COVID-19 и в месеците след нейното отшумяване.

Но оттогава насам някои компании преминават към другата крайност на „културата на позитивност и любезност“, която в крайна сметка може да бъде също толкова вредна, колкото и токсичността, твърди професорът по психология в Нюйоркския университет Теса Уест.

„Има огромен тласък по отношение на благосъстоянието и любезността на работното място - да бъдеш мил, съпричастен и да си грижовен“, каза Уест пред Си Ен Би Си.

„Това очевидно са добри качества, но нещото, което в крайна сметка се случва, е, че по някакъв начин противопоставихме позитивността срещу ясната комуникация и конфронтация, дори когато това е необходимо“, добави тя.

Повечето биха се съгласили, че едно работно място е токсично, когато насърчава или толерира неуважителното, неприобщаващото, неетичното и грубото поведение. Обратното на токсичността обаче не са непрестанни усмивки и похвали, а безопасно място за критична обратна връзка и разговори, категорична е Уест.

Знанието как да получавате и давате честна обратна връзка е „абсолютно съществена съставка“ за кариерно развитие, добави тя.

„Има тази фалшива дихотомия - ако си критичен, това означава, че си токсичен. Ами положителната обратна връзка? Това е нещото, което хората искат“, обясни Уест.

Сигнали, че работното място е „твърде позитивно“

За Уест най-големият признак за „прекалено позитивно“ работно място е, когато има изобилие от „приятелски увертюри“.

„Приятелски увертюри, които са супер клиширани могат да се приложат за всеки, като например: „Тя е прекрасна“, „С него е страхотно да се работи“, всъщност не казват нищо“, обясни тя.

„Това е най-големият червен флаг за култура на прекомерен позитивизъм, при която хората не се чувстват психологически сигурни да говорят за силни и слаби страни“, добави Уест.

Това може да доведе и до посредственост, която професорът от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант смята за един от четирите смъртни гряха на работното място. Посредствеността е феноменът, при който хората ценят взаимоотношенията над резултатите, обясни той в подкаст.

„Няма никаква отговорност. Хората са толкова загрижени за това да поддържат добро разбирателство, че в крайна сметка се лишават от добра работа“, добави Грант.

„В посредствеността, дори и да вършите ужасна работа, пак можете да напредвате в кариерата, стига хората да ви харесват“, каза още той.

По думите на Уест културата на позитивност може да се прояви и под формата на пасивна- агресивност, при която лошите намерения са замаскирани с усмивки.

Или още по-лошо, ако вашият мениджър е свикнал да дава приятелски насоки, всяка дори малко критична обратна връзка, която получи от висшето ръководство, ще се „почувства като лавина от негативизъм“.

„Тъй като тези средни мениджъри изобщо не са свикнали с това и не знаят как да го преглътнат, това ще намали психологическата им сигурност на работа и ще ги изплаши“, каза Уест.

Започнете с нещо малко

В крайна сметка културата на прекомерна позитивност и любезност създава несигурност, защото никой и никое работно място  „всъщност не са толкова положителни“, каза Уест.

„По ирония на съдбата, най-големият начин за унищожаване на психологическата безопасност е чрез култура на прекомерна любезност, защото всъщност не знаете какво мислят в действителност другите“, добави тя

Уест го оприличава на токсична позитивност, което е убеждението, че хората винаги трябва да поддържат положително мислене, дори когато ситуацията е лоша.

Не само, че „твърде любезното“ работно място ще навреди на психологическата безопасност, то може да бъде пагубно и за вашата кариера.

„В края на краищата никой от нас не може да се самоусъвършенства без критична обратна връзка – няма да станете по-добри в работата си и няма да се научите как да управлявате хората по-добре“, каза Уест.

„Критичната обратна връзка не е: „Не ми харесва това, което направи. Този резултат е лош“. Критичната обратна връзка е: „Това е начинът, по който го направи. Нека поговорим за това как можеш да го направиш по-добре“, обясни тя.

Ако искате да се освободите от тази твърде позитивна култура, Уест съветва да започнете с това да поискате честна, градивна обратна връзка за себе си.

„Попитайте за неща, които хората не намират за заплашителни и всъщност не нарушават нормата за любезност. Питането може да бъде почти неутрално по съдържание - трябва ли да направя фона на моя PowerPoint слайд червен или син?“, обяснява тя.

„Започнете с малки въпроси и след това преминете към неща, които са малко по-критични по естество“, добавя Уест

………………..

Гоу Чю Тонг за CNBC.com

Превод и редакция: Георги Георгиев