Ювал Харари поглежда в бъдещето - прогнозите на визионера за най-важните тенденции

Историкът, футурист, писател и автор на бестселъра "Sapiens: Кратка история на човечеството", Ювал Ноа Харари, е убеден, че изкуственият интелект и роботиката ще променят почти всяка професия през следващите години. Но човечеството има голямо предимство пред научно-техническия прогрес – способността да се адаптира. Какво вижда още той като големи, движещи тенденции в бъдещето?

I. Автоматизацията е неизбежна

На бизнес конференцията Nordic Business Forum, проведена през септември 2022 г., Ювал Ноа Харари заяви, че много професии ще изчезнат до 2050 г. Как ще се отрази това на пазара на труда е трудно да се предвиди. Именно тази несигурност плаши хората. Страхът от автоматизацията, както показва историята, е присъщ на всяка епоха. Например по време на двете индустриални революции хората са изпитвали същите чувства и емоции. Но когато старите професии и съответно работните места си отиват, се създават нови. Същото ще се случи и в бъдеще. Подготовката за бъдещето, според Харари, трябва да започне с образованието в настоящето.

„Да вземем за пример едно 6-годишно момиченце, което скоро ще тръгне в първи клас. През 2050 г. тя ще бъде на 34 години. Трябва да си отговорим на основния въпрос: „На какво трябва да я научим днес, за да има необходимите умения за света през 2050 г.?“, казва той.

На този въпрос няма прост отговор, казва Харари. Технологичният прогрес от последните години, помогна да се очертаят няколко ключови момента.

1. Интелектуалният труд например се автоматизира по-лесно. „Преди 50 години шахът се смяташе за основно постижение на обществото. Оказа се, че компютърът е в състояние да победи световния шампион по шах, но все още не е в състояние да замени сервитьора “, каза футуристът.
2. Креативността не е присъща само на хората. Съвременните невронни мрежи могат да пишат музика, да обработват снимки, да генерират текстове и да създават уникални картини. И те го правят не по-лошо, а в някои случаи по-добре от човек.
3. AI е в състояние да замени хората на работните места, където емоционалната интелигентност е важна. Изкуственият интелект няма собствени емоции, но може да се научи да ги разпознава. Харари предполага, че в бъдеще, например, "умният" дом ще може да определя чувствата, изпитвани от собственика на жилище и ще предприема някакви действия за подобряване на емоционалния фон на човек: ще включва бавна музика, ще променя интензивността на светлината и т.н.

II. AI ще остане без съзнание

Моделите с изкуствен интелект стават все по-умни. Но интелигентността няма нищо общо със съзнанието. Според Харари съзнанието е способността да се чувстват емоции, а интелигентността е способността да се решават проблеми.

Работата, която компютрите трябва да вършат, ще зависи от хората. Ако искат да бъдат по-умни, тогава е достатъчно да развиват интелигентността в тях. Тогава AI ще може да решава възложените му задачи. Но е невъзможно да „надарите“ компютър с някакви чувства (съпричастност, желание за приятелство и т.н.).

Харари добавя още, че бъдещето на някои професии зависи от възприемането им в обществото. Като конкретен пример той посочва сватбената церемония. Процесът на регистрация на брака е лесен за автоматизиране. Всичко, от което се нуждаете, е да повторите текста и да отпечатате сертификата. По същия начин „защо шофьорската професия е на ръба на изчезване, докато свещениците се чувстват в безопасност?“,  пита Харари.

III. Стрес, дължащ се на постоянното повторно обучение

Всеки технически пробив ще се отразява на психологическото състояние на хората. „Големи промени трябва да се очакват и към 2025 г., и към 2035 г. и към 2045 г. Старите работни места ще изчезнат и ще се появят нови. След това новите също толкова бързо ще остареят и ще изчезнат. Хората ще трябва да учат отново и отново през целия си живот.", предрича футурологът. И това преосмислянето на себе си ще провокира постоянен стрес. Например, ако сте шофьор на камион, колко бързо можете да влезете в професия, която все още не е автоматизирана? Дори и да сте успели да се адаптирате, важно е да запомните, че пазарът на труда ще продължи да се променя. Автоматизацията не е еднократно събитие. Ситуацията може да стане толкова критична, че да се наложи държавата да се намеси, предоставяйки финансова или психологическа подкрепа на хора, които са принудени да се преквалифицират.

IV. Интерес към продължаващо обучение

Дигиталната революция налага и преразглеждане на възприетия модел на работа. Дълги години той беше линеен: човек първо учи, а след това работи. Но този модел вече губи своята актуалност. Хората не могат да очакват да запазят една работа или професия през целия си живот. Те трябва постоянно да развиват умения и да придобиват нови знания. Концепцията за непрекъснато образование ще излезе на преден план, предсказва Харари.

Например, време е хората да овладеят виртуалната реалност. Все повече работни специалности се преместват във VR. Тези, които не успеят да се приспособят, ще изостанат, твърди визионерът.

V. Отключване на неизползвания потенциал на човек

Човешките възможности вече се изучават от генетици и биоинженери. Сега съвременното генно инженерство ви позволява да "включвате" и "изключвате" отделни гени, програмирайки нов генотип, включително човешкия. Харари обаче смята, че тези открития повече ще навредят, отколкото да помогнат. Вместо това футурологът предлага да се обърне внимание и на други инструменти за развитие на неизползван потенциал. Например, една от най-големите сили от този вид беше феминизмът, казва мислителят. Именно той направи позволи разкриването на възможностите на тази половина от човечеството, която дълго време беше пренебрегвана, допълва той.

„И преди съм казвал, че AI не е близо до пълния си потенциал. Това твърдение е вярно и за хората. Същата сума пари и време, които се изразходват за разработване на AI, трябва да бъдат насочени към развитието на човешкия ум.", отбелязва Харари.